Рецепта за политически боклук | Новини и анализи от България | DW | 27.02.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Рецепта за политически боклук

В българския парламент влизат депутати, които избирателите не познават и от които по-късно се срамуват. Новият Изборен кодекс само затвърждава този модел. Затова и ветото на президента е оправдано, смята Иван Бедров.

В съобщение, публикувано на сайта на държавния глава Росен Плевнелиев, се казва, че новият Изборен кодекс не отразява обществените очаквания. Според президента, някои от най-актуалните въпроси са оставени без регулация, а по отношение на други - като възможността да се въведе дистанционно електронно гласуване - може да се отчете отстъпление от вече постигнатото, тъй като се премахва дори възможността то да се проведе експериментално. В съобщението се подчертава също така, че кодексът не дава възможност на гражданите "да гласуват за личности", а освен това премахва част от професионалните изисквания към членовете на Централната избирателна комисия. Поради тези причини президентът ще върне за обсъждане в парламента текстове от приетия нов Изборен кодекс.

Управляващите обаче много лесно могат да преодолеят ветото на държавния глава. А така Росен Плевнелиев просто ще се нареди до множеството гласове, които вече казаха, че "кодексът не струва".

Срамът от депутатите

И по новите правила изборният процес ще бъде съпътстван от съмнения за партийно влияние и контролиране на вота. И най-важното: отново партийните централи ще имат решаващ глас при подреждането на листите, а избирателите - абсолютно никакъв. Резултатът е пред очите на всички.

Неизпъкващи с интелект и възпитание депутати винаги е имало - не само в една партия, а вероятно и не само в България. Концентрацията им в настоящия български парламент обаче е завишена и причина за това е моделът, по който партиите функционират от години – един лидер, много медийно присъствие и върволица верни изпълнители, които самостоятелно не могат да спечелят дори избори за домоуправител. Не е справедливо цялата вина да бъде стоварена върху новия Изборен кодекс, но той не променя нищо и уверено върви по утъпканата пътека.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov

Иван Бедров

Ваденки и екскурзии

Едно от специфичните качества на сериозна част от депутатите е, че имената им стават известни само след скандал. Те рядко се свързват със законопроекти, още по-малко със запомнящи се изказвания. Или поне не политически. Георги Марков например напусна парламентарната група на ГЕРБ и чак тогава българите научиха за съществуването на този човек. Оказа се, че имало разследване за ДДС-измама срещу него, което било прекратено малко преди решението му да се раздели с партията на Бойко Борисов. От последвалите медийни изяви най-запомнящо се беше обяснението защо автомобилът му се движи със стикер на МВР – просто наскоро бил купил колата и много се опитвал, ама не успял да изтрие "ваденката". Всичко това е гарнирано с усмивка и чувство за непогрешимост. Този човек е бил на второ място в листата на ГЕРБ във Велико Търново - веднага след Цветан Цветанов.

Вляво не е много по-различно - особено след като Сергей Станишев успя да изолира повечето приближени на Георги Първанов и издигна за депутати нови и верни кадри. Така няколко месеца след изборите научихме за личността на Страхил Ангелов, който се появи по сирийската държавна телевизия заедно с председателя на парламента и изказа подкрепа за режима на Башар Асад. И този депутат разказваше за преживяванията си с усмивка и чувство на непогрешимост. Той е бил на шесто място в една от софийските листи на БСП, никой не го е чул по време на кампанията, но по щастливо за него стечение на обстоятелствата днес е народен представител.

Може ли да е различно

Разбира се, че само изборните правила не могат да променят радикално картината. Има хора, които гласуват убедено за Бойко Борисов, други - за Сергей Станишев, но едва ли тези хора познават цитираните по-горе депутати и искат точно те да ги представляват. Отделен въпрос е дали изобщо биха гласували за тях, ако все пак ги познаваха. Според едни въвеждането на мажоритрен избор на народни представители може да реши този проблем. Според други по-скоро ще създаде нови проблеми, като лиши голяма част от избирателите от представителство. Никой не оспорва обаче необходимостта гражданите да имат възможност да пренареждат предложените им партийни листи. И според опозицията, и според управляващите, този модел запазва предимствата на пропорционалната система, но в същото време хората ще могат да избират персонално за кого да гласуват. Тази възможност обаче съществува само на хартия.

Новият изборен кодекс предвижда 7-процентна преференция за изборите за национален парламент – т.е. ако 7% от избирателите са маркирали определен кандидат, той автоматично отива нагоре в листата. Уловката е, че по предложение на ДПС депутатите решиха всички неотбелязали преференция да се броят в полза на водача на листата. Това на практика увеличава бариерата до 50% и прави тази промяна неработеща и лицемерна. Така в следващия парламент отново ще има георгимарковци и страхилангеловци, които никой няма да е чувал предварително и от които по-късно хората ще се срамуват. Отнемайки от гражданите и тази малка възможност за участие, партиите удължават живота на онзи модел, заради който хората приемат думата политика за мръсна и все по-малко от тях си правят труда да гласуват. Неприятната истина е, че партийните ръководства от статуквото точно това искат. Така че дори и само детайлът за преференцията да бъде променен след президентското вето, то ще си е струвало.

Редакцията препоръчва