Русия и ″външният шок″ | Новини и анализи от Европа | DW | 30.01.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Русия и "външният шок"

200 млрд. долара годишно - на толкова се оценяват в момента загубите на Москва от "външния шок" за страната. Западните санкции обаче не са основна причина за трите кризи на Русия - структурна, циклична и геополитическа.

Прави са европейските медии когато твърдят, че руската икономика е застрашена от тежка рецесия заради западните санкции и падащите цени на петрола. Грешно е да се смята обаче, че санкциите са основната причина за кризата, както твърдят някои анализатори, а такива изводи могат да доведат до по-нататъшни грешни оценки на ситуацията в Русия. Защото икономическите проблеми в Путиновата империя основно са си нейни, вътрешни. Вярно е, че санкциите, наложени на Москва заради агресивната ѝ украинска политика, значително изостриха структурните проблеми в страната.

Основната причина е цената на петрола

Това становище застъпва и руският министър на финансите Антон Силуанов. Още в края на ноември 2014 година той изчисли годишните загуби на Русия от "геополитическите санкции" на около 40 милиарда долара. Последиците от тези мерки били значителни, но "не толкова критични за политическия курс и вероятно за бюджета, отколкото за цените на нашия износ". Разбирай - на суровия петрол и природния газ, чиято цена държавният монополист "Газпром" в повечето случаи обвързва с тази на петрола.

Финансовият министър бе оценил годишните загуби вследствие на падащите петролни котировки на 90 до 100 милиарда долара - когато най-важната експортна стока на Русия бе поевтиняла с около 30 на сто. Сега обаче, когато спадът в цените надхвърли 50 процента, финансовият министър трябваше да направи нови изчисления. Загубите от "външния шок", както в Москва наричат евтиния петрол и западните санкции, възлизат на около 200 милиарда долара, заяви Антон Силуанов на 28 януари пред Горната камара на руския парламент. "Най-силен е ефектът от ниските цени на петрола, които намаляват валутните ни постъпления", подчерта министърът.

Anton Siluanow Finanzminister Russland

Силуанов: "Ниските цени на петрола ни удрят най-тежко"

Именно на това обстоятелство се дължи и драматичното поевтиняване на руската рубла в края на 2014 година, което се превърна в предвестник на голямата криза. Оттогава насам курсът на рублата се колебае синхронно около петролните котировки. Основният проблем на Русия се корени в това, че руското ръководство прекалено дълго се осланяше на непрекъснатия приток на петродолари и не направи почти нищо за модернизирането и диверсифицирането на родната икономика.

Трите кризи на Русия

Кризата в руската икономика започна още в началото на 2013 година поради влошаването на инвестиционния климат в страната. През лятото на 2014 година вече бяха налице и първите признаци за рецесия - още преди да започне да пада цената на петрола, а ЕС да наложи ефективни икономически санкции под формата на забрани за пътуване и замразяване на сметки.

"Санкциите бяха катализатор на този процес, но в никакъв случай не са основната причина", казва председателят на германо-руската Външнотърговска камара Райнер Зееле. А руският министър на икономиката Алексей Улюкаев наскоро формулира пред вестник "Ведомости" трите кризи, с които страната трябва да се пребори - структурна, циклична и геополитическа. Тоест, за него санкциите идват чак на трето място.

Премиерът Дмитрий Медведев също подчерта в края на януари, че Русия има редица проблеми, които "не са свързани с външни влияния и още по-малко с промените в цените на петрола". Според бившия президент, най-голямото зло се корени в това, че през последните 10-12 години заплатите и трудовите възнаграждения са нараствали по-бързо от производителността.

Контрасанкциите взривяват цените

Symbolbild - Sanktionen Russland

Клризата доведе до поскъпване на хранителните стоки в Русия

Тоест, не бива да се надценява значението на икономическите санкции на ЕС, въведени преди половин година. Куба, Северна Корея и Иран от години и десетилетия живеят при още по-тежки външни условия. Повечето от въведените на 1 август и разширени на 12 септември санкции засягат определени сектори на икономиката - забранява се например вносът на оръжие и съоръжения за добив на петрол в Арктика и от шистовите скали.

Истински болезнен и с незабавен ефект за някои от по-големите държавни банки, петролни компании и фирмите от отбранителния комплекс е само ограниченият им достъп до европейския капиталов пазар. Именно те обаче са с огромни дългове на Запад и в най-скоро време имат да погасяват главници за милиарди или да преструктурират задълженията си. На този фон шефът на външнотърговския отдел на Германската индустриална и търговска камара Фолкер Трайер очаква, че "едва през тази година ще се усети ефектът от третата степен на санкции срещу Русия".

В същото време руските потребители достатъчно силно усещат последиците от контрасанкциите на Москва. На 6 август президентът Владимир Путин забрани с декрет вноса на хранителни стоки и селскостопанска продукция от страните-членки на ЕС. Според Путин, контрасанкциите трябваше да доведат до болезнени загуби за европейските селски стопани и същевременно да дадат тласък на местното производство. Руското селско стопанство обаче не притежава капацитета, който да му позволи да извлече изгоди от подобна протекционистка политика. В крайна сметка цените на хранителните продукти се повишиха драстично, а през пролетта инфлацията може да достигне 17-20 процента. Руската прокуратура вече започна разследване, след като установи, че някои от стоките са поскъпнали с до 150 процента.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама