Ролята на армията в Турция

Турската армия се вижда в ролята на пазител на републиката , така както бе създадена пред 1923 година от Мустафа Кемал Ататюрк.Основателят на републиката изискваше от своите желаещи да се занимават с политика офицери да напуснат армията. От 1960 година генералите свалиха от власт четири правителства избрани по демократичен път , три пъти чрез открита военна интервенция и един път по косвен начин. Преди преврата през 1960 в Турция властваше атмосфера на политическа нестабилност.Правителството на Аднан Мендерес беше вече десет години на власт , след като през 1950 година за пръв път постигна голяма победа над създадената от Ататюрк Републиканска народна партия , която управляваше сама преди това.До последно Мендерес се опитваше да ограничи полето за дейност на Републиканската народна партия.В разгара на засилващото се обществено вълнение генералите се намесиха .През 1961 те предадоха отново властта на цивилно правителство.

Преди преврата през 1971 също властваше политическа нестабилност. Между представените в парламента партия имаше остри конфликти.Най-силно отражение до днес има превратът от 1980 година. Преди по улиците на Истанбул и Анкара да дойдат танковете десни и леви групировки водеха ожесточени улични боеве.Цялото общество изглеждаше поляризирано. Генерал кенан Еврен обяви на 12 септември 1980 година военно положение и забрани всички политически партии и синдикати.Първоначално обществеността , която жадуваше за възстановяване на реда , приветства военния преврат.Скоро обаче режимът на генерал Еврен показа жестокия си лик.Над десет хиляди турци бяха принудени да емигрират . 650 хиляди души бяха арестувани.Много от тях бяха скоро освободени , но имаха зад гърба си брутални разпити. Преди да се завърнат в казармите през 1983 година военните ,управници промениха конституцията.По този начин те опазваха също и самите себе си от каквото и да било юридическо преследване.

Много от турските леви които през 1980 година изпитаха желязната ръка на военните бяха по-късно на страната генералите когато през 1997 година се погрижиха да се сбогува с властта правителство управлявано за пръв път от ислямист.Премиерът Ербакан , който управляваше в коалицията трябваше да освободи поста си. По-късно турски коментатори говореха за “ постмодерен удар” , без кръвопролития.Водената с пуублични декларации кампания на военните беше подкрепяна в този случай от турски индустриалци. Представители на икономиката аргументираха , че политиката била оставила опасен вакуум , който армията запълнила.Междуувременно Съ юзът на индустриалците принадлежи към най-ревностните застъпници за членство на Турция в Европейския съюз.