Размишления по повод смъртта на един диктатор | Политика | DW | 13.03.2006
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Размишления по повод смъртта на един диктатор

Забравихме ли да избираме между добро и зло? - Коментар на Явор Дачков

Слободан Милошевич

Слободан Милошевич

Смъртта на Милошевич, прекарал години в европейски затвор без да бъде осъден със сигурност ще допринесе за неговата героизация. Не само сред сръбските му последователи, но и сред голяма част от българската публика. Интересно например би било да се направи изследване сред привържениците на „Атака” и БСП - положително или отрицателно се отнасят към политическата дейност на покойния диктатор. Мога да предположа коя оценка ще преобладава. Но целта на следващите ми размишления не е политически коментар върху явлението Милошевич и неговите родни пък и балкански аналози. Мисълта ми е за това как оценяваме злото. Как се отнасяме към него и до колко сме склонни да отклоняваме вниманието си от това да го отличаваме от доброто. Оценката за дейността на диктаторите и диктатурите е много хубав пример за трудността на подобно различаване и подобен избор, с който в крайна сметка би трябвало да завърши всяка спекулация. Или избираш злото и го оценяваш като положително, а понякога направо като добро, или избираш доброто и браниш трудността на този избор с цялото си сърце и с всичките си сили. Заблуда е, че има трети, неутрален път. Този на неизбирането и невземането на страна. Този, който поставя всичко на положителна и отрицателна оценка. Вижда във всичко доброто, но и злото. Гледа абсолютно равнодушно както на престъпленията, така и на съпротивата срещу тези престъпления. Такъв, уж неутрален и безпристрастен поглед, на практика подпомага злото. Сега няма да привеждам примери в подкрепа на твърдението си, мисля, че всеки може да ги открие от собствен ежедневен опит. Бих искал да отбележа, че упадъка на чувствителността по отношение на доброто и злото се наблюдава из целия цивилизован свят. Ние имаме лошата участ да влезем в неговия контекст още неизлекувани от болестта на комунизма, която наричаше злото-добро, а доброто-зло. Само си представете в какъв цирк би се превърнал Нюнберг, ако тогавашните хора се държаха като международния трибунал в Хага. Ако се бяха проточили едни дълги, оплетени от безмислени процедури и отлагания дела срещу Гьоринг и останалите. Сигурен съм, че Западна Европа нямаше да бъде същата. Сигурен съм, че решимостта да бъдат осъдени конкретни виновници за конкретни престъпления, а след това и нацисткия режим като цяло даде тласък на развитието на западния свят. Неговият категоричен избор между добро и зло и решителното отхвърляне на злото му дадоха тласък за духовен и икономически просперитет след това. И обратното - залиняването на това чувство, отказът да бъдат видени и осъдени престъпленията на комунизма, смешно-трагичната безпомощност на Европа спрямо зверските кланета на юго-войните и бюрократичната безпомощност в процеса срещу Милошевич са знак за отстъпление спрямо принципите, които изправиха на крака следвоенна Европа. Днес нейната интеграция е проблематична и изпълнена с въпросителни не толкова заради икономическите трудности, националните особености на различните членки и бюрократичните усложнения, колкото поради липсата на общи ценности, около които да се случи автентичното обединение. Различаването на добро от зло, както и активния избор на доброто е от фундаментално значение в този смисъл. Ерата Милошевич, както и безпомощността на Европа да се справи с един жесток диктатор, който си отиде неосъден от този свят би трябвало да стресне всички онези, които иначе много обичат да говорят за европейските ценности и общото европейско бъдеще.