Румънският модел, но по български | Новини и анализи от България | DW | 01.05.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Румънският модел, но по български

Напоследък прокуратурата отново влезе във фаза на свръхактивност. А бившият и бъдещ премиер я похвали и дори заговори за "румънски модел". Истината е обаче друга, твърди нашият автор Ясен Бояджиев.

„Използвам случая да поздравя прокуратурата. Всички искахме румънския модел, това е румънският модел - като се събудиш сутрин, да чуеш кого разследват. Бой по всички, така че да има превенция... Който, където и както го заварят, всичко трябва да се провери и да се повдигат обвинения."

Звучи като майтап, но не е

Твърдението, че „това е румънският модел“ е на бившия и бъдещ премиер. Звучи като майтап, но не е - говори сериозно, понеже сигурно е чувал, че според социологическите проучвания мнозинството от българите искат независима прокуратура по румънски модел. Но или не знае какво точно представлява румънският модел, или разчита, че слушащите не го знаят.

В действителност „румънският модел“ няма нищо общо с българския и дори в някакъв смисъл е негов антипод. Ето само някои от разликите. Директорът на румънската Национална дирекция за борба срещу корупцията може да разследва дори и самия главен прокурор. Докато българският главен прокурор не дължи обяснения и сметка никому (както се видя и в последните дни) и може да бъде разследван единствено от самия себе си. 75-80 на сто от разследванията и обвиненията на въпросната румънска дирекция дават резултат в съда. Според последната публикувана статистика, само през март например по дела за корупция са потвърдени окончателно 32 съдебни решения, осъдени са 71 обвиняеми. В България, дали поради некадърност или поради нежелание, присъди няма (което не означава, че няма корупция). Румънската антикорупционна прокуратура се ползва с 55% обществено доверие, българският главен прокурор - със 7%.

Въобще, сравнението силно напомня един стар виц от времената на т.нар. перестройка. Попитали радио „Ереван“ каква е разликата между „демокрация“ и „демократизация“. Каквато е между Канада и „канализация“, отговорило то.

Редакцията препоръчва

"А дано, ама надали"

Но както стана дума, бившият/бъдещ премиер не се шегува. И едва ли не знае какво е „румънският модел“. По-скоро заради собствения си (и на някои от съратниците му) опит в отношенията с прокуратурата, заради някакъв сключен между тях пакт за ненападение или съюз, е принуден да я хвали. В момент, в който тя пак, на предела между две власти, е влязла във фаза на свръхактивност, като цяла седмица почти всеки ден „влиза“ някъде, прибира документи и започва разследвания.

Вече едва ли някой помни броя на подобните акции. Те винаги започват с голяма дандания и обикновено завършват тихомълком. Остава само пушилка, реалният резултат от която се изчерпва с някоя от следните възможности: пиар имитация на дейност; отвличане на вниманието от нещо, което никой не бива да забележи; разчистване на сметки, тормоз и държане в зависимост на политически неудобните; или удар срещу един бизнес в полза на друг (за последното виж рухването на КТБ и последвалото овладяване на активите ѝ).

Разбира се, винаги остава надеждата, че този път прокуратурата най-накрая може да успее да намери и докаже нещо реално и да стигне докрай. Но както се пееше в една песен, „а дано, ама надали“. Защото дори без да се навлиза много-много в сложностите на започналите разследвания, с просто око се виждат „белите конци“ в тяхната кройка.

Съмнителните признаци

Признаците за това са много, ето само три. Първият е моментът, избран за обявяване на тези разследвания, и съвпадението му с актуалните неприятности за главния прокурор. Както често се случва, и този път се разследват събития с доста голяма давност. За много от тях отдавна са писали и медиите, но прокуратурата не им е обърнала никакво внимание. И изведнъж се сеща за тях точно след като избухна скандалът с нерегламентираната среща на главния прокурор с двама бизнесмени, единият от които твърди, че на тази среща е бил сплашван. На всичко отгоре две от разследванията са директно свързани с двамата бизнесмени. А всичките „посоки“ на най-шумното разследване, макар и то формално да се води във и срещу Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), всъщност сочат към компанията на сплашвания бизнесмен - „Овергаз“.

Още през 2011 година тя подава жалба в Европейската комисия заради отказания ѝ от монополистите на българския газов пазар достъп до газопреносната мрежа. Отказът е в нарушение на българското и европейското законодателство, чийто смисъл е да защитава конкуренцията в интерес на потребителите. В резултат ЕК започва дело срещу държавата и нейните газови монополисти, което вероятно скоро ще приключи с осъдителна присъда. Прокуратурата се сеща да търси виновни за евентуалните „немаловажни последици“ едва сега, след като цялата история е отдавна известна. Като прикачва към нея някакви очевидно набързо и объркано скалъпени хипотетични прегрешения на самата „Овергаз“, които в подходящ момент могат да обърнат всичко срещу нея.

Вторият съмнителен признак е традиционно съпътстващата активностите на прокуратурата пропагандна кампания за обработване на общественото мнение, която предварително сочи „виновника“. Така, още преди да бъде обявено разследването, в една от ятото „медии“, неизменно симпатизиращи на прокуратурата, се появи абсурдният донос, с който явно си е послужила и прокуратуата. Според него „Овергаз“ (търсейки законните си права) в съдружие с ЕК „умишлено разстройва“ енергетиката и цялата икономика. И „умишлено цели да създаде затруднения на изпълнителната власт“. Друга „медия“ пък направо обяви, че заради собственика на „Овергаз“ няма да има пари за увеличение на пенсиите и учителските заплати. Появи се и традиционният поддържащ „протест“, настояващ всички енергийни цени да паднат с 30%.

Грижата за цените - стръв за общественото мнение

Така стигаме до третия, най-съмнителния и най-сигурния признак, че в това разследване става дума за нещо друго - самата прокуратура обилно е подсладила съобщението си със загриженост за „необосновано високата“ „цена на газта за крайния потребител“ и обещание да търси престъпления при „ценовия скок“. Незапознат с реалностите може да си помисли, че като закрилник на народа прокуратурата едва ли не ще свали цените, а може даже и пари да върне.

Ясен Бояджиев

Ясен Бояджиев

В действителност обаче делът на добавената стойност на „Овергаз“ в цената за крайните потребители е минимален (огромният дял е за „Газпром“). Освен това, строго погледнато, КЕВР не определя цени, а като пощенска кутия отразява условията по търговски договори (като този с „Газпром“). И накрая - прокуратурата, слава богу, още по-малко може да качва и сваля цени. Макар че се опитва.

Истинската цел

В тази история цялата загриженост за цените не е нищо повече от прикритие за истинската цел, която най-вероятно е някъде сред изредените по-горе възможности: пиар, отвличане на вниманието, разчистване на сметки или просто удар по един бизнес.

Едно обаче е сигурно. Да се превърне по този начин българският модел в „румънски“ е точно толкова вероятно, колкото е вероятно прокуратурата да върне на някого пари от сметките за газа, парното или топлата вода.

Реклама