Ренационализация в Русия? | Новини и анализи от Европа | DW | 06.01.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ренационализация в Русия?

Руската държава на практика може да контролира почти всяка частна банка или компания, при това с напълно "пазарни" методи, предупреждават руски експерти, към които Дойче Веле се обърна за коментар.

Държавата вече е основен кредитор на руските банки - те на практика не могат да съществуват без нейните пари. Преките им задължения към Централната банка на Русия отдавна превишават 10 процента от техните активи. По данни на регулаторния орган от края на декември, става дума за сума от около 7,7 трилиона рубли.

Това, което регулирам, е мое

Формално заеми се отпускат за относително кратки срокове за поддържане на текущата ликвидност. Те обаче постоянно се удължават и на практика стават безсрочни. Директорът на отдела за анализи на "Промсвязьбанк" Николай Кашчеев казва, че спирайки рефинансирането, Централната банка предприема изключително драматична мярка. "Подобни мерки се взимат само когато засегнатата банка няма необходимото обезпечение или когато трябва да бъде поставена под временен надзор и управление от страна на Централната банка", казва той.

Russische Zentralbank Moskau

Централната банка на Русия

Ако банката е закъсала, се прави опит да бъде оздравена. В този случай Държавната агенция за гарантиране на влоговете (АСВ) става нейн собственик или я предава на друга банка-синдик, на която дава преференциален кредит и чиито действия контролира. По тази схема до настоящия момент държавата е вложила в частни банки над 750 милиарда рубли.

Освен това съществуват и други държавни структури, на които банките дължат пари. Само ВЭБ (Външноикономическа банка), в чиято група влизат "Глобэксбанк" и "Связь-банк", оцелели като частни банки до последната криза, в края на миналата година е държала банкови депозити в други банки за над 240 милиарда рубли. По статистически данни към 1 декември 2014 година в частни банки е имало бюджетни и фондови депозити от порядъка на 270 милиарда рубли. Да не забравяме и безбройните министерства, учреждения, общини и държавни компании, чиито активи се съхраняват и в частни банки.

"Икономиката ни може да стане още по-одържавена и централизирана"

Руската държава все по-често влиза в ролята на спасител на бизнеса, с чието управление не могат да се справят частните предприемачи. Още през лятото спекулантите на Московската борса започнаха да се оплакват, че търговията с акции не върви. В момента в обращение се намират корпоративни акции за 6,4 трилиона рубли. Голяма част от тези ценни книжа са заложени в Централната банка. Тоест, тя се е превърнала в основен владелец на публичния дълг на повечето руски предприятия.

В условията на сегашната валутна криза кредиторът на практика може по всяко време да изиска предварителното погасяване на дълговете. И ако фирмата не може да се разплати, съдбата ѝ е в ръцете на кредиторите. Както в случая с един от големите металургични концерни "Мечел", чиято съдба е в ръцете на ВТБ, ВЭБ, Газпромбанк и Сбербанк.

Symbolbild - Russischer Rubel

Валутната криза засегна всички руски банки

Когато на една частна банка се отнеме лицензът или ѝ бъдат наложени санкции, синдикът поема както всички дъщерни структури, така и претенциите по всички отпуснати им корпоративни заеми. "В кризисни периоди всички държави национализират, изкупуват проблемните активи и спасяват фирмите от банкрут. В такива моменти се активизира Централната банка, пуска се и печатницата за пари", припомня проф. Яков Миркин, шеф на отдела за международни капиталови пазари към Института за световна икономика и международни отношения. "Това е обичайна практика. Но в развитите икономики след кризата средствата се продават обратно на пазара и се вливат отново в частната икономика. В Русия това не стана (при кризата от 2008-2009 - б.ред.), няма да стане и сега. От настоящата криза икономиката ни може да излезе още по-одържавена и централизирана, отколкото беше преди", казва експертът.

"Държавен капитализъм"

Когато през 20-те години на миналия век реши да въведе НЕП-а, съветската власт наложи на частния бизнес преди всичко административни мерки. Бяха въведени допълнителни ограничения и данъци. Сега за национализирането на определен бизнес е достатъчно държавата просто да спре да кредитира банки, които финансират една или друга частна компания. "Създателите на този механизъм едва ли възнамеряват да го използват по този начин. Малко вероятно е в близко бъдеще да станем свидетели на такъв сценарий. От друга страна доскоро смятахме за невероятно и част от случилото се през последната година", казва Николай Кашчеев.

Яков Миркин също смята, че случващото се едва ли е резултат от някаква обмислена политика на "мека национализация" - още повече, че според него държавната политика в момента не може да се нарече изцяло обмислена. "Запътили сме се не към плановата, командна съветска икономика, не и към административната икономика от 30-те години на миналия век. В близко време Русия ще развие разширен модел на държавния капитализъм", обобщава Яков Миркин.

Редакцията препоръчва