Ролята на Русия в българските избори | Новини и анализи от България | DW | 12.09.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Ролята на Русия в българските избори

Покрай изострената международна обстановка заради действията на Москва в Украйна, думата "Русия" се превърна в основна нишка в българската предизборна кампания, твърди Иван Бедров и дава конкретни примери:

В края на седмицата в София ще има митинг в подкрепа на политиката на Русия в Украйна. Обявен е като „антивоенен“. Новината бе съобщена първо в руски информационни сайтове. Събитието „”Атака“ за мир“ щяло да бъде с „проруски и антизападен уклон“, написа gazeta.ru. Играта на думи в заглавието насочва към организатора.

"Проспект Владимир Путин"

Информация за подобен протест има и на сайта на националното движение „Русофили“, а в социалните мрежи към събитието вече са се присъединили над 1000 души. Докато руските медии съобщават за участие на партиите „Атака“ и БСП, в българските форуми се казва, че зад демонстрацията стоят неправителствени организации. Името на събитието е „Национален протест за прекратяване убийствата на славяните и прекратяване на агресията на САЩ в Украйна и България“, докато внесеното уведомление в Столична община е далеч по-лаконично - „Молитва за мир“, а организатор е групата „Приятели на Русия“.

Подобни позиции застъпват основно кандидат-депутати, издигнати от БСП и „Атака“. Така планираното събитие попада не само в контекста на световната информационна война около политиката на Владимир Путин в Украйна, но и в центъра на кампанията за парламентарните избори в България. Един от кандидатите на БСП в София дори се изправи в национален ефир, за да поздрави „героите от Донецката народна република и Луганската народна република“. И обеща на избирателите си да преименува „Цариградско шосе“ на „Проспект Владимир Путин“. Случайно или не, този кандидат е внук на Георги Димитров. Борбата за популярните проруски настроения в България е в разгара си.

Паметникът

В нощта след деня на Съединението - 6 септември, четирима активисти на Реформаторския блок изписаха думата „окупатори“ на няколко места в основата на паметника на Съветската армия в София. Дебатите за неговото демонтиране или запазване са на повече от 20 години, а последната акция на недоволство бе последвана от арест за четиримата и незабавно заличаване на надписите. Сред задържаните бе и кандидат-депутат, което открои случая от поредицата подобни. Три дни по-късно надписът „Окупатори“ отново се появи - този път след публична акция по светло. За първия учебен ден - 15 септември, е планирана поредна проява.

Това сгъстяване на акциите предизвика руското Министерство на външните работи да реагира официално и да призове българските власти „да пресекат решително актовете на вандализъм и подигравки над паметта на съветските воини, паднали за освобождението на България и Европа от фашизма". Москва нарича тези, които изписват думи на недоволство върху паметника, „десни радикали“. Говорителят на Реформаторския блок коментира, че „арестът е за политическа акция, част от дългогодишна кампания за събуждане на националната ни памет и съвест". Така позициите вече са ясни: от едната страна са прокремълските БСП и „Атака“, от другата - антикремълският Реформаторски блок.

Bulgarische Produkte mit prorussischer Werbung

Русия като разделителна линия

Думата "Русия"

Най-голямата политическа сила и кандидат за властта - ГЕРБ, проявява подчертано сдържано поведение по темата. В предизборната програма на партията думата „Русия“ не присъства нито веднъж. Москва може да бъде разчетена между редовете единствено в текста за „енергийната и национална независимост на страната“, както и в ясния ангажимент, че „евроатлантическата ориентация е необратим процес“. Това поставя ГЕРБ отчетливо на страната на прозападните политически сили, макар че лидерите на партията реагираха остро срещу проекта за „Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана“, където Русия бе определена като заплаха за сигурността на страната. С този (но не само) мотив военното министерство предложи повишаване на бюджета за отбрана. „Няма да воюваме с Русия“, отсече Бойко Борисов и подчерта, че страната е „стратегически партньор за България“. Но много по-често казва, че „ние сме с Германия“.

С прозападни позиции е и Реформаторският блок, чийто говорител Радан Кънев заяви, че „няма да лъжем хората, за да се харесаме на руснаците“ и в прав текст каза, че „Русия е заплаха“.

Юмруци и червени линии

„Атака“ няма нужда от коментар - партията първа поиска оставката на военния министър Велизар Шаламанов заради „Визия“-та. БСП също реагира остро и записа в платформата си за изборите „12 червени линии, които няма да пресичаме“. Номер 12 е най-кратка - „Против сме разширяване на санкциите срещу Русия“, а отделни представители на левицата съвсем открито апелират за присъединяване на България към Евразийския съюз.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov

Иван Бедров

Но на фона на прокремълското поведение на Волен Сидеров червената партия изглежда направо умерена. Най-новият плакат на „Атака“ изглежда така: отгоре виждаме две преплетени знамена - българското и руското. А отдолу - неприятно изглеждащ човек с еврейска значка на челото, в едната му ръка - американски флаг, в другата - турски. От горните знамена се спуска юмрук, който размазва долната част на композицията.

Всичко е ясно - разделителната линия „Русия“ е сред основните на тези избори. И избор има за всички - от умерените до отчетливите прозападни позиции, от прикритото до шумното русофилство.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание