Румяна Червенкова: Сегашното управление на България няма аналог | Новини и анализи от България | DW | 13.06.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Румяна Червенкова: Сегашното управление на България няма аналог

Ако някой в България не е доволен от настоящата картина, да си даде сметка кой управляваше страната през последните десетилетия. Настоящото правителство управлява само от шест месеца, казва пред ДВ Румяна Червенкова.

Кирил Петков и Асен Василев

Кирил Петков и Асен Василев

Как гледате на оценката, дадена от опозицията, че правителството на Кирил Петков е най-слабото за целия преход? Може ли да направите сбит анализ на слабите и силните му страни и действия?

Румяна Червенкова: Имам поглед върху правителствата през целия преход. Интересният момент в случая е, че ако говорим за опозицията в лицето на ДПС и ГЕРБ, тези две партии са най-дълго управлявалите през изминалите над 30 години.

ДПС практически е участвало във всяко управление - официално или задкулисно, с изключение само на това на Иван Костов. С трите си мандата от 2009 до 2021, "усвоявайки" и милиардите  финансиране от Европейския съюз, ГЕРБ всъщност оформи една завършена картина на държавата като модел на упражняване на властта и като състояние на нейните институции.

Така че, ако някой не е доволен от тази картина, да си даде сметка за пропорционалната отговорност, която политическите играчи носят за нея. При всички случаи тя не може да се припише на настоящето правителство, което управлява само от шест месеца. А това, което сега се случва, показва, че най-малкото правителството е заплашило ключови системи за нелегитимен контрол върху държавата, поддържани със системна корупция.

Колкото до оценката, със сигурност съотношението е в полза на слабите му страни. Но за да не е повърхностна, тя трябва да изясни и "в сравнение с какво" се прави. А тук отговорът вече не е толкова категоричен.

Редакцията препоръчва

Сегашната четворна коалиция не може да се сравни с никое предишно управление в България. В нея има две нови партии и две политически сили - БСП и ДБ, с история на идеологическо противопоставяне по линията ляво-дясно. Ако "Продължаваме промяната" е с неизяснен официално, но следван либерален профил, "Има такъв народ" е типична популистка формация, от която всичко може да се очаква. Като прибавим и липсата на управленски опит, няма как това да не е тромаво образувание, в което всяко нещо подлежи на договаряне и компромиси.

Заедно с това сегашното управление няма аналог и по сполетели го външни кризи - след Ковид кризата, която вече беше влошила икономическата ситуация в света, дойде войната на Русия в Украйна с поскъпване на горивата и нараснала инфлация навсякъде. Всякакви критики вероятно могат да се отправят към правителството - най-често те се чуват отдясно, но то показа, че може да се справи в тежка ситуация и да води политика, с която да помага и на бизнеса, и на най-засегнатите от кризата социални слоеве.

Единствената спойка на това управление е официално поетият ангажимент за реформи и борба с корупцията. То беше съставено с тези две основни "надпартийни" цели. Което е и силната му страна, особено в сравнение с предишните управления. На пръв поглед резултатите не са много на брой, но са със системно значение и точно това предизвика разпадането на коалицията и кампанията срещу водещите фигури в нея - премиера Кирил Петков и вицепремиера и финансов министър Асен Василев.

Коалирането с БСП не изправи ли демократичната общност пред нерешимо противоречие?

Румяна Червенкова: Протестите на демократичната общност през 2020 бяха срещу корупцията на ГЕРБ и ДПС и главния прокурор, който на практика я покровителстваше. На тази база беше сформирано в крайна сметка и правителството. Алтернативата на този формат беше или правителство с ГЕРБ и ДПС, или още едни избори.

Какво е БСП е отделна тема, но доколкото говорим за участието ѝ в коалицията, то е в рамките на предвидимото и на собствените ѝ червени линии, които предварително огласи. В настъпилата нова ситуация се видя, че нерешимите противоречия не са точно с БСП.

Провиждате ли и Вие неизречени мотиви за излизането на ИТН от управляващата коалиция?

Румяна Червенкова: Причините според мен станаха много и с натрупване. Като започнем от закриването на спецправосъдието - специализираната бухалка срещу непослушните и чадър за корупцията. Цяла отделна драма беше натискът от ИТН и ДПС да наложат нов управител на БНБ, който все пак не се увенча с успех. Освен че е ключова за процеса на присъединяване към еврозоната, БНБ има важна роля срещу прането на пари, в отношенията на банковата система със санкцонираните по закона "Магнитски" и т.н.

Отказът от руския газ пък, освен разбиването на зависимостта от Кремъл, придава на България различно геополитическо качество. Спирането на милиарди по старата схема за пътищата също бе удар в сърцето на доскорошната система, като разкритията какво се случва с тези пари продължават. Посегна се и на прословутия "златен гьол" на Капитан Андреево, друга свещена крава на предишното статукво. Накрая внасянето на новия закон за антикорупционния орган КПКОНПИ и предложението вътрешният министър Бойко Рашков да го оглави. Чашата на търпимата промяна очевидно е започнала да прелива.

Казусът със Северна Македония се използва като претекст, който осигурява лесна подкрепа и носи предизборни дивиденти. Това, на което залагат крадците на бъдеще, е да продават минало - Путин го демонстрира пред целия свят. Но и на тях не им е лесно в момента - от една страна искат контрола върху огромния финансов ресурс от Европа в Плана за възстановяване и устойчивост, но от друга последното, което искат, са реформите, с които тези средства са обвързани. А в същия кюп е и възелът със Северна Македония.

Може ли в следващата управляваща коалиция да видим ИТН заедно със сегашната опозиция?

Румяна Червенкова: В този парламент може да видим много неща. Всички говорят срещу провеждането на нови избори, което означава, че атаката срещу правителството има друга цел, най-вероятно подмяна на хората, които държат финансовите лостове. Предпочитаната форма се очертава нов вид правителство - експертно, антикризисно и т.н. А в следващия парламент не е сигурно, че ще има възможност за подобна конфигурация.

Откривате ли връзка между хода на ИТН и войната в Украйна и как той трябва да се разчете спрямо ключови политически маркери като подкрепата за Украйна, санкциите към режима на Путин, енергийната ни независимост от Русия и т.н.?

Румяна Червенкова: Смятам, че тези неща са преди всичко за вътрешна предизборна употреба. Насочени са към носталгичния електорат на БСП от една страна и към жертвите на дезинформацията и антизападната пропаганда с всяване на страхове, с които популистките партии се качват на политическата сцена. Опитът е показал, че истерията впоследствие преминава към игра с двойна печалба - между ЕС и режима на Путин.

Според мен най-голямата заплаха за адептите на този модел е да бъде сменена путинската матрица в управлението на България - видяхме я през обезсмислянето на демократичните ценности, безконтролната корупция с подчинена прокуратура, изграждането на медийни крепости за властта.

Не мога да преценя каква гаранция за това е бил руският газ, откъсването от който се сочи като причина за събаряне на правителството, но след инвазията в Украйна в общи линии новините за поддръжниците на Путин не са добри. Двойната игра с него и западните партньори на България ще става все по-трудна.

Как виждате като журналистка участието на медиите в хибридната война, която Кремъл води срещу либералната демокрация? И защо у нас тя взима много повече жертви, отколкото в която и да е друга страна от ЕС?

Румяна Червенкова: Защото за разлика от другите страни тук тя се водеше с помощта на държавата и то отдавна. Не говоря за безбройните прокремълски сайтове и за социалните мрежи, а за т.нар. традиционни медии и телевизиите, които продължават да са с най-голямо влияние. Като изключим Унгария, сравнението с медиите в останалите страни от ЕС показва два свята по отношение на войната в Украйна. Самата война на Путин е срещу либералната демокрация, която не е желана и от господарите на прехода в България. Дългогодишната игра с фасадната демокрация доведе до хронични изменения - жертвите, за които говорите. Неслучайно за режима на Путин апаратът на пропагандистите е толкова важен, колкото и гвардията, която го охранява.

Резултатът е объркано и озлобено общество, което се върти в кръг от бедност и изостаналост, докато се бори с имагинерни врагове. То осигурява за своя сметка комфорта на клептокрацията и там, и тук.

Подобно съдържание