Рефлексът на протеста | Новини и анализи от България | DW | 20.08.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Рефлексът на протеста

Протестите навлязоха в рискова фаза - участниците все по-често са принудени да защитават себе си, вместо да притискат правителството. Това е естествената реакция на хора, свикнали да водят диалог, смята Татяна Ваксберг.

Щом те обвиняват в нещо, трябва да отговориш, а не да се правиш, че не чуваш обвинението - това е почтеното поведение. Проблемът е, че точно тази почтеност в комуникацията в момента се обръща срещу протеста, като го вкарва в капана на безбройните оправдания - от това, че не е организиран от сноби, до това, че не е платен.

Всичко това може и да е уместно, но краде от безценното време, в което би могло да се обсъди нещо по-тревожно: как така за два месеца уличен натиск кабинетът успя само да утрои връзката си със съмнителния свят, вместо поне наужким да се опита да я замаже.

Стихийният кадрови пожар

Откакто за шеф на ДАНС беше назначен човек, с когото ДАНС би трябвало да се бори, имаше поне три други назначения, по-слабо прочули се заради по-дребния си мащаб, но извършени по същия модел. За заместник-министър на вътрешните работи беше измислен човек, когото министерството би трябвало да разследва, за областен управител беше посочен човек с криминално минало, а за началник на горско стопанство - просто секач на гори.

Deljan Peevski von der Partei DPS

Първото скандално назначение съвсем не остана последно

Два месеца поред правителството обяснява как под натиска на обществото е готово да преосмисли тези свои назначения, щом будят толкова тревоги. Като че ли републиката ще укрепне, щом Фамилията си смени придворните. Правителството е изпуснало от поглед, че самото то е разглеждано като невалидно, а не просто кадровия му подбор. От Пеевски насам въпросът не е в това дали и как той да бъде сменен, а как да се изхвърлят от политиката онези, които са решили да го назначат.

Що се отнася до горското стопанство, озовало се в ръцете на пироман, това надали е тревога номер едно дори и за зелените движения. Не и на фона на откритието, че пожарът вилнее по всичките измерения на политическото и всяка институция оттук нататък се очаква да се управлява антиподно.

Цената на възмущението

Сега се оказва, че всичко това не е достойно за автентично възмущение, и че се налага ГЕРБ, Плевнелиев или Джордж Сорос да плащат на разни хора, за да се направят на възмутени. По-ниска оценка за българското общество не е давана от 1997 година насам. Тогава пак се твърдеше, че външни сили плащали на протестиращите, за да ги принудят да се възмутят на глас от инфлацията.

Много спорен е въпросът дали изобщо е мислима защита при така построени обвинения. Все пак основната мисъл в тях е, че политическият пейзаж не следва да буди притеснения - теза, която надали заслужава предположението, че в цялата страна действително има един общ за всички език.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Б. Михайлова

Редакцията препоръчва

Реклама