″Редно е ЕС да даде скорошна перспектива за членство на Балканските страни″ | Новини и анализи от Европа | DW | 14.11.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

"Редно е ЕС да даде скорошна перспектива за членство на Балканските страни"

Лале Акгюн е специална пълномощничка на федералното правителство по проблемите на интеграцията на чужденците, както и заместник –говорителка на фракцията на социалдемократите по европейски въпроси.

default

Социалдемократката д-р Лале Акгюн се застъпва за членството на Турция в ЕС

Вие сте изключение сред депутатите в германския Бундестаг: жена с миграционнен произход, влязла в политиката относително късно. Едва от 5 години сте депутатка в Бундестага, а преди това сте била психоложка и психотерапевт. Защо влязохте в политиката?

„Аз съм Кьолнчанка, а Кьолн има междувременно над 20 % чужденци, ако причислите към тях и онези, които макар и да имат германски паспорт, са с мигрантски произход, става дума за повече от 30% от населението. Когато ме попитаха, дали ще се осмеля да участвам в един експеримент и да се кандидатирам като мажоритарен кандидат в един изборен район, аз си казах : Кой, ак не ти, би трябвало да влезе в парламента и да покаже, че подобно нещо е възможно.”

Защо обаче в Германия има все още прекалено малко политици като Вас, които да представят хората с миграционен произход, чийто брой в Германия междувременно възлиза на около 15 милиона? На какво се дължи това? На политическата система или на самите хора?

„ И на двете – според мен. От една страна голяма част от мигрантите все още не се чувстват тук като у дома си. А за да се ангажират в името на обществеността е нужно те да се чувстват в Германия, като в своя родина. При повечето мигранти, това за съжаление, не е така. А и политическата система все още не е готова да разяснява на хората, че междувременно се превръщаме в общество, в което почти 50 % от хората ще са с мигрантски произход. В големите германски градове само след десетина години това ще е факт. Затова ще е много важно, тези хора да имат свои представители и сред политиците и в парламента.”

Темата за интеграцията е ваш основен политически акцент. Къде според Вас е основната причина за възникването на така наречени „паралелни светове” и общества? Защо интеграционната политика се проваля в тази област?

„Мисля, че основният проблем се състои в това, че и двете страни – както преобладаващото население, така и мигрантите все още не са готови да осъзнаят, че образуват единно цяло, че са част от от едно и също общество Смятам това за важно. Преобладаващото население казва на мигрантите: интегрирайте се, но в същото време им внушава, че са различни, че са чужденци и пришълци. А мигрантите от своя страна си казват : „ Ние сме различни” или „ „Искаме да си запазим нашите културни разлики”, вместо да обърнат поглед към общото, онова, което ги свързва с останалите и ги приобщава към тях. Мисля, че това е най-важното. Паралелни общества възникват всъщност само тогава, когато хората не осъзнават съвместната отговорност за своя живот. Паралелните общества не възникват от ползването на чеждестранни медии. Чиста глупост е, когато казват : Той чете турски вестник, значи е част от паралелно общество”. Защо, когато някой чете „Таймс” казват „ О, той е образован.” Затова е крайно време да се престане с превратното тълкуване на ползването на чуждестранни медии. Паралелни общества възникват само тогава, когато хората имат усещането, че останалите са по-различни от тях.”

Нека обърем сега поглед към друга тема: на 10 декември може би предстои да чуем едностранно обявяване на независимостта на Косово от Сърбия. Как оценявате ситуацията ?

„Като трудна. Според мен ситуацията е много трудна и смятам, че евнтуално обявяване на едносранна независимост без да има скъобразяване с останалите субекти в егиона, а това не е само Сърбия, но и Македония, босна, но и Албания и без обща концепция за цяла бивша Югославия, едностранната независимост ще доведе до повече проблеми, отколкото ще реши. Опасявам се, че дори е възможно да се стигне до нови въоръжени сблъсъци. Затова постоянно изразявам своя скептицизъм и препоръчвам изключителна предпазливост. Не смятам, че Косово представлява самостоятелен остров на Балканите. По-скоро Балканите трябва да се разглеждат и третират като едно цяло. Поради това, всички, които идват отвън трябва да са наясно с едно : първо : субектите на Балканите се познават повече и под-одбре откоркото би могъл да ги опознае който и да е идващ отвън. И второ: всяка външна намеса се превръща в инструмент на част от местните субекти, който се използва срещу останалите. Затова смятам, че е най-важно местните субекти да се съберат на една маса за преговори и да не се поставят интересите на една група над тези на останалите. Подобно нещо би могло да окаже много неблагопрятно въздействие.”

Нека накрая стане дума и за проблемите на ЕС. Как оценявате сегашните настроения в общността по отношение на по-нататъшно разширяване? Ще се наложи ли, страните, които сега чакат за прием в ЕС да проявят по-дълго търпение от онези, които вече бяха приети - например България и Ръмания?

„Опасявам се, че това ще е така. Мисля, че ако приложим определени критерии на ЕС като правова държава, вътрешна политика, правосъдие и др. ще забележим, че някои от кандидатите, които вече бяха приети в общността, не бяха изцяло подготвени. Решенията за приемането им обаче бяха политически и мисля, че тези решения бяха правилни. За съжаление през следващите години решенията за раширяване на общността няма да бъдат вече чисто политически. Вече ще се гледа засилено и на структурните промени в съответните страни. Бих си пожелала, в кратки срокове сега да бъде приета Хърватия и останалите държави от Балканския регион, както и Турция и след това да се тегли черта на разширяването, за да се наблегне на заздравяването на на общността и на задълбочаването на сътрудничеството. Опасявам се обаче, че ЕС ще забави много приемането на следващите страни-кандидатки, като постоянно повтаря, че общността не е в състояние да приема нови страни и че съюзът и без друго е преразтегнат, каквото и да означава това. По този начин чакащите за прием страни ще трябва да останат отвън. Това пък, при отсъствие на истинска перспектива за членство в ЕС, ще доведе до възникването на нови проблеми на Балканите. В това отношение бих могла само да отпрвя към ЕС следния апел: „На всяка цена трябва да продължите политиката на политически решения на Балканите и бързо да предоставите на тези страни перспектива за членство.”

Реклама