Русия: голямото крадене на музейни съкровища | Начало | DW | 14.10.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Русия: голямото крадене на музейни съкровища

Приключилата неотдавна мащабна инвентаризация на руските музеи извади на бял свят покъртителния факт, че са изчезнали близо 250 000 художествени предмети. Как е възможно това? Ето мнението на руския публицист Олег Юриев:

Кои са виновниците за<br> голямото разграбване?

Кои са виновниците за
голямото разграбване?

Трудно може да се нарече успокояваща тази подробност, че откраднатите предмети били "само" 24 500, докато останалите 90 процента били просто "невидими" - от инвентарно-техническа гледна точка, поради липсващи снимки и описания. Общонационалната проверка продължи 3 години, обхващайки 97 процента от руските музеи със 73 милиона предмети. Човек се пита кой е виновен за голямото крадене?

Die angeblichen Aquarelle des russischen Künstlers Alexej von Jawlensky

За да изплати дълговете си, Русия разпродава до 1934 г. хиляди музейни съкровища

Музеят като храм

Преди Октомврийската революция от 1917 руският музеен пейзаж не се отличава съществено от западния. Голямата царска сбирка в Ермитажа мутира постепенно в символ на национален престиж. В името на народната просвета в провинцията музеите започват да никнат като гъби. Богаташи като Морозов или Шчукин отварят своите богати частни колекции за обществеността.

Новата съветска власт експроприира собствеността на царското семейство и одържави частните музеи. В дворците на Петроград и Москва бяха завлечени художествени съкровища и "експонати на материалната култура на отминалата епоха" като мебели, дрехи, сервизи. Пролетариатът имаше възможност не само да види как е живяла победената класа, но дори да си купи някоя и друга дреболия - лъжичка, чашка, може би салфетка. Това беше радост за новия съветски човек! Но през 30-те години се сложи край на тази практика. Новата партийна линия гласеше: всичко от миналото, което не принадлежи към изграждания социализъм, отива в музея.

Музейното придоби почти сакрална аура. За съветския гражданин мисълта да откраднеш нещо от музей беше не само богохулна, но и просто безмислена: границите бяха затворени, търговия с антикварни предмети вече не съществуваше, нямаше богаташи. Впрочем много скоро съветската държава показа, че стопанисва доста своеволно своите музейни съкровища - за да изплати чуждестранния си дълг, между 1928 и 1934 г. Москва продаде хиляди художествени предмети от Ермитажа, включително платна на Тициан и Рембранд, Рафаел и Ботичели, и много други.

Това своеволие доведе до плъзването на най-фантастични слухове - естествена реакция при един обезвластен и лишен от информация народ. През 70-те години започна да се говори, че освен официално разпродадените художествени предмети, на Запад били пласирани и купища практически неразличими копия на Рембранд, Тициан и други големи художници. Те били работа на гениален фалшификатор, който работел тайно в подземията на Ермитажа и после изчезнал безследно. Това беше раждането на постмодерността от духа на комунизма.

Църквата не обича музея

После изведнъж СССР вече го нямаше и онова, което изглеждаше невъзможно и перверзно по съветско време, стана през 90-те години естествено, дори героично. Започна разграбването на държавната собственост: пионерите на новия руски капитализъм си купиха на безценица фабрики, корабостроителници, газови и петролни полета - защо не и музеи?

Ein russisch orthodoxer Priester in Moskau Ostern QUER

Църквата гледа на музеите
като на опасна конкуренция

Чак дотам не се стигна, но мнозина не бяха далеч от мисълта да окрадат и разпродадат художествените богатства, така както руските военни през 90-те години смятаха, че са в правото си да продават танкове и ракети на онзи, който им предложи най-добра цена.

Реформите на Путин бяха до голяма степен реакция на това разложение на държавния организъм. Съмнително е обаче дали външното укрепване на държавния апарат и господството на бюрокрацията са в състояние да пресекат вътрешната деморализация, започнала още през късното съветско време. Все пак промяната в обществената атмосфера през първите години от новото хилядолетие бе съвсем очевидна: силното възмущение, което предизвика разкриването на дългогодишните кражби в Ермитажа, би било немислимо само десетилетие преди това. Руснакът повярва, че законността е възстановена, а с нея и сакралността на музейната сфера.

Това умонастроение е толкова силно, че православната църква започна да гледа на музея като на конкурент и поведе борба за десакрализацията му. Не без успех: икони и други религиозни предмети от музеите преминават все по-често във владение на църквата. Държавата пести разходи по поддръжката и си спечелва подкрепата както на църквата, така и на станалите междувременно много влиятелни православни интелектуалци и бизнесмени. В перспектива това фриволно мислене може да се окаже по-голяма заплаха за руските музеи, отколкото кражбите.

Редакцията препоръчва