″Революцията″ на Еманюел Макрон | Новини и анализи от Европа | DW | 29.05.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

"Революцията" на Еманюел Макрон

Еманюел Макрон има добри шансове да излезе победител и на парламентарните избори през юни: движението му "Напред" може да стане първа политическа сила. Тайната на неговия успех се крие в свежия му поглед към политиката.

В началото беше... едно словосъчетание. В предизборната си кампания Макрон го повтаряше толкова често, че журналистите започнаха да се питат дали пък това не е някакъв тик. Когато той обясняваше даден случай, накрая винаги добавяше "... в същото време..." и след това разясняваше въпроса отново - вече от друга перспектива, често от напълно противоположната.

Междувременно Еманюел Макрон стана президент на Франция и мнозина вече разбраха, че склонността му да се изразява така се дължи на една негова "интелектуална страст": на любовта му към комплексното мислене, както писа неотдавна вестник "Монд". Казано с други думи: Макрон е убеден, че позиции, които изглеждат противоположни, биха могли все пак да се сближат.

"В същото време..."

"Монд" ни връща и към една от речите на Макрон, в която самият той обяснява защо толкова често използва въпросното словосъчетание. "Това означава да се захванеш с неща, които изглеждат като противоположности, но чието "помирение" е неизбежно за дадено общество." 

Възможно е новият френски президент да черпи тази своя увереност от философа Пол Рико, който е преподавал на Макрон. Така един похват от висините на френската философия намира приложение в реалната политика.

Кабинетът на Макрон, съставен и от леви, и от десни министри, доказва, че това действително е възможно. По този повод социоложката Айлин Келър от Германо-френския институт в Лудвигсбург казва: "Макрон се опитва да преодолее старото противопоставяне между лявото и дясното и да наложи едно правителство в центъра, в което да има и леви и десни, при това в балансирано съотношение помежду им."

"Революция" е другото понятие, което Макрон използва често. "Революция" - така той е озаглавил и книгата си, която излезе през ноември миналата година. В нея Макрон разяснява политическите си възгледи. Още на първата ѝ страница той говори за "демократична революция". Част от нея е и скъсването с една стара политическа традиция във Франция. А именно: лагерното мислене. И Франсоа Митеран, и Жак Ширак, и Никола Саркози и Франсоа Оланд - всички те бяха представители или на гражданската, или на социалистическата среда и техните мрежи и обвързаности. Във Франция без тях каквато и да била политическа кариера е почти немислима. Почти всички тези политици принадлежаха към гражданския или академичния елит на страната, много от тях дори са завършили Висшето училище за държавна администрация ENA. Впрочем, това не се е променило и при Макрон: самият той, както и много от министрите му са минали през тази "ковачница" за висши държавни кадри. Но Макрон внася динамика в стария ред, твърди Айлин Келър. "Президентът взриви старото лагерно мислене", казва тя.

И все повече французи изглежда забелязват тази негова воля за промяна. На 11 юни те ще гласуват за нов парламент, а движението на Макрон "Напред" също издига свои кандидати. Социологическите проучвания им дават добри шансове за успех: "Напред" може да вземе до 330 депутатски места в 535-членното Национално събрание.

Макрон може и да успее

Този (предварителен) успех самият Макрон обяснява с още едно любимо свое понятие: "roman national". Става дума за вярата, че французите са в състояние да превъзмогнат всякакви дългогодишни кризи и да тръгнат към по-добро бъдеще. Макрон обича да цитира в този смисъл героите от френската история и да призовава сънародниците си задружно да опитат нещо ново. "Точно този дух откриваме и в намеренията му да се заеме с най-важния обществен и политически проблем в момента - високата безработица", казва Келър. Макрон е решен да се справи с това предизвикателство в сътрудничество със социалните партньори - синдикатите и работническите сдружения. "Той иска да направи трудовия пазар по-гъвкав и за тази цел да разшири правомощията на социалните партньори", казва представителката на Германо-френския институт. По нейните думи синдикатите са реагирали много положително и дори вече са сигнализирали готовност да се включат в тези усилия.

Президентът Макрон иска да промени много неща: да опрости системата на пенсионното осигуряване; да изземе от работодателите и синдикатите управлението на осигуровките срещу безработица и да го прехвърли към държавата; да намали класовете от училищата в проблемните квартали до 12 ученика, както и да освободи абсолвентите от такива квартали от социални отчисления през първите 3 години след като излязат от училище. С това той иска да даде шанс на младежите от проблемните квартали да се интегрират по-добре на трудовия пазар. Дали обаче това ще бъде достатъчно, за да се случи "демократичната революция" на Макрон? Предстои да видим.

"... в същото време..." - вероятно Макрон ще изрича още дълго тези думи. Изглежда обаче, че той е разпалил пламъчето у французите да започнат да мислят по-комплексно и по-диференцирано. Може пък и да успее да обедини дълбоко разединената си родина - не само в идеологическия, но и в социалния смисъл на това понятие.    

 

Реклама