′′Разграденият двор′′ България | Новини и анализи от България | DW | 26.01.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

''Разграденият двор'' България

България наистина е разграден двор. Издигането на стена по границата с Турция обаче няма да промени нищо в това отношение. Защото проблемът не е в недостига на телени мрежи, а в липсата на законност, смята Я. Бояджиев.

През февруари миналата година депутати от ГЕРБ внесоха сигнал до главния прокурор, с който поискаха да се провери как се изразходват средствата и как са избрани фирмите изпълнители на 32-километровата гранична телена ограда, която трябваше да попречи на бежанците да минават от турска на българска територия. Или, както е официалното й наименование, „защитно инженерно съоръжение от възпрепятстващ тип”.

Проточилите се "неотложни действия"

Освен това опозиционната тогава партия ГЕРБ настояваше за оставката на министрите на вътрешните работи и на отбраната и за създаване на анкетна комисия. Седмици наред от парламентарната трибуна и от телевизионния екран нейни представители се възмущаваха от „липсата на прозрачност” и повтаряха думи като „далавера” и „кражба”.

Съмненията им не бяха лишени от основания. Заради изключителната „спешност” на заданието, възложителите му се възползваха от вратичката в Закона за обществените поръчки, която дава възможност да се избегне конкурсната процедура при "възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия". Така изпълнителите бяха "избрани" без конкурс и дори „без обявление”, а чрез пряко договаряне въз основа на доста странно „маркетингово проучване на пазара”, продължило само един ден.

За сметка на това, „неотложните действия” около оградата - от решението за изграждането й до нейното завършване - продължиха цели 10 месеца. Горе-долу толкова време щеше да е нужно и при един добре организиран открит конкурс. Междувременно предварително обявената цена някакси набъбна почти двойно. После самият тогавашен премиер призна, че „сметката е била надписана”. Не е известно да има виновни за това. Не е известно и какви са последствията от внесения в прокуратурата сигнал.

Ако законът ти пречи, отмени го!

Bulgarien neue Regierung Vereidigung Parlament 07.11.2014

Едно безобразие не става по-малко, ако парламентът го гласува като закон, смята Я. Бояджиев.

И ето че година по-късно неговите автори, вече от позицията на управляващи, подкрепени от по-малките си партньори в управлението, са на път, без да им мигне окото, да направят същото, срещу което навремето така драматично „си късаха ризите”: да строят "на тъмно", без открита състезателна процедура за избор на изпълнители, нови 82 километра от оградата.

Най-малкото, което може да се каже по този повод, е, че той е поредният пример за грозната българска практика, когато си на власт, да правиш онова, от което си се оплаквал, докато си бил в опозиция. Тази проява на политическо двуличие и безпринципност системно подкопава държавността като задълбочава недоверието в политиците и отвращението от политиката.

Политическата цена на новата ограда обаче ще е още по-висока. Не само защото оградата ще е значително по-дълга. Защото, ако предишните управляващи минаха през съществуващата в закона „вратичка”, сегашните „се справиха” с него радикално като направо отмениха действието му. След като премиерът се оплака, че законът му пречи, депутатите светкавично и с почти пълно единодушие вкараха поименно „инженерното съоръжение” в дългия списък с обекти, за които Законът за обществените поръчки „не се прилага”. И, „защото всяко забавяне би било смъртоносно за нашата страна”, определиха свършеното като послание, че "България не е разграден двор", като „изключително голям успех в резултат на обединени усилия” и тържество на националния интерес над политическите пристрастия.

Съмнителни основания

Въпреки този ентусиазъм обаче съмненията остават. Не само заради финансовата цена на оградата. Както винаги при „усвояване” на публични средства, и при нея тенденцията е нагоре. Засега премиерът споменава 90 милиона, което означава цена от над 1 милион на километър или 4 пъти повече в сравнение с цената на километър при вече съществуващата ограда.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev

Ясен Бояджиев

Остават, естествено, и вече многократно изтъкваните съмнения в ефективността на самата ограда. Тя пак няма да покрива цялата граница, а при изобретателността на каналджийския бизнес едва ли ще е непреодолима и незаобиколима. Съществуват и други методи за охрана и, накрая, с ограда или без пак ще трябва по границата да патрулират хиляди полицаи.

Дори и обаче да приемем, че оградата е абсолютно необходима и незаменима, съмненията пак остават. Бежанската заплаха по принцип е хипотетична и променяща се във времето. От друга страна, каквото и да става, е трудно дори да се предположи, че с българските темпове оградата може да бъде завършено по-рано от следващата зима, когато по естествени причини бежанският натиск ще е минимален. При това положение едва ли си струваше вместо да бъдат подобрени, оптимизирани и спазени, законовите правила и процедури да бъдат направо отменени. Едва ли си струваше заради „защитното съоръжение” да се подкопава една от малкото защитни прегради пред корупцията.

Защото първостепенен въпрос на националната сигурност все пак не са бежанците, а спазването на законите и правилата. България е „разграден двор” преди всичко заради беззаконието, а не защото няма телени огради по границите си. Накрая за единодушието. Едно безобразие не става по-малко, ако парламентът го гласува като закон. Даже напротив.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание