Религиозните общности и религиозната свобода в България | Политика | DW | 17.09.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Политика

Религиозните общности и религиозната свобода в България

Годишният доклад на Държавния департамент на САЩ за религиозните общности и религиозната свобода в света: В България няма големи нарушения.

Православната катедрала във Варна

Православната катедрала във Варна

Тази година публикуването на годишния доклад за религиозната свобода беше изчислено от Държавния департамент така, че да съвпадне символично с месеца на мюсюлманския Рамадан и с периода на еврейския празник Рош Ашана. На 800 страници докладът описва състоянието на религиозната свобода в света, опитвайки се да обхване всякакви прояви на нетърпимост. В него е обхванат периода юли 2006, до края на месец юни 2007.

85 % от българите: православни

Верските съотношения в България според този доклад са следните: 7.7 милиона души население 85% са източноправославни. Следващата най-голяма група са мюсюлманите, 13%. Останалите са католици, протестанти, евреи, грегорианци християни, и други. Сред мюсюлманите около 750 хиляди са сунити, 50 хиляди са шиитите. Евреите са само 3,500, протестантите – около 50 хиляди. Около 100 хиляди граждани на България практикуват нетрадиционни форми на религия. 40% от тях са роми.

40 % от българите: атеисти или агностици

40% от населението на страната обаче е или атеистично, или агностично. Само 50% от населението участва редовно в някаква форма на религиозна служба. Но 90% от около 70-те хиляди католици посещават редовно църква.

От февруари 2006 до февруари 2007 в Бъолгария са били регистрирани 12 нови религиозни групи. Общият брой на регистрираните вероизповедания досега е 85, извън българската православна църква.

Мюсюлмани в България: около 1 милион

В доклада се споменава, че данните за религиозните групи публикувани от различни институции се различават – например, че мюсюлманите може би са 1 милион, а протестантите – 150 хиляди.

Регистрация на религиозни общности в България

Една от важните критерии за това има ли религиозна свобода е регистрацията на нови религиозни групи. В България сектата Свидетели на Йехова е била бавена - чакали са 2 години за регистрация на различните си клонове в провинцията. Сектата има различни оплаквания за ограничаване на дейността й и на правото й на събирания и проповядване, но нито един сериозен случай. Някои от цитираните случаи са почти анекдотични и мястото им едва ли е в този иначе сериозен доклад.

Друга секта, страдаща от някакви ограничения или нетърпимост в България е мормонската; мормоните са се сблъскали с проблеми при разпространяването на своята пропагандна литература и публични сборки. Подобно на СВидетелите на Йехова, и мормоните са привлекли неблагоприятни медийни коментари. Оплаквания има регистрирани от ислямската организация „Ахмади”, но тази група не е успяла да се регистрира като верска група и се е регистрирала като недържавна организация, така че нейното положение и правата й остават неясни.

Оплаквания от мюсюлмани и протестанти

За първи път този американски годишен доклад е цитиран проблем, свързан с носенето на забрадки от мюсюлмански девойки в училищата. За Смолян е споменато оплакване, че полицията изобщо забранявала забраждането.

Нови са и оплаквания от протестантски секти, че не им се позволява да излъчват по телевизията религиозни служби и програми. Протестантите чакали да им бъде даден радио обхват за религиозни програми от 2002 и са отнесли случая до Върховния съд.

Религиозна нетърпимост: От страна на "Атака"

От всички политически партии само „Атака” е спомената в доклада заради религиозна нетърпимост, най-вече поради антисемитски забележки на нейни водещи членове. Усилията на правителството и законите, защитаващи религиозната свобода, се оценяват като положителни, за разлика от други източноевропейски членки на ЕС като Румъния и Словашката република, където са били приети закони позволяващи дискриминация срещу религиозните малцинства.