Реформаторите: какво беше, какво стана | Новини и анализи от България | DW | 16.12.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Реформаторите: какво беше, какво стана

След преминаването на ДСБ в опозиция, очакваният разпад на Реформаторския блок вече е в ход. Какво доведе до разцеплението на обединената десница? И кой ще понесе най-сериозните щети от този разрив?

Последният опит да бъде опазено трудното единство на Реформаторите се провали окончателно, след като лидерът на тъмносините напусна заседанието на изпълнителния съвет на формацията, а останалите членове на Блока - Движение „България на гражданите“, СДС, БЗНС и НПСД, потвърдиха по-нататъшното си участие в управляващата коалиция начело с ГЕРБ.

Не е тайна, че вътрешната криза в РБ започна да тлее още в самото начало на съществуването му. Блокът беше създаден преди близо две години от пет дясноцентристки партии, останали извън парламента след изборите през 2013, а целта беше да се формира обща дясна алтернатива на ГЕРБ. Но веднага след появата на новото обединение, натоварено с надеждите да бъде лице на автентичната българска десница, в него започнаха вътрешните дрязги. Ръководствата не можеха да се договорят за избора на единен лидер и за трансформирането на Блока в партия, а конфликтите пламнаха още по-силно в края на миналата година - заради компромисите, които част от Реформаторите направиха, за да участват във властта.

Редакцията препоръчва

"Тромав политически субект"

Политологът Димитър Аврамов определя РБ като аморфно формирование, коалиция без ясни рамки и приоритети, която от самото начало е създадена с цел да влезе в управлението. Всичко това оставя отпечатък върху нейната стабилност и сега разпадът става факт тъкмо поради различните подходи към въпроса за управлението. „Блокът далеч не представлява носеща структура на българската десница - той е по-скоро временен конструкт, създаден специално за сегашния парламент. А това подсказва, че в следващото Народно събрание може изобщо да го няма. Обществото обаче ще се захване със създаването на нов субект, тъй като необходимостта от адекватна десница е видима. Лошата новина е, че засега подобна инициатива не се вижда на хоризонта“, казва Аврамов.

Според социалния антрополог Васил Гарнизов, досегашният РБ е бил успешен електорален проект, който е регистрирал добри резултати на местните и европейските избори. „Като проект за управление на държавата обаче Блокът не се оказа толкова успешен, а причина за това бяха „хлабавите“ отношения между партиите в него и тежките процедури около взимането на общи решения. Всичко това превърна формацията в тромав политически субект в едно управление, което се е ангажирало с осъществяването на реформи. При това реформи, които неизбежно противопоставят определени групи и прослойки в държавата“, обяснява Васил Гарнизов.

"За какви Реформатори говорим?"

А кой ще понесе най-сериозни загуби от този провален проект? „Това ще бъдат онези, които заемат конюнктурна позиция и са готови да пренебрегнат всичко само за да запазят министерското си кресло за някой и друг месец повече“, казва Димитър Аврамов и добавя: „Хората, които изоставят принципите си, за да продължат да заемат управленски кресла, при един следващ провал на управлението със сигурност ще изпаднат в много трудна позиция. А за каква десница и за какви Реформатори говорим, когато техният Блок е съгласен правителството да вдига цената на тока и разходите за осигуровки за бизнеса. Това си е чист отказ от десните икономически принципи“, категоричен е Аврамов.

Социалният антрополог Васил Гарнизов допълва, че заради започналия разпад партиите от Блока никога вече няма да се явят заедно на избори, а и статутът им вече ще бъде различен. „ДСБ ще заемат позицията на критици и на по-моралния десен субект, докато останалите няма да могат да избягат от факта, че са били управляващи партии. Това означава, че пред ДСБ се отваря по-голяма възможност за електорално свързване с хората от улицата, докато формациите, предпочели да останат във властта, ще носят последствията от вота на критично настроените към тяхното управление граждани“, коментира Гарнизов.

Bulgarien Mitte-Rechts-Bündnis Reformatorski Block

Усмивки от старите ленти

И отново "Кой?"

В тази връзка социалният антрополог припомня и причините за новата протестна вълна, която набъбва в София и другите големи градове. „Още първите „зелени“ протести на Орлов мост бяха срещу тогавашното управление на ГЕРБ, против него бяха и демонстрациите срещу монополите през февруари 2013, в резултат от които Борисов подаде оставка. А когато се озова в опозиция по времето на Орешарски, протестиращите издигаха лозунги и срещу него. След като Борисов се ангажира с реформи - и то в коалиция с разцепващите се сега десни сили, на протестиращата българска улица де факто ѝ бяха „извадени зъбите“ - тя загуби своите тези, теми и устрем. Сега обаче тя отново си спомня за Борисов и отново задава въпроса „Кой?“, като този път добавя и недоволството си лично от главния прокурор Цацаров и от прокуратурата като институция“, пояснява Гарнизов.

България отвън

А как ще реагира на разрива в РБ Европейската народна партия, в която членуват основните формации на Реформаторите, както и дясноцентристите от ГЕРБ? Димитър Аврамов смята, че хомогенността на ЕНП не бива да се абсолютизира, тъй като в нея членуват както народняшки партии, така и християндемократи и консерватори. „Не мисля, че несполуките на нашите доморасли десни партии ще бъдат изведени на европейско равнище. Старият континент има да решава толкова много свои въпроси, че нашенските изглеждат като проблеми на малко селце. Затова реформирането на дясно мислещите българи ще трябва да се извърши от самите тях. В това число и от сегашните Реформатори”, заключава Димитър Аврамов.