Русия, Западът и инстинктът на българите | Новини и анализи от България | DW | 06.03.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Русия, Западът и инстинктът на българите

Повечето българи са инстинктивно на страната на Русия, защото схващат Крим като руски, а Украйна като изкуствена държава. Украинците спрямо Русия са за тях нещо като македонците спрямо България, казва Андрей Райчев.

Руснаците са огорчени и обидени от това, че ги смятат за победени в Студената война. Западът обаче не разбира това огорчение. Ето как възникват две различни интерпретации на случващото се в момента. А българското обществено мнение се люшка между тях. В интервю за Дойче Веле социологът Андрей Райчев търси мястото на ЕС и на България между тези две позиции.

Райчев: Ако отидем на най-дълбоко равнище, ако изцяло игнорираме Путин и характера на неговото управление, ще стигнем до въпроса: какво стана през 1989 година? Тогава никой не говореше за победители и победени в Студената война. Горбачов допусна разпада на Съветския съюз, разпусна Варшавския договор, въведе демокрация в страната си и прекрати противостоенето Изток-Запад. Това не беше „Предавам се”, това беше едностранно прекратяване на Студената война, което се случи под аплодисментите на цялото човечество.

Постепенно тази интерпретация, която беше приемлива и за двете страни, отпадна - и Западът се самоизмисли като победител в Студената война. В момента това е вече дълбоко убеждение и съответно репликата в другата посока гласи: „Какво се правите на велики? Знайте си мястото на една загубила страна и се благодарете на Господа, че не ви пипаме и не подклаждаме вътрешните ви конфликти, за да разделим страната ви на три части”. Това е искрено възмущение от факта, че Русия - така да се каже - се самозабравя. А руската версия - искрената версия, а не тази, която се употребява пропагандно - гласи следното: „Когато разваляхме Варшавския договор, вие ни уверявахте, че НАТО не само няма да стигне до Латвия и Литва, камо ли пък до Украйна и Грузия, каквито идеи има в момента. Не, вие казвахте, че натовски войски няма да преминат дори на територията на тогавашната ГДР!”.

ДВ: Но такъв договор няма…

Райчев: Аз не говоря за формалната страна на въпроса - кой какво точно е казал и какво е подписал. Говоря за дълбокото убеждение на руснаците, че Западът многократно е нарушил обещанията си: „Вие продължавате да третирате Русия като враждебен фактор и стъпка по стъпка ни взимате разни неща, като стигнахте до това да вкарвате Украйна в НАТО, което би поставило вашите оръжия в непосредствена близост до Москва”. Така звучат двете версии - на Запада и на руснаците. И тъкмо в това е базовото недоразумение помежду им.

ДВ: Добре, но нима съществува реална опасност някой да нападне Москва, дори ако НАТО се настани в Грузия и Украйна?

Райчев: Аз не вярвам, че НАТО ще атакува Русия, но това е съвсем друг въпрос. Аз говоря за усещането на руснаците, които се чувстват излъгани. Между другото, германците се чувстват по същия начин след Първата световна война. Тогава германците едностранно спират военните действия и приемат плана на американския президент Уилсън, който дотогава са отхвърляли. Но забележете, че към този момент германците са на френска територия, те въобще не са загубили войната, така да се каже. Следва обаче такава разправа с тях, сякаш са претърпели истинско поражение в тази война. Налагат им се чудовищни санкции, контрибуции, репарации, условия, унижения - това е Ньойският мир. И последва дълбочинна реакция на самия германски народ. Аз по никакъв начин не я оправдавам, искам само да я обясня.

Andrey Raychev Soziologe aus Bulgarien

Андрей Райчев

ДВ: Винаги говорим малко на едро за така наречения „Запад”. Но дали в момента той има единна позиция? На едно мнение ли са САЩ и ЕС, на едно мнение ли са самите европейци?

Райчев: В Европа е сложно, защото там няма една, а три европейски реакции. Това е едно от най-тъжните неща, които се случиха на Европа: тя се върна точно на режима, от който пострада при сговора Сталин-Рузвелт. Тогава тя не се оказа способна на единни действия и просто беше разделена на проруска и проамериканска. Сега се случва нещо подобно, разбира се, в много по-слаба форма. Виждаме три принципно различни реакции. Полско-балтийската, която е близо до истерията и говори несмислени неща за непосредствена опасност от нападение от страна на Русия. Обратната позиция - унгарско-чешка, отчасти австрийска, отчасти италианска и кипърска (Гърция я оставяме настрана), може да се обобщи така: „Какво искаме? Крим си е руски. Тази изкуствена страна само ще създава проблеми на Европа. И защо се караме с Русия по въпрос, по който те са прави?”. И най-сетне позицията на останалите страни (ако не броим Великобритания, която е сама за себе си), които искат само мир да има и всичко друго им е безразлично. Това мнозинство от държави има усещането за застрашеност от Русия, но то е по инерция и от общ характер.

Тоест, Европа за пръв път от години получи въпрос, на който не отговаря инстинктивно еднакво. Иначе инстинктът на европейците работи много добре и реакцията им винаги може да се предскаже: тя е либерално-толерантна. За съжаление сега Европа не съумя да отговори с един глас. И се получи пак любимата игра на САЩ, при която те получават: първо, любимия си враг Русия - защото в САЩ няма нищо по-лесно от това да кажеш „Врагът е Русия”; второ - една затруднена, разединена и общо-взето мънкаща Европа. Ако не беше решителната реакция на Меркел и Оланд, ние като Европа щяхме да попаднем точно в тази игра и пак да станем заложник в отношенията между двете големи страни. Независимо от това че - забележете! - тези две страни по сбор на населението вече са по-малки от ЕС! Имаме това 600-милионно „нещо”, което почти се мери вече с Китай, но няма своя армия, няма свой министър-председател и не е в състояние да извърши минимално защитно действие, дори дипломатическо.

ДВ: А как всичко това рефлектира в общественото съзнание в България. Според последни допитвания, българите вече са доста критични към НАТО.

Райчев: Те не отхвърлят НАТО, но отхвърлят възможния конфликт с Русия - това е многовековен инстинкт на българите. За българите е немислимо, че може да воюват срещу Русия. Това е толкова дълбоко, че даже когато България е съюзник на Хитлер и влиза във Втората световна война на страната на Германия, тя обявява война на Америка и Англия, но не и на Русия. В допитването, което цитирате, се задава въпросът: „Искате ли от тук да се водят военни действия?”. И хората съвсем естествено казват „не”. Да, в България си има противници на НАТО, но те не са една трета, по-малко са.

Bulgarien Prorussische Kundgebungen in Sofia

Кадър от антинатовски митинг в София, организиран от "Атака"

Колкото до позицията на България като държава, ние имаме удивителната за Европа, но неудивителна за България ситуация с две официални позиции. Казано на шега: имаме мнение, но не сме съгласни с него. От една страна президентът и външният министър се държат като „ястреби”, а Борисов и други политици са значително по-умерени, те „намигат”, така да се каже, в посока на Русия: „Недейте така, ние сме потенциални приятели”.

ДВ: Този разлом в политиката се отразява и в обществото…

Райчев: В обществото отчетливо имаме 2:1 в полза на Русия, защото повечето българи схващат Крим като руски, а Украйна като изкуствена държава, която довчера водехме в категорията „руснаци”. Тази част от българите си представят, че украинците спрямо Русия са нещо като македонците спрямо България.

ДВ: Откъде са тези данни за обществените настроения?

Райчев: От допитвания, според които съотношението е 36:18. Тази реакция на мнозинството е реакция на предубедения човек в България, на човека, който не се информира за ситуацията, а просто предварително си знае „какво е”.

ДВ: Не е ли това резултат от информационната и пропагандна война, за която все по-често се говори? И има ли такава война?

Райчев: В световен мащаб има - и тя вече беше напълно спечелена от Запада. Целият свят е убеден в западната гледна точка.

ДВ: Включително и за убийството на Немцов?

Райчев: Аз съм дълбоко убеден, че г-н Путин няма нищо общо с убийството на г-н Немцов, но когато един конфликт се проточи близо година, стават и случайности. Това е според мен една от тях. Защото не ми се вярва и обратното: противниците на г-н Путин да са организирали убийството, за да го злепоставят.

Редакцията препоръчва