Ролята на семейството в диктатурите през 20 век | Новини и анализи по международни теми | DW | 15.01.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Ролята на семейството в диктатурите през 20 век

Болшевиките си мечтали за отмиране на семейството, а при Мусолини и Хитлер жената е трябвало основно да ражда деца. Нова книга разказва за това как диктатурите на 20 век са се отнасяли и възползвали от семейството.

Неин автор е преподавателят по история в университета във Флоренция Пол Гинзбърг. Той започва книгата си с изчезването на семейството. В следреволюционна Русия, когато монархията е свалена и на власт идват болшевиките, единствената жена в Ленинския революционен съвет, Александра Колонтай, си мечтае за нещо наистина революционно - за равнопоставеност на жената и край на гражданския брак. Според Колонтай, бракът представлява "деградация на жената до собственост на мъжа". Тя иска равностойно партньорство, изпълнено със страст и взаимно уважение, а не непременно дълготрайно, както пише Гинзбърг. Дейностите, които заробват жената в къщи - пране, миене на чинии и възпитание на децата - в бъдеще трябва да бъдат поети от държавата. На първо място трябва да стои не семейството, а колективът. Гинзбърг цитира Александра Колонтай:

"Жената, бореща се за свободна работническа класа, трябва да се научи, че днес вече няма място за старото обсебващо поведение, което казва: това са моите деца, на които дължа всичките си майчински грижи и внимание, а това са вашите деца и изобщо не ме интересува, дали те ще мръзнат или гладуват, аз нямам време за други деца; ...Работещата майка трябва да се научи да не прави разлика между мое и твое, а трябва да знае, че има само наши деца - децата на трудещите се руски комунисти."

Нови закони преобръщат семейните традиции

Александра Колонтай е искала семейството да се слее с държавата. Дотам не се е стигнало, но новосформираната държава на работниците и селяните гласува между 1918 и 1926 година радикални модерни закони, които обръщат с главата надолу дотогавашните патриархално-религиозни семейни традиции: въведен е гражданският брак; за развод е достатъчно желанието само на единия от партньорите; равноправието между мъжа и жената - във и извън семейството - се въвежда със закон. По онова време Европа все още не е виждала подобно нещо. Семейството обаче не е било засегнато от тези реформи, уточнява Гинзбърг:

Възможно е законодателят да е преценил, че не е по силите на държавата да изпълни представите си от 1918 година. Семейството ще остане още известно време", посочва авторът. В книгата си по-нататък той разглежда големите промени от началото на 20-ти век.

Roter Oktober - Russland Okotberrevolution

Болшевиките налагат революционни промени, сред които гражданския брак и по-лесния развод

"Гинзбърг осветлява алтернативите и революционните мечти, но преди всичко разглежда въпроса за това, как политиката в по-големите диктатури е влияела на семейството, как го е формирала и направлявала - от следреволюционна Русия, през новосъздадената турска държава на Ататюрк, до фашистките диктатури и Сталин. Той описва идеологическите семейни модели винаги през призмата на традицията и същинския живот, който се променя по-силно, отколкото обществените теории и законодателства.

Мечтата на Александра Колонтай за поглъщането на семейството от държавата се проваля не на последно място от руските селяни, които живеят в православни и патриархално организирани семейни общности. Въпреки това болшевиките успяват да отслабят властта на православната църква и патриархата. Малко по-късно и на Ататюрк ще му се наложи да скъса с османските традиции, за да утвърди светската и ориентирана към Запада турска национална държава: османските традиции, според които задачата на жената е да се грижи само за домакинството, са заменени с по-прогресивния западен модел; през 1934 г. Ататюрк въвежда избирателното право за жените и като цяло разширява техните права, включително да получават по-високо образование. Той обаче не посяга на господстващото положение на мъжа. Ататюрк установява един "еманципиран патернализъм", както го нарича Пол Гинзбърг. "Републиканското семейство е трябвало да бъде съхранено като моногамно ядро, сигурно "гнездо", нещо като зародишна клетка за новата национална държава", пише Пол Гинзбърг.

Как се инструментализира семейството

Фашистките диктатури също са употребявали семейството - то им е било необходимо за формирането на една силна експанзионистична държава. По времето на Мусолини, Франко или Хитлер, жената е трябвало да си седи в къщи и да ражда деца. Жената е била, както пише Гинзбърг, "ценна активистка на фронта за човешко възпроизводство" и не е имала място в мъжките дела. преподавателят във флорентинския университет описва как диктаторите се опитват да насърчават плодовитите семейства, а именно чрез подходящи закони и специални програми за обществено подпомагане. Този процес е придружен от преоценка на ценностите. Мусолини, например, искал семействата да признаят държавата като висша духовна ценност - вместо Бог. Но дори Мусолини не е бил в състояние да направи нещо срещу църквата в католическа Италия. При Хитлер пък семейството е трябвало да стане нещо като национална общност. Националсоциалистите навлизат дълбоко в личната сфера, особено чрез младежките съюзи. По този начин те успяват масово да мобилизират семействата за постигането на своите цели.

Lebensborn auf Schwanwerder 1939

Нацистите са вярвали, че децата от домовете "Лебенсборн" са бъдещата аристокрация

Произведението на Пол Гинзбърг налага извода са амбивалентността на диктатурите по отношение на семейната им политика. Те са насърчавали "истинското" семейство, а "другото", "чуждото" са преследвали по религиозни, расистки или националистически причини. И независимо от това, че диктатурите са проникнали дълбоко в семейството и са се опитвали да го формират за собствена изгода - чрез закони и програми - семейството като такова никога не е било поставяно под въпрос.

"Режимите през първата половина на 20-ти век, които сме свикнали да определяме като "тоталитарни", не са въздействали "тотално" на семейния живот. Вярно е, че диктатурите са се отнасяли безмилостно и нерядко дори варварски към семействата. Но те никога не са били против семейната институция като такава. Тираните са искали сплотени семейства, а не раздробено общество от атомизирани индивиди", пише авторът.

Книгата на Пол Гинзбърг "Моделираното семейство" представлява обширно изследване. Тя е едновременно забавна, полезна и особено актуална. Четейки това произведение не можем да ни си зададем въпроса за паралелите с настоящето - дебатът за детските надбавки или платения отпуск след раждане на дете показва, че семейната политика никога не е била идеологически неутрална. И днес също са актуални въпросите за формите на съвместно съжителство и насърчаването на раждаемостта. Книгата на Пол Гинзбърг ни показва начините, механизмите и целите на моделирането на семейството. Било то от диктаторски режими или демократични управления.

*Paul Ginsborg. "Die geführte Familie. Das Private in Revolution und Diktatur 1900-1950"

Редакцията препоръчва

Реклама