Разпадът на Реформаторите | Новини и анализи от България | DW | 04.02.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Разпадът на Реформаторите

Реформаторският блок имаше големи цели, но не постигна нито една от тях. Той загина отдавна заради готовността си да влезе и остане във властта на всяка цена. Сега случаят "Кунева" освети леталния изход, пише П. Паунова.

default

Меглена Кунева

За това, че Реформаторският блок (РБ) ще се разпадне се заговори още преди той на практика да се конструира. Подобни прогнози не бяха никак безпочвени. Изобретяването на сложна структура от партии, екип от "назначени" към тях мъдри граждани, които да валидират образа на уж нормална формация, както и събирането на едно място на хора с (най-малкото) противоречива политическа лична история, обещаваше точно това, на което сме свидетели пред последните няколко дни: разпад.

Разложението на Блока започна с влизането в това управление и с прегръщането на властта (сама по себе си). Същата онази власт, за която РБ твърдеше, че трябва да бъде реформирана като философия. Провалът на Реформаторите обаче по различни причини до момента не бе нагледно представен в общественото пространство. С излизането на ДСБ в опозиция темата за гибелта на десния проект, създаден преди две години, бе остро поставена. Случаят "Кунева" обаче показа нагледно и симптомите, и болестта и освети леталния изход.

Илюстрация на разложението

Вицепремиерът Меглена Кунева бе избрана за нов министър на образованието. Разликата между подкрепящите и неподкрепящите кандидатурата ѝ бе нищожна - едва пет гласа. Печалният избор бе предшестван от поредица маневри и кулоарни договорки, които трябваше да осигурят новия ѝ правителствен пост. Поради липсата на достатъчно подкрепа от управляващото мнозинство изборът на Кунева стана възможен благодарение на депутатите на бизнесмена Христо Ковачки (ПГ на БДЦ), повечето от които гласуваха "за", както и на депутатите на Лютви Местан, на ДПС и "Атака", част от които напуснаха залата преди вота и смъкнаха кворума. В така оформената конфигурация половината народни представители на РБ не подкрепиха Кунева.

Впрочем, гласуването за образователен министър напълно развенча реформаторския образ на Блока. Представителите на дясната формация, които преди две години сами употребиха "морала" като политическа пиар-стратегия, излязоха съвсем уверено и осъзнато извън границите на допустимостта, които сами създадоха. И докато заиграването с ГЕРБ можеше да бъде обосновано политически при съставянето на правителството "Борисов – 2", то оставането във властта на всяка цена (а цената е подкрепата на бизнес-партии, националисти и ДПС) освети крайната фаза на капитулация пред облагите на въпросната власт.

Какво (не) направиха Реформаторите

За година и половина Реформаторите на практика не извършиха нито една реформа. Даже напротив: част от тях участваха с охота в планирания провал на промените в конституцията, които трябваше да послужат за мащабно преосмисляне на съдебната власт. Именно то пък бе представено като главния смисъл на това управление.

Всичко обаче започна с меко казано спорната управленска коалиция, в чийто състав влизат ГЕРБ, националистите от ПФ и проруската партия на Първанов. Най-горчивият залък обаче се оказа т.нар. "исторически компромис" с ДПС, завършил с историческо подчинение на интересите на светата троица на съдебното статукво: Пеевски-Цацаров-Борисов.

За пребиваването си в управлението до момента РБ (с малки изключения в състава му) успя да НЕ види как моделът "КОЙ" става все по-мощен и по-укрепен в структурата на държавата. Блокът отказа да се занимава с кражбата КТБ и отстъпи от идеите си за осветяване на фактите по една от най-големите кражби в новата ни история. Реформаторите, които твърдяха, че искат умно управление, а не трудоустройване на партийни кадри, се съсредоточиха основно в назначения и постове (случаят "Кунева" е само най-видимото доказателство за нагона за власт).

Освен, че "предаде" съдебната реформа, РБ се отказа от идеите си за административна такава, а разговорът за здравеопазването и образованието в страната се съсредоточава около незначителни и маловажни димки като "пръстови отпечатъци" и "турско робство".

Заявката, че Реформаторите ще бъдат коректив на Борисов също претърпя грандиозно фиаско, защото на фона на тези обяснения не се чу никакво установяване на различни факти, които ако не да променят лидера на ГЕРБ, то поне да го накарат да спазва елементарно приличие. Така без много действия по същество отшумяха провалените конституционни промени, обществената поръчка за автомагистрала "Хемус" и разобличаващия (за начина на управление) тандем между премиера и медиите, близки до Делян Пеевски.

Какво можеше да направи РБ

Bulgarien Treffen Führer des Reformblocks in Sofia

А имаха големи цели...

Още при конструирането на Блока партиите в него опитаха да намерят легитимация през граждански лица, които да послужат за "опаковка" на поизхабените политически физиономии, открили в него шанс да се задържат още малко на сцената.

Още със създаването си реформаторите затънаха в междуличностни свади, опити за надмощие и подялба на ресурси. Крайна цел към онзи момент бе овладяването на изглеждащия обещаващо (макар и за само 7% от избирателите) проект. Каузата (без да звучи патетично) за нормализация на страната след кабинета на Орешарски обаче бе заменена от дребнотемия – да има ли Блокът единен лидер и някакъв тип квази-членство на отделни граждани в него. В крайна сметка всичко опря до опаковката. А тя включи няколко документа, стратегии и поети ангажименти, които приключиха с написването им. Сърцевината остана добре познатото за родната политическа реалност празнодумие със задна мисъл. А задната мисъл се нарича власт.

РБ има две исторически вини. Той не просто не демаскира философията на задкулисното бизнес-политико управление, а го легитимира. И още нещо – даде му основание да се маскира с плаща на морала и мантрите за реформи.

Затова и разпадът на Блока бе предвидим. Още от момента, в който стана ясно, че желае да си партнира с Борисов на всяка цена. Подпомогнатият от ДПС и "Атака" избор на Меглена Кунева за образователен министър бе само необходимата крайна констатация, която показа мъртвата сърцевина под вече все по-смачканата опаковка.

Реклама