Референдумът и управляващите - а сега накъде? | Новини и анализи от България | DW | 01.02.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Референдумът и управляващите - а сега накъде?

Предложението на президента за референдум по изборните правила стресна управляващите. Какви ходове имат те и какво може да се очаква от тук нататък? Мнението на двама експерти обобщава Иван Бедров.

Парламентът не е задължен да насрочи предложения референдум с трите въпроса – за мажоритарни избори, задължителен вот и дистанционно гласуване по интернет. Само 500 хиляди подписа правят насрочването неизбежно. Но управляващите партии не могат и да не реагират, а засега изглежда, че и приемането, и отхвърлянето на идеята им носят рискове. Позициите са поляризирани – от силно одобрение за предложението на Росен Плевнелиев до рязко отричане и съзиране на скрити сценарии.

Два дни по-късно политическият дебат не изглежда генерално променен – отново лидерите на парламентарните партии се замерят с обвинения за срещи с престъпници като Петното, с подслушани разговори и намеци за общото си участие в задкулисието. „Този акт е със силата на атомна бомба за т.нар. политически елит“ - така обяснява стъписването Антоанета Цонева, директор на Института за развитие на публичната среда и активен участник в протестите срещу правителството. Социологът Юрий Асланов, който е и член на Националния съвет на БСП, предполага, че президентът или иска да помогне на опозицията, или да запази сегашния Изборен кодекс. „Всъщност гадая“, признава Асланов.

Властта се страхува

Идеята за референдума е много добра, мисли Антоанета Цонева. Тя оприличава инициативата на президента като „натискане на спусък“, който ще даде възможност натрупаната гражданска енергия да реализира потенциала си. Според нея на всички следващи избори трябва да има референдуми, за да усещат политиците непрекъснат натиск. „Няма нормален политик, който да излезе открито срещу такава идея и да оцелее. Те нямат правилен ход. Ако откажат – губят, ако приемат – ще има евроизбори с по-висока активност, които ще загубят“, убедена е Цонева.

Президентът за първи път използва предвидената от закона възможност да инициира провеждането на референдум. Предложението му това да стане едновременно с изборите за Европейски парламент не съвпада с плановете на големите партии, които вече започнаха своята кампания. Според Антоанета Цонева, идеята на управляващите е да превърнат изборите в референдум за оставането си на власт, като са пресметнали благоприятен за тях резултат при очакваното ниско участие на гражданите. "Най-страшната констатация е, че властта се страхува от хората. Управлява зад кордони. Референдумът може да свали загражданията, за да влезе народът. Това е неописуем ужас за тях,“ обяснява Цонева.

Bulgarien Sofia Parlament Narodno Sabranie

Парламентът е задължен да насрочи референдума само при 500 хил. подписа за предложението

БСП и ДПС с контра-предложение

„Ако съм на мястото на депутатите от управляващото мнозинство, ще направя насрещно предложение. БСП и ДПС имат тежки разногласия по данъчното законодателство и енергийната политика - ето ви две много важни теми за референдум“, предлага Юрий Асланов. За него е необяснимо защо въпросите за избирателната система се поставят на дебат сега, а не преди 6 месеца, при първите консултации за новия Изборен кодекс, който вече е приет на първо четене и в момента изтичат сроковете за предложения преди второто четене. „Стигам до извода, че президентът прави това или за да запази сегашния закон (Кодекса „Фидосова“), или по някакъв начин да помогне на политическите си приятели, като предизвика повишаване на избирателната активност“, казва социологът.

Асланов поставя под съмнение и необходимостта от точно такива промени в избирателната система. Според него първо трябва да се изчистят детайлите – колко точно депутати да се избират мажоритарно, какво ще бъде районирането, ще има ли санкции за негласуващите, как ще бъде гарантирана сигурността при гласуването по интернет. „Чрез Глобалната мрежа една ромска махала, например, може да се представи за гласуваща от Чикаго и да насвятка маса гласове за дадена партия. Какво налага да заменим свинското с електронно кебабче?“, пита Асланов.

А ако има референдум?

Двамата експерти имат коренно противоположни очаквания за активността на избирателите при евентуално провеждане на поискания от президента референдум. „Консолидация ще има. Освен КОЙ? Хората ще питат ЗАЩО? Не ни позволявате да говорим", очаква Антоанета Цонева. Със сигурност около половината избиратели и сега няма да участват в референдума, мисли пък Юрий Асланов. За него най-голямата трудност ще дойде след това – как ще бъдат разчетени резултатите. „Плевнелиев преди година каза, че народът бил против АЕЦ „Белене“, защото 88% от избирателите били „против”, имайки предвид, че 8% от участвалите гласуваха „против”, а 80% изобщо не гласуваха“, припомня Асланов. Затова той вижда риск при голям дял неучаствали в евентуалния референдум, те да бъдат задължени да гласуват от тук нататък от участвалото малцинство. С тези опасения Цонева не е съгласна: „Да се страхуваш да чуеш аргументи за и против в дебат по тези въпроси, които са много важни, означава да потвърдиш, че не си демократ“.

Редакцията препоръчва