″Ринги, ринги, рае″ в играта на държава | Новини и анализи от България | DW | 05.05.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

"Ринги, ринги, рае" в играта на държава

"Това са убежденията ми. Ако не ви харесват, имам и други": тези думи звучат така, сякаш са писани за един от големите майстори на превъплъщенията - българския хамелеон Волен Сидеров. Анализ на Любослава Русева:

Играта продължава...

Играта продължава...

„Лидерът на „Атака" е доказал достатъчно последователно своите расистки, анти-семитски и анти-израелски нагласи, както и че не пропуска възможността „да открие факти" и „прикривани истини", които отговарят добре на неговите схващания, теории за конспирации и твърдения за участието на евреите или Израел в големите злини по света. Жалко е, че прогресивна и цивилизована страна като България има за лидер на партия и член на парламента фигура като Волен Сидеров." От позиция на израелското посолство по повод публични изявления на Волен Сидеров

Преди да се върна към текущия скандал, ще припомня случки от последните години. Случка първа: юни 2005 г., навечерието на парламентарните избори. В предаването "Атака" по бургаската кабеларка СКАТ върви на запис предизборен митинг на едноименната партия. Волен Сидеров приветства множеството от трибуната с високо вдигната ръка а ла Шикългрубер. Залата е претъпкана. Сбирката прилича на сеанс на "Слово на живот", където сакатите ще прогледнат, а слепите ще проходят.

Attaka- Rechtsradikale in Bulgarien

Сидеров - водач на унизените и оскърбени "супер-българи"

Сидеров е облечен с черна кожена тужурка. Говори за продажната политическа класа и грухтящите прасета в парламента. Пет минути обяснява колко са яли и пили, докато народът тъне в мизерия. Музикалното оформление, естествено, е от опера на Вагнер, така че, както казваше Уди Алън, на човек да му се прииска да нападне Полша...

Кожената тужурка - вече под ключ

Случка втора: септември 2007 г., навечерието на местните избори. "Атака" открива предизборната си кампания в Зала № 1 на НДК. Нищо не подсказва, че тук са се събрали "унизените и оскърбените", които щяха да превземат "крепостта на мафията". 3.200 елегантни мъже и жени кротко седят на плюшените столове. С хубави костюми са и Волен Сидеров, и кандидатът на "Атака" за столичен кмет "архонт" Слави Бинев.

Тържеството стига връх, когато бившият собственик на чалга кръчми демонстративно пука на сцената огромен червен балон с лика на Бойко Борисов, олицетворяващ "БСП и Б отбора й ГЕРБ". Край на спектакъла слага обилният дъжд от разноцветни конфети...

Случка трета: май 2010 г., в навечерието на 11-ия месец, откакто „Атака” е най-верният партньор на ГЕРБ в управлението. Волен Сидеров седи в студиото на предаването „На 4 очи”. Кожената тужурка отново се е кротнала на домашната закачалка. Вместо нея, настоящият председател на парламентарната комисия за контрол на ДАНС е облякъл официален костюм. Подпомагайки речта си с нервни тикове, той иначе напълно легитимно се изказва по широк набор от проблеми, за да стигне и до изречението, че представители на израелското посолство били подпомагали заниманията на „октопода” Алексей Петров с проституция.

На следващия ден има остра реакция от посолството на Държавата Израел. Но официална позиция на българската държава няма и на по-следващия ден. Докато навсякъде другаде подобна случка би представлявала не само дипломатически скандал, Сидеров не е санкциониран, нито дори призован да докаже обвиненията си...

Volen Siderov

Действията и репликите му
не са основният проблем...

Взривоопасното мълчание

Липсата на реакция е крайно смущаваща не толкова заради отношенията ни с Израел, колкото заради все по-очевидната зависимост на ГЕРБ от подкрепата на „Атака”. А да разчиташ на съюзник, който претърпява метаморфози като хамелеон на шотландско каре (по сполучливия израз на колега), е рисков експеримент с кратковременен ефект, нисък хоризонт и гарантирани контрапродуктивни последствия. Още повече на съюзник, който има нужда да се еманципира от теб, тъй като почти си асимилирал електората му и е на път да изгуби лицето си.

Но действията на Сидеров не са основният проблем. Последващото ги мълчание и по същество поощряване са далеч по-притеснителни. При това поощряване, което стигна дотам едно посолство да напише в прав текст колко е „жалко прогресивна и цивилизована страна като България да има за лидер на партия и член на парламента фигура като Волен Сидеров", разбирай - да се усъмнява до каква точно степен на прогресивност и цивилизованост сме я докарали…

Ataka-Versammlung

Вратовете им дебели...

Впрочем лирическият герой от „Автобиография” на някогашния стихоплетец Сидеров е казал достатъчно по въпроса: "Играта продължава. Играта на държава. Ринги, ринги, рае, играта кой не играе?" И наистина, през годините Сидеров се доказа като един от добрите играчи с множество превъплъщения, които потвърждават една от най-хубавите реплики на Граучо Маркс: "Това са убежденията ми. Ако не ви харесват, имам и други".

Volem Siderov

С такива приятели ГЕРБ
няма нужда от врагове

Седесар, царист, писател, партиен войвода

Първо беше седесар и главен редактор на „Демокрация”, който пишеше, че „вече не може с пряка пропаганда, менторски и дидактично да се печелят читатели." После бъдещият борец срещу мафията стана пресаташе на "Топенерджи" (тогава дружеството, създадено по идея на Андрей Луканов, беше в системата на "Мултигруп", а Илия Павлов още не бе написал фундаменталната си статия от 1995 г., в която призоваваше гущера да си откъсне опашката.) През 2001 г. Сидеров се превърна в царист и се опита да оглави ямболската листа на НДСВ, но след като в крайна сметка отпадна, съвсем естествено се превърна в антицарист. Междувременно написа статии и книги за „световния еврейски заговор” и направи заявка за самостоятелна политическа кариера.

Първият опит за скок беше през есента на 2003 г., когато се снима на плакати, от които гледаше мрачно под призива "Чистка!", докато се пробваше като кандидат за кмет на София от земеделската партия на Яне Янев (Яне Янев пък след две години стана коалиционен партньор на ОДС, после - съосновател на партия "Ред, законност и справедливост".) През април 2005 г. Сидеров основа "Атака" и оформи едноименна коалиция с крайно левия Патриотичен съюз "Защита" и още по-крайно левия кръг "Нова зора", а от лятото на 2009 г. вече се закле във вярност на дясноцентристката ГЕРБ. И през цялото това време защитниците на "отчаяните" от неговото котило все повече заприличваха на онези войводи след Освобождението, за които Захарий Стоянов беше написал: "Вратовете им дебели, рубли да броиш на тях"…

Не съм любител на конспиративните теории, но самото зачатие на „Атака” го правеше да изглежда като клонинг на статуквото, който му помагаше да оцелее и да се окопава, като му служеше за удобно дежурно плашило.

Между фобията е реалността

И заслугите на тази партия към статуквото бяха несъмнени. На парламентарните избори през 2005-а тя контролирано "обра" протестния вот и имитира звучна плесница срещу "оядената политическа класа". Помогна на "врага" ДПС да подкара под строй ромите и традиционния си електорат. "Удари" по опозицията, като я принуди да гласува в един отбор с "неофашисти". Още на следващата година мобилизира и колебаещите се гласоподаватели да се разходят до урните, за да попречат на "Фюрера" да стане президент, и така - случайно или не, улесни Първанов да спечели втори мандат. В края на краищата на фона "Атака" българската политическа класа, която отдавна предизвиква у "обикновените хора" тежко омерзение, започна да изглежда някак по-приемливо, а твърде проблематичната тройна коалиция - напоследък донякъде симпатично.

Дали Сидеров в момента упражнява поредното „ринги, ринги, рае”, за да обърка и текущата игра на държава, е трудно да се докаже. Едно обаче е сигурно: с такива приятели ГЕРБ няма нужда от врагове, а с такава обществена апатия България не се нуждае от „световни заговори” срещу страната. И ако има добра новина, то тя е, че поне посолството на Държавата Израел все още продължава да „се надява и иска да вярва, че българският народ е способен на правилна преценка и умее да прави добре разлика между фобии и реалности"…

Автор: Любослава Русева, в. "Дневник"

Редактор: Александър Андреев

Страници 1 | 2 | Цялата статия

Редакцията препоръчва

Реклама