Реформата на реформаторите | Новини и анализи от България | DW | 05.08.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Реформата на реформаторите

С оставката си като говорител на Реформаторския блок Радан Кънев за първи път се осмели да каже в прав текст немислимото: че политиката на придатък към някого обезсмисля идеята за политика изобщо. Коментар на П. Паунова.

Когато Бойко Борисов обясни, че той ще бъде "патерица" на Реформаторския блок (РБ) в следващо управление, а не те на него (само мир да има), беше ясно, че ще се стигне дотук. А тази болест изглеждаше вече преживяна от десните партии и те трябваше да са изградили стабилен имунитет от 2009 година.

Когато Бойко Борисов взе от реформаторите „едни документи“ за Южен поток, както той сам се изрази, без да може да обясни за какво става дума, а после покани РБ да насядат по балконите на Народното събрание, за да го гледат как ще ги ползва във вот на недоверие към кабинета „Орешарски“, стигането дотук беше неизбежно. А репликата му, че ще направи референдум за 10-годишно безплатно потребление на газ за битови нужди, в коалиция с РБ, само придаде комедийна нотка на очертаващата се драма.

Когато Радан Кънев заяви убедено, преди повече от година, че се е явил на изборите като гарант, че за правителство на ГЕРБ няма да гласува и "патерица" на Борисов няма да бъде, му повярваха само избирателите. Още тогава десните партии в Реформаторския блок изглеждаха като вече съгласни на ново управление с Борисов. Стига „големите“ десни да им обърнат внимание.

По-късно, напълно очаквано, дойдоха и признанията, че ГЕРБ са възможен партньор и, че видите ли, по-добре Борисов с РБ, отколкото нова криза в държавата, причинена от Борисов и ДПС. А въпросът как една партия, която е в състояние да сътвори криза с когото и да е, може да бъде приемлива, остана без отговор.

По-голямо парче одобрение

Bulgarien - Veranstaltung mitte-rechts Parteien

РБ не направи изключение и също започна деленето на съставни части

С официализирането на позицията про ГЕРБ петте партии в блока започнаха да се състезават кой да получи по-голямо парче от одобрението на Борисов. Резултатът от европейските избори засили вътрешната конкуренция за управление на бъдещия коалиционен процес. А битката в блока причини сериозно оскърбление на Меглена Кунева и нейното „Движение България на гражданите“, което не успя да вкара лидера си в ЕП.

По тази причина, за да не изглежда като потенциален отцепник вътре в състава на блока, а като позиция с принципно различие, партията на Кунева успя да привлече на своя страна и СДС. Идеята бе получаване на добавена стойност от марката, а не от електоралното влияние на синия съюз. И ето че бе спазен старият обичай в десницата и започна полувидимото вътрешно делене първо на две, а после на още 10 - докато сложно създаденият организъм не се разпадне на молекули. И за да бъде пълна картината, отломки от ДСБ, присъединили се към "Движение България на гражданите", но пък подкрепящи за единен лидер на блока Радан Кънев, основаха странно създание, прилично на кентавър-шизофреник – институт, който да сближава програмите на десните партии.

С тези малки стъпчици РБ уверено пое по пътя на Синята коалиция от 2009 година, която, след като известно време подкрепя управлението на Борисов, демонстрира омерзение от него, мина в опозиция, а после се и разцепи. Тогава, след като автентичното дясно бе почти елиминирано, Борисов се насочи към Атака и РЗС и последователно стана тяхна „патерица“ (ако ползваме неговите лексика и интерпретации).

Политиката на придатъка обезсмисля политиката

Bulgarien Radan Kunev und Boyko Borissov

Кънев разглежда Борисов като част от диагнозата, а не от лечението

В този момент обаче един изненадващ ход на Радан Кънев стресна реформаторската коалиция. Лидерът на ДСБ и говорител на онези пет партии, които след евроизборите се разделиха на свенливо враждуващи лагери, все още смущаващи се да се скарат публично, оповести – единството на блока е под въпрос, а лидерството върху него се осъществява от Бойко Борисов. Тенденцията пък услужливо се подпомага от знайни и незнайни политически анализатори от десния спектър, тласкащи реформаторите към пълното им обезличаване и превръщане в кондуктор на лутащия се без определена политическа посока (освен удобното наместване във властта) влак на ГЕРБ.

На този фон сякаш за първи път някой се осмели да каже в прав текст немислимото: политиката на придатък към някого обезсмисля идеята за политика изобщо. Подавайки си оставката като говорител Кънев обясни, че не може да плати цената на властта, ако тя е да бъде говорител на Бойко Борисов, който лидерът на ДСБ посочва като част от диагнозата, а не от лечението.

Смелият опит срещу „десните бижута“

Какъв е проблемът? В думите на Радан Кънев, които безспорно са един от най-смелите опити за самостоятелна политика на РБ в последно време, има твърде много литература. Те звучат добре и увлекателно, дават надежда и държат в напрежение. Обещават на избирателя разлики с ГЕРБ, но не посочват какви са те. Обещават деление на доблестни политици, които не желаят да бъдат „брошка на нечий ревер“ само и само да изпълнят собствените си цели, и на недотам доблестни, които вече са се съгласили да бъдат „дясно бижу“. Но не става ясно кой кой е. Едновременно с това думите на Кънев обещават ново обединение на вече обединените. Защото, въпреки „брошките“, за блока надежда имало.

От тази гледна точка постъпката му изглежда по-скоро стратегическа, целяща единното лидерство на дясната коалиция. Стратегията за лидерство обаче все още не е лидерство.

Bulgarien GERB

Реформаторите продължават да се лутат между обятията на Борисов и прегръдката с избирателя

Стратегията дава отворен изход и предоставя възможност на всеки да прочете това, което очаква. Едни виждат позицията, че автентичната десница няма да легитимира онази самонарекла се дясна алтернатива на вече бившето управление. Други виждат намигване към ГЕРБ, опаковано като предупреждението, че те не бива да управляват сами.

Симптомите на "дясната" болест

Това обаче няма особено значение, тъй като обичайната "дясна" болест има два симптома, наблюдаващи се отчетливо и при реформаторите. Първият: точно преди избори вместо да говорят за политика, те обикновено говорят за себе си. И вторият: клишето, че целта на една партия е да участва във властта.

Претенцията на реформаторите, че ще бъдат опозиция на мафиотския модел в държавата, на фона на хайверната политика, водена досега в България, предполага смелостта да останат и в опозиция - нещо, което те досега изговарят плахо. Тази им готовност ще стане ясна едва когато лидерът на ДСБ (и вероятен бъдещ председател на целия Реформаторски блок) съумее да обясни не само, че не иска ДПС и БСП във властта, а и че ГЕРБ по нищо не се различава от тях. Но не литературно, а с аргументи. Едва тогава стратегията за лидерство ще се превърне в лидерство, а дясната коалиция ще спре да се лута между обятията на Борисов и прегръдката на избирателя. Което ще се превърне във вътрешната реформа на Реформаторския блок.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание