Разтърсващата история на Аушвиц | Новини и анализи от Европа | DW | 27.01.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Разтърсващата история на Аушвиц

На 27 януари 1945 година съветските войски освобождават концентрационния лагер Аушвиц. И се натъкват на нещо невъобразимо: най-голямата фабрика за индустриално изтребление на хора.

Над 25 милиона души са посетили мемориала на бившия германски концентрационен лагер Аушвиц от откриването му до днес. На около 50 км западно от Краков, край малкия полски град Освиенцим, до 1945 година се простира огромният нацистки лагерен комплекс. Всъщност той представлява конгломерат от различни лагери - цяла индустрия за изтребване на хора в невъобразими мащаби. Днес на това място се намират държавен музей и мемориал.

Мемориал в памет на избитите жертви в Аушвиц-Биркенау

Мемориал в памет на избитите жертви в Аушвиц-Биркенау

Какво се крие зад понятието "Аушвиц" като исторически факти и цифри?

1. Град Освиенцим (Аушвиц на немски)

Дълго преди името да добие известност покрай германския концентрационен лагер, историята на град Освиенцим е пълна с обрати - той ту е част от Австрия, ту от кралство Бохемия, принадлежал е също към Прусия, след което - отново към Полша. Когато през 1900-та година в града е построена железопътна гара, започва и неговият икономически подем. Повява се нужда от подслон за много от сезонните работници от околните промишлени райони на Горна Силезия и Бохемия. Издигнати са нови къщи и дървени бараки. Впоследствие те формират базата на националсоциалистическия лагер Аушвиц.

Скоро след избухването на войната през септември 1939 г. Освиенцим е окупиран от Вермахта и е анексиран от Германския райх. През 1940-та СС под ръководството на Хайнрих Химлер бързо и без допълнителни строежи превръща района в лагер, наречен Аушвиц I. По-късно към този основен лагер се добавя и огромната площ на лагера за унищожение Аушвиц-Биркенау (Аушвиц II).

Портата, водеща към смъртта

Портата, водеща към смъртта

2. Еврейското население

Преди Втората световна война близо половината от 14-те хиляди живели на Освиенцим са евреи. Еврейската общност там е била толкова голяма, благодарение на масовия приток на мигранти. Броят на хората с германски произход в града е бил незначителен. Това рязко се променя след нахлуването на хитлеровите войски в Полша на 1 септември 1939-та и военната окупация на страната.

Еврейското население е подложено на етническо „прочистване" от страна на нацистите, за да освободи място за прехвърлените в района германци. Останалите в Освиенцим полски евреи живеят в началото като компактна група в старата част на града и са изолирани от другите жители. Мнозина от тях са използвани от 1940-та нататък от СС като евтина работна ръка при строителството на лагера.

3. Стратегически възел

Освиенцим е разположен на стратегически изгоден за нацистите железопътен възел на изток: точно там се пресичат южните жп-линии от Прага и Виена с тези от Берлин, Варшава и северните индустриални райони на Силезия. Планиращите щабове на СС и главната служба по сигурността в Берлин намират на това място всички предпоставки за планираните масови превози от "Стария Райх" - т.е. от германските земи в границите от 1937 година.

Отговорен за бързото превозване на депортираните към лагера за унищожение е оберщурмбанфюрерът от СС Адолф Айхман. Той е сред хората, подготвили документите за печално известната Конференция от Ванзее, състояла се на 20 януари 1942 год. Именно там е прието решението за „окончателното решение на еврейския въпрос“ – на практика това е планът за извършване на геноцид над еврейското население в Европа.

4. Системата от лагери

След Дахау (първия лагер, създаден през 1933 година), Заксенхаузен, Бухенвалд, Флосенбюрг, Маутхаузен и женския лагер Равенсбрюк, Аушвиц е седмият концентрационен лагер, организиран от нацистите. Той е и най-големият.

След заключенията на конференцията от Ванзее през пролетта на 1942 година Аушвиц става място за системно изтребление на хора с невъобразими мащаби.

На дъното на това езеро се намира прахът на десетки хиляди жертви

На дъното на това езеро се намира прахът на десетки хиляди жертви

5. Фабриката на смъртта

През пролетта на 1943 година строителното ръководство на разширения комплекс Аушвиц-Биркенау пуска в експлоатация допълнителни пещи в новоизградените крематориуми. СС изпробва действието им върху един от докараните конвои с депортирани: 1100 мъже, жени и деца са отровени в газовата камера с химикала "Циклон Б", а след мъчителната им смърт са изгорени. Техният прах - както и този на по-късно избитите лагерници и депортирани - е разпръснат над околните езера.

Строителният ръководител на Аушвиц, оберщурмбанфюрерът от СС Карл Бишоф, докладва на Берлин следното: "Отсега нататък вече ще могат да се изгарят по 4756 трупа в рамките на 24 часа". За да се ускори селекцията на хората след пристигането на конвоите, Биркенау е построена рампа с три коловоза, която може да се види и днес. Над две трети от пристигащите там хора - предимно възрастните, болните, жените и малките деца, са изпращани в газовите камери веднага.

Рампата за селекции: жените, възрастните, болните и децата веднага са били изпращани на смърт

Рампата за селекции: жените, възрастните, болните и децата веднага са били изпращани на смърт

6. Броят на жертвите

Има различни данни за броя на загиналите в Аушвиц. Преценките на учените са, че става дума за над пет милиона души. Съвсем малка част от затворниците са оцелели.

По данни от мемориалния комплекс в бившия лагер Аушвиц-Биркенау загиналите са най-малко 1,1 милиона души. 90% от тях са били евреи - предимно от Унгария, Полша, Италия, Белгия, Франция, Нидерландия, Гърция, Хърватия, Съветския съюз, Австрия и Германия. Ликвидирани са били и множество роми, хомосексуални, католици и привърженици на „Свидетелите на Йехова", както и хора с увреждания и политически противници на нацисткия режим.

Съветските войски заварват в лагера малцина оцелели

Съветските войски заварват в лагера малцина оцелели

7. Освобождаването на концлагеристите

Когато на 27 януари 1945 година Червената армия стига района на лагера, войниците се натъкват на зловеща картина: оцелели са само около 7 000 души - изнемощели, смъртно болни концлагеристи, 500 от които - деца. Малцина можели да стоят прави, повечето лежали апатично на земята.

В края на януари СС спешно опразва лагера и се опитва да прикрие следите на своите престъпления: папки, досиета, смъртни актове - повечето документи бързо са изгорени, запазена е само малка част от тях и снимки. Голямата част от лагерните бараки, газовите камери и крематориумите са взривени.

8. Мемориалът Аушвиц-Биркенау

В началото на 1946-та съветските окупационните власти предават бившия лагерен комплекс на полската държава. По инициатива на бивши концлагеристи през 1947 година е основан "Държавният музей Аушвиц-Биркенау" като мемориал - с решение на полския парламент. Първата изложба е направена в сътрудничество с израелския мемориал на Холокоста Яд Вашем.

Възпоменателен марш на оцелелите от концентрационния лагер Аушвиц

Възпоменателен "марш на оцелелите" от концентрационния лагер Аушвиц

Още първата година мемориалът е посетен от 170 000 души, в последните години ежегодно идват над два милиона. От 1979 година насам Аушвиц-Биркенау е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.

9. Ден в памет на Холокоста

На 27 януари по традиция се почита паметта на жертвите от концентрационния лагер Аушвиц. От 2005 година насам на същата дата се отбелязва Международният ден в памет на жертвите от Холокоста.

******

Разгледайте и тази галерия със снимки на ДВ:

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама