Ромите и училището | Новини и анализи от България | DW | 24.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Ромите и училището

Висшистите сред ромите в България са 0,5%, а неграмотните - над 42%. Твърдението, че те не искат да се образоват не е правдоподобно. Проблемите се дължат предимно на българската образователна система, твърдят експерти.

Тази седмица в Дойче веле в Бон се провежда международна конференция, посветена на проблемите, свързани с ромското образование. По този повод Николай Цеков разговаря със социалния антрополог Харалан Александров и с проф. Илона Томова от Института за изследване на населението и човека при БАН, която е и участник в конференцията.

"За проблемите, свързани с ромското образование, които ще бъдат разисквани на форума в Бон, досега не е намерено трайно решение - нито в родните страни на ромите, нито пък в страните от Западна Европа, където напоследък се заселват все повече представители на този етнос", казва изследователката от БАН проф. Илона Томова. Тя допълва, че именно образованието е най-чувствителната и най-слабата част в процеса на ромската интеграция както в Източна, така и в Западна Европа.

"В България ножицата между образователния ценз на българи и роми продължава да се разтваря", подчертава проф. Томова и цитира данни от актуално нейно изследване за образователния статус на българските граждани на възраст над 20 години. Според тях, понастоящем висшистите сред ромите са 0.5%, тези със средно образование са 9%, а със завършено основно образование са 48%, а над 42% от ромите са функционално или буквално неграмотни. "Неграмотни при останалата част от българското население са едва 1%, но това пак са роми, които се самоопределят като българи", твърди проф. Томова.

Искат ли ромите да се образоват?

"Твърдения от рода на това, че ромите не искат да се образоват не са правдоподобни. Проблемите са предимно в българската образователна система, която има свойството да възпроизвежда социалните неравенства. Вместо да ги намалява, тя ги увеличава", казва социалният антрополог Харалан Александров. Той разказва, че тази година е посетил един абитуриентски бал на цигани-цоцомани във Вълчедръм. "Хората там са бедни и много се гордеят със средното образование на децата си. Част от абитуриентите имат планове за следване в университет", казва Харалан Александров.

Armut in Bosnien Sommerschule für Roma-Kinder

Ромите няма как да се интегрират, ако сред съучениците им няма деца от другите етноси

Той посочва, че ромите се чувстват най-добре в големите западноевропейски градове, където мултикултурната среда ги спасява от стигматизация. "Затова и ромите, които са поработили и спечелили нещо на Запад, се чувстват в България по-уверени и много често успяват да се откъснат от гетото. Най-успелите и образованите обаче не се връщат", твърди Харалан Александров. "Познавам талантливи и можещи ромски младежи, които бяха пращани по програми за интеграция в реномирани университети с английски език, какъвто е например Американският университет в Благоевград. Нито един от хората по тази програма не само че не се завърна в своята махала, но и не остана в България", казва социалният антрополог.

Проф. Илона Томова дава друг пример: "В Бяла Слатина сред ученолюбивите деца на циганите-калайджии вече има 70 висшисти, а 30 младежи следват в български и чужди университети." Тя пояснява, че калайджиите не се занимават с кражби и че те пращат всичките си деца на училище и полагат големи грижи за тях. "От семейство на калайджии в Лом произлиза и световноизвестният кардиохирург Александър Чирков", припомня проф. Томова.

Сегрегация по български

Харалан Александров обръща внимание на един всеизвестен факт: "Всички знаем, че когато ромските деца в някое от българските училища надхвърлят 20 или 30 процента от всички ученици, родителите на българчетата преместват децата си в друго училище. То става ромско и качеството на обучението в него веднага пада. Това е картината на добре познатата в България спонтанна ромска училищна сегрегация. Оправданието за нея е, че учителите на могат да се справят с големи групи неподготвени ромски деца, което си е самата истина."

Дали все пак има някакво решение? Според социалния антрополог, проблемът може да бъде решен с политика, която да бъде насочена не само към конкретни учебни заведения и етноси. "Точно сега се занимавам с един проект в едно ромско училище в Кюстендил. Неговата цел е в учебното заведение да бъдат преместени деца с по-добра успеваемост от други училища. Докато в ромските гета училищата продължават да потъват, на други места проблемът със сегрегацията може да намери решение, но при наличие на положени усилия от страна на местните власти. За отбелязване е, че броят на студентите от ромски произход нараства, а в университетите разделение по етнически признак вече не съществува", изтъква Александров.

Какво се случва в Германия?

Проф. Илона Томова разделя българските роми, които са се заселили в Германия, на "видими" и "невидими". "Невидимите" български роми са предимно турскоговорящи жители на ромски махали в Североизточна България и някои южни части на страната, които са се слели с турската диаспора във Федералната република. Проф. Томова подчертава, че техните деца им посещават местните училища и са сред добрите ученици.

Abgeschobene Roma im Kosovo

В Германия децата на много от новодошлите български роми си стоят вкъщи и не ходят на училище

"Германската образователна система няма проблеми с децата на дошлите до 2007-ма "невидими" роми. Изводите от една анкета в рамките на теренно изследване сред децата на "невидимите" български роми в Германия сочат, че най-желаните от тях професии са полицай и социален работник. По-голямата част обаче стават автомонтьори, шофьори и обслужващ персонал в принадлежащи на турците хотели, ресторанти и магазини", казва изследователката от БАН.

Според нея, основното предизвикателство пред образователната система в Германия са децата на "видимите" роми, идващи в последно време предимно от големите гета в София, Сливен, Пловдив, Варна и Пазарджик. "Те са част от "изгубените" през последните 20 години поколения на България. Много от родителите отиват да работят в чужбина, тъй като трябва да покриват дълговете си пред бароните лихвари в гетата. Именно последните ги насочват към организирани мрежи за проституция, просия, събиране на метали и т.н. По правило децата им са записани в българско училище. Ръководствата на съответните български учебни заведения не ги отписват, защото така биха изгубили отпусканата им от държавата субсидия за тях. В Германия обаче вместо да учат, децата на "видимите" роми най-често си стоят вкъщи, за да не попадат в полезрението на полицията и социалните служби“, разказва проф. Томова.

Автор: Н. Цеков/Редактор: М. Илчева

Редакцията препоръчва

Реклама