Реформи или борба с бедността? | Новини и анализи от България | DW | 20.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Реформи или борба с бедността?

Бедността е основният проблем на българското общество. Няма обаче пряк и бърз път за решаването му без всестранни реформи. Защото бедността не е причина, а следствие от недъзите на цялата социално-икономическа среда.

Радикални реформи в икономиката и публичната сфера или радикална борба с бедността? Тази дилема все по-често се налага в публичното говорене в България. И все по-често се чуват гласове, които казват, че на борбата с бедността трябва да бъде подчинено всичко и към нея да бъдат насочени всички усилия и ресурси. А съдебната реформа, електронното правителство и електронното здравеопазване, реформите на институциите, на пазара на труда и на бизнес средата, дори и реформата в образованието могат и трябва да почакат.

Двама експерти с различен профил – единият в икономическата, другият в социалната сфера – са единодушни, че дилемата „реформи или борба с бедността” е привидна и фалшива, че двата ѝ елемента са неразривно свързани и зависими един от друг и че посоката на тази зависимост е по-скоро обратната. Бедността не е причина, не е някакво самозародило се явление, а следствие именно от липсата на реформи.

Има вече наследствена бедност

Според председателя на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков, първият въпрос, който трябва да си зададем, е какво искаме – да се борим с бедността или да я победим. Ако изберем първия вариант, всичко е лесно - има поне половин дузина начини да се борим с бедността. Ще даваме всяка година по 5 милиона лева повече и ще можем да твърдим, че тази година сме се борили по-добре отколкото миналата. Защото целта ще бъде да похарчим пари срещу бедността, а не да намалим бедните, казва той за ДВ. По този път вече сме минавали, припомня Нейков. Стандарт в България е социалната политика да се отчита по похарчените пари - няма министър на труда, който да не го е правил. Виждаме какъв е резултатът от този подход. Вече може да се говори за наследствена бедност - има втора и трета генерация хора в една или друга фамилия, които знаят и са свикнали с мисълта, че са бедни, и е много трудно да бъдат мотивирани, за да поискат да излязат от това състояние.

Администрацията и образованието

Ivan Neykov Bulgarien Sozialexperte

Иван Нейков

За да победим бедността обаче, да бъдат изведени тези хора от нея трайно, само пари не стигат. Не можем да го постигнем без политики и без реформи, смята Иван Нейков. Като първи пример той посочва реформа на администрацията. Сега всяка администрация работи сама за себе си. Системата за социално подпомагане ти дава някакви помощи, но не мисли за тебе извън тази помощ. Бюрото по труда пък гледа да ти даде някаква субсидирана заетост и за 6 месеца да се отърве от теб, като те впише в графата "работещи". Или ще те прати на някаква квалификация, без да се интересува дали после ще си намериш работа или не. Тоест, излиза че целта е да помогнем временно на човека, а не да го извадим от състоянието на бедност. Нужен е друг подход. Да се седне с този човек и да му се направи персонален план за това как, примерно след две години, да излезе от категорията на бедните. Днес обаче администрацията не може да го направи, защото няма капацитет за това, казва Нейков.

На следващо място е реформата в образованието. Ако един човек е неграмотен, без квалификация, той не е интересен за пазара на труда и, каквито и пари да дадем за него, няма да го извадим от състоянието му на бедност. Обратно – положението ще се влошава, твърди Иван Нейков, според когото превръщането на бедността във ведомствен проблем само на Министерството на труда и социалната политика е гаранция за неуспех. Непрекъснато расте броят на отпадащите от училище. Вече имаме над 200 хиляди практически неграмотни млади хора, които никой работодател не иска. Като пример за реформа в образованието експертът посочва нуждата да се въведе един нов инструмент, който се нарича признаване на умения, придобити по неформален начин.

Въобще, голямата ни слабост е в разбирането, че бедността е въпрос на пари. Всъщност, бедността е въпрос на човешки капацитет. Без него човек рано или късно става беден. И обратно – ако му помогнем да изгради такъв капацитет, човек рано или късно ще излезе от състоянието на бедност, казва Нейков.

Да реформираме средата, в която живеем

Petar Ganev Bulgarien Sofia

Петър Ганев

Старши икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев разширява кръга на нужните за преодоляване на бедността реформи към цялостната икономическа среда. Те ясно се виждат, ако погледнем по-богатите страни, в които хората имат повече възможности. Това са страните, които са прегърнали икономическата свобода, в които има ясни правила, правото на собственост се уважава, включително да започнеш бизнес, без някой да ти го вземе насила, и в които правата на всеки са защитени. Там е сравнително лесно да се прави бизнес.

Обратното - по-бедни са страните, в които тези структурни въпроси не са решени. Тоест, съдът не функционира справедливо и се поддава на външни влияния, правата на собственост не са достатъчно защитени, бизнес средата е такава, че бюрокрацията твърде често се среща с бизнеса и твърде много неща зависят от нея. Много малко неща се случват електронно, всичко минава през човек на гише, който има съответните лостове да определя победителите и да влиза в някакви корупционни схеми.

Така че средата, в която живеем, предопределя дали ще има достатъчно работа, дали ще има бизнес и в крайна сметка - дали ще бъдем богати или бедни. А тази среда зависи от реформите, за които става дума. На първо място трябва да си оправим къщата, а като резултат от това би дошло и решението на проблема с бедността, казва Петър Ганев. Според него, ако някой си представя, че този проблем би се решил само с преразпределение, тоест, с по-успешна социална политика, се лъже. Просто ресурсът, който България създава, е недостатъчен. Дори да вземем ресурса на олигарсите и да го разпределим между всички, пак ще си останем бедни. Тоест, трябва да създадем още. А за да създадем още, ни трябва по-добра среда, добавя експертът. Той дава следния пример: представете си игра на футбол, в която няма правила, няма точно очертан терен, всеки отбор може да е с колкото си иска играчи, дори топката не е една, а съдията взема произволни решения. В такава среда е безмислено да спорим защо не сме добри в играта на футбол, казва Ганев.

Редакцията препоръчва

Реклама