Римска агония | Начало | DW | 28.06.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Римска агония

Италия е застрашена от гръцкия вирус, но упорито игнорира опасността. В същото време за повечето италианци Берлускони става все по-нетърпим, но на него пък не му пука. Какво друго може да се очаква от един егоман?

Италия се държи така, сякаш е зарината с пари

Италия се държи така, сякаш е зарината с пари

В Рим едно балсамирано правителство се бори за запазване на властта. Миналата седмица мнозинство от 317 депутати даде своя 45-ти вот на доверие в полза на статуквото. И по този начин удължи агонията на правителството. Изглежда абсурдно. Европейската валута е пред провал, а Италия си позволява лукса да наблюдава как един егоман не може да управлява.

Може ли от всичко това да произлезе нещо добро? Според Берлускони - да. За кой ли път той обещава това, което винаги е обещавал - икономически ръст, федерализъм, намаляване на данъците, помощи за Южна Италия. Вляво от премиера седи неговият коалиционен партньор от Северната Лига - Умберто Боси. Прозявайки се, той промърморва: "Красиви думи, да изчакаме фактите".

EU Italien Europäische Zentralbank Mario Draghi soll Präsident werden

Марио Драги се прочу навремето с драконовски мерки за икономии

Италия я грози декласиране

Рейтинговите агенции "Стандарт енд Пуурс" и "Мудис" в момента проверяват дали да не намалят рейтинга на Италия във връзка с платежоспособността на страната. За Берлускони това означава край на телевизионната демагогия. Естествено Италия не е Гърция и все още не е пациент за интензивното отделение. Но със задлъжнялост от 120 процента и без икономически ръст страната е много податлива на инфекции. Ето защо трябва своевременно да се действа.

Новоназначеният директор на ЕЦБ и бивш шеф на италианската Централна банка Марио Драги за сетен път отправи предупреждение. Без икономически ръст италианските дългове не могат да бъдат погасени. От 2005 година насам квотата на държавна задлъжнялост се е увеличила с около 14 процента, а икономическата дееспособност се е свила с 1 процент. И какво правят италианските политици? Те си затварят очите - сякаш нищо не е станало.

Ден да мине, друг да дойде

Миналата седмица например те се занимаваха с предложението на Боси за преместване на някои министерства от Рим в Монца. Чиста проба фолклор, при който се губи скъпоценно време. Марио Драги припомни за 1992 година, когато Италия със собствени сили успя да се измъкне от хаоса - благодарение на драконовски мерки за икономии.

По всичко изглежда, че 20 години по-късно този успех не може да се повтори. Станалият непоносим за повечето италианци Берлускони, не е в състояние да организира необходимия консенсус и да обедини хората. Колкото по-скоро той падне от власт, толкова по-добре. Както за Италия, така и за Европа.

Редакцията препоръчва