Репресирали са безпощадно. Така ли ще ги оставим? | Новини и анализи от България | DW | 02.08.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Репресирали са безпощадно. Така ли ще ги оставим?

Интересът към българската ДС често се изчерпва с това дали някой е писал доноси срещу свои познати. В същото време щатните служители на бившата тайна полиция остават в сянка. А решение има, пише Татяна Ваксберг.

Руската неправителствена организация “Мемориал” наскоро направи нещо, което търси българските си последователи: публикува списък на близо 40 000 щатни служители на съветската тайна полиция. В списъка са само имената на онези хора, които са работили “на щат”, и то само в ограничен период от време – от 1935 до 1939 година. За СССР това са годините на Големия терор, най-мрачната епоха на сталинския комунизъм, време, в което е отнет животът на милиони. Мащабите на съветска Русия, размахът на физическото изтребление по време на Терора и грандиозността на идеологическата инициатива, обусловила унищожението, донякъде обезсмислят паралела с малка и епигонска България, но поне едно звено си остава общо: и тук, и там преките “дребни” извършители на репресиите останаха встрани от публичния интерес. Нищо че без тях комунистическият свят не би оцелял и няколко часа.

Какво значи “списък”?

Изразът “публикувам списък” може да остави измамното впечатление, че въпросният списък с имена на щатни служители се пази в някакъв свръхсекретен архив и просто трябва някой да ти разреши да го публикуваш. Не е така – нито в Русия, нито в България. И в двете страни имената на служителите са пръснати из различни информационни масиви, които в България са по-достъпни, отколкото в Русия, но и в двете държави са нужни години изследователска работа на много хора, за да може да се изгради някаква плътна картина.

Menschenrechtsorganisation Memorial in Moskau

Входът на сградата в Москва, където се помещава руската неправителствена организация "Мемориал"

Съпредседателят на руския “Мемориал” Ян Рачински твърди, че, за да се направи сега публикуваният руски списък, са били събрани, сравнени и сверени предимно заповедите за награждения, порицания или уволнения, запазени в два различни архива. Работата е била започната от изследователя Андрей Жуков още в “предкомпютърната ера” и е продължила 15 години, преди изобщо да се стигне дотам имената да се организират в база данни, “сравнима със структурата на данните в Уикипедия”. Трудността идва оттам, че през 30-те години в СССР не е имало единен стандарт за изписване на личните данни в различните институции, така че в някои документи се е посочвало само фамилното име, а собственото и бащиното имена са били означавани само с инициали. На друго място обаче са били изписвани изцяло и трите имена, но понякога с грешки вътре. Съвременният изследовател е трябвало да отстрани съмненията за случайни съвпадения на имена и инициали, да сглоби основните биографични данни за всеки един от списъка и така... за 39 950 души. Работата беше приключена през май 2016 г., а през юли беше пуснат в обръщение и дискът с базата данни. До края на годината се очаква да излезе в интернет.

“Мемориал” има богат опит в съставянето на подобни бази данни. На тази организация, например, принадлежи съставянето на списъка на репресираните по време на сталинския терор. Той съдържа, макар и минимални, биографични бележки за всяко име, а имената (засега) са над 2 милиона и половина и списъкът се попълва с нови имена и факти за тях.

Идеални условия съществуват в България

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

В България, където достъпът до архивите на бившата ДС е свободен, съвсем наскоро излезе първото изследване за ръководителите в тази институция. Това стана с публикуването на книгата на Момчил Методиев и Мария Дерменджиева “Предимство по наследство”. Тя съдържа подробни биографии на 47 ръководни офицери от ДС, работили в периода 1944-1989 г.

Имената на различни офицери с по-ниски чинове се публикуват от Комисията по досиетата, когато институцията обявява вербуваните доносници. В информацията винаги се посочва кой служител на ДС е извършил вербуването. Освен този основен източник на информация съществуват и други, пръснати из различни архивни институции, вестници, мемоари, отделни изследвания, които все още чакат своето обособяване в някаква база данни. За разлика от Русия, където организация като “Мемориал” е обявена от властите за агент на чуждестранно разузнаване и е официално низвергната като опасна за националната сигурност, в България законът и властите са на страната на изследователите. Стига да има кой да се възползва от тази подкрепа.

Редакцията препоръчва