Раздялата на Меркел с властта | Новини и анализи от Европа | DW | 01.10.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Раздялата на Меркел с властта

Краят на нейното управление вече не е толкова далеч – това трябва да е ясно и на самата Меркел. За нейно разочарование обаче раздялата ѝ с властта едва ли ще протече по нейния собствен сценарий.

Една насилена усмивка – това беше всичко, което Ангела Меркел успя да отдели за Реджеп Ердоган по време на задължителното ръкостискане пред фотографите след общата им пресконференция. Трийсетте минути преди това канцлерката успя суверенно да овладее. Тя не премълча сериозните различия между двете страни и не тръгна да симулира приятелство там, където очевидно няма приятелство.

Може да се каже, че това отново беше онази, предишната Ангела Меркел. Канцлерката, която се справя с големите въпроси на международната политика, водена единствено от интересите, а не от чувствата. Канцлерката, която оценява правилно положението и не разрешава да я водят за носа  – независимо, впрочем, от факта, че насреща ѝ може да стои най-великият мъжкар.

Меркел и Ердоган в Берлин - канцлерката показа обичайното си стабилно поведение

Меркел и Ердоган в Берлин - канцлерката показа обичайното си стабилно поведение

Суверенното поведение по време на срещата с Ердоган сигурно не е било лека задача, но навярно ѝ се е отразило добре. Та нали само три дни по-рано из Германия се понесе мълвата, че канцлерката е пътник. Мнозина наблюдатели решиха, че ерата Меркел окончателно е приключила.

Два провала за канцлерката

Да, факт е, че изминалите дни маркираха решаващ обрат за канцлерката. И че скандалът около уволнения шеф на контраразузнаването Маасен се изплъзна от контрола ѝ. Усетът, който ѝ служеше толкова вярно цели 13 години, сега ѝ изневери. Бързо след това дойде следващият тест за Меркел: изборът на нов фракционен лидер. Всъщност, никой не очакваше, че това ще бъде тест за нея, защото този избор по принцип е рутина. Вярно е, че  сега – за пръв път от 40 години насам – имаше и алтернативен кандидат. Доколкото обаче Меркел категорично се застъпи за досегашния фракционен лидер Фолкер Каудер, никой не очакваше, че неговият почти неизвестен конкурент Ралф Бринкхаус може да успее. Той обаче спечели. А Меркел за втори път в рамките на два дни трябваше да признае поражението си.

Това поражение сигурно е било болезнено. Защото Меркел не само изгуби един лоялен председател на парламентарната фракция, който винаги ѝ набавяше необходимото мнозинство. По-лошото за нея беше, че фракцията очевидно вече не я следва безпрекословно. А какво може да промени една канцлерка, която вече не съумява да контролира дори собствената си фракция? Независимо от всичко това обаче, в типичния си стил Меркел отхвърли искането на опозиционната Свободна демократическа партия да поиска вот на доверие в Бундестага.

А ако изпусне и цялата партия?

Какво ли обаче ще стане, ако на Конгреса на ХДС през декември тя изпусне не само фракцията, но и цялата си партия? Ако Меркел наистина се кандидатира за преизбиране като председателка на партията си (което тя всъщност вече обяви), това може да се окаже за нея съдбовен момент. Тя самата открай време повтаря, че канцлерът трябва да е и лидер на своята партия. И ако на Конгреса делегатите ѝ затегнат юздите (което в момента изглежда малко вероятно), а камо ли, ако не я преизберат, тогава тя навярно ще трябва да се откаже и от канцлерството.

Какъв е изводът от тези бурни дни? Краят на нейното управление вече не е толкова далеч – това трябва да е ясно и на самата Меркел. За нейно разочарование обаче раздялата ѝ с властта едва ли ще протече по нейния собствен сценарий.  Ангела Меркел, която иначе стабилно държи нещата в свои ръце, този път очевидно изпусна момента да си тръгне така, както сама реши. Да, във външната политика тя очевидно все още държи здраво кормилото – показа го посещението на Ердоган. Но и да иска, няма как да не чуе гласовете, които апелират за обновление.

Редакцията препоръчва

  • Дата 01.10.2018
  • Автор Фридел Таубе