″Ринги, ринги, рае″ в играта на държава | Новини и анализи от България | DW | 05.05.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

"Ринги, ринги, рае" в играта на държава

Впрочем лирическият герой от „Автобиография” на някогашния стихоплетец Сидеров е казал достатъчно по въпроса: "Играта продължава. Играта на държава. Ринги, ринги, рае, играта кой не играе?" И наистина, през годините Сидеров се доказа като един от добрите играчи с множество превъплъщения, които потвърждават една от най-хубавите реплики на Граучо Маркс: "Това са убежденията ми. Ако не ви харесват, имам и други".

Ataka-Versammlung

Вратовете им дебели...

Седесар, царист, писател, партиен войвода

Първо беше седесар и главен редактор на „Демокрация”, който пишеше, че „вече не може с пряка пропаганда, менторски и дидактично да се печелят читатели." После бъдещият борец срещу мафията стана пресаташе на "Топенерджи" (тогава дружеството, създадено по идея на Андрей Луканов, беше в системата на "Мултигруп", а Илия Павлов още не бе написал фундаменталната си статия от 1995 г., в която призоваваше гущера да си откъсне опашката.) През 2001 г. Сидеров се превърна в царист и се опита да оглави ямболската листа на НДСВ, но след като в крайна сметка отпадна, съвсем естествено се превърна в антицарист. Междувременно написа статии и книги за „световния еврейски заговор” и направи заявка за самостоятелна политическа кариера.

Първият опит за скок беше през есента на 2003 г., когато се снима на плакати, от които гледаше мрачно под призива "Чистка!", докато се пробваше като кандидат за кмет на София от земеделската партия на Яне Янев (Яне Янев пък след две години стана коалиционен партньор на ОДС, после - съосновател на партия "Ред, законност и справедливост".) През април 2005 г. Сидеров основа "Атака" и оформи едноименна коалиция с крайно левия Патриотичен съюз "Защита" и още по-крайно левия кръг "Нова зора", а от лятото на 2009 г. вече се закле във вярност на дясноцентристката ГЕРБ. И през цялото това време защитниците на "отчаяните" от неговото котило все повече заприличваха на онези войводи след Освобождението, за които Захарий Стоянов беше написал: "Вратовете им дебели, рубли да броиш на тях"…

Не съм любител на конспиративните теории, но самото зачатие на „Атака” го правеше да изглежда като клонинг на статуквото, който му помагаше да оцелее и да се окопава, като му служеше за удобно дежурно плашило.

Volem Siderov

С такива приятели ГЕРБ
няма нужда от врагове

Между фобията е реалността

И заслугите на тази партия към статуквото бяха несъмнени. На парламентарните избори през 2005-а тя контролирано "обра" протестния вот и имитира звучна плесница срещу "оядената политическа класа". Помогна на "врага" ДПС да подкара под строй ромите и традиционния си електорат. "Удари" по опозицията, като я принуди да гласува в един отбор с "неофашисти". Още на следващата година мобилизира и колебаещите се гласоподаватели да се разходят до урните, за да попречат на "Фюрера" да стане президент, и така - случайно или не, улесни Първанов да спечели втори мандат. В края на краищата на фона "Атака" българската политическа класа, която отдавна предизвиква у "обикновените хора" тежко омерзение, започна да изглежда някак по-приемливо, а твърде проблематичната тройна коалиция - напоследък донякъде симпатично.

Дали Сидеров в момента упражнява поредното „ринги, ринги, рае”, за да обърка и текущата игра на държава, е трудно да се докаже. Едно обаче е сигурно: с такива приятели ГЕРБ няма нужда от врагове, а с такава обществена апатия България не се нуждае от „световни заговори” срещу страната. И ако има добра новина, то тя е, че поне посолството на Държавата Израел все още продължава да „се надява и иска да вярва, че българският народ е способен на правилна преценка и умее да прави добре разлика между фобии и реалности"…

Автор: Любослава Русева, в. "Дневник"

Редактор: Александър Андреев

Страници 1 | 2 | Цялата статия

Редакцията препоръчва

Реклама