Радикализират ли се българските роми? | Новини и анализи от България | DW | 18.01.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Радикализират ли се българските роми?

Темата за радикализирането на българските роми периодично се появява в медиите. Радикализират ли се те наистина? И какви са възможните причини за това? Две немскоезични издания търсят отговорите на тези въпроси.

Близо 23% от 400-те хиляди роми в България изповядват исляма, четем в обширна статия на германското списание VICE, която търси причините за евентуалното радикализиране на част от българските роми. Авторът Паул Донербауер е прекарал близо седмица в България и е разговарял с много роми, социолози, журналисти, режисьори.

Донербауер посочва, че официално в България не съществуват етнически малцинства и съответно няма нужда те или правата им да бъдат защитавани. От германския режисьор и журналист Андреас Кунц обаче той научава, че в ежедневието българите правят разлика между български турци, помаци, роми или български славяни. Кунц вече над 10 години се занимава с проблемите на българските роми и се е срещнал с журналиста от VICE в София.

"Ако ромите излязат на барикадите"

Паул Донербауер изтъква, че примери за етническо разделение и дискриминация - най-вече спрямо ромите - могат да се открият навсякъде: "от това, което си говорят хората в ежедневието, чак до дебатите в парламента". "Особено две политически сили - Патриотичният фронт (ПФ) и партия Атака - използват расистка реторика спрямо ромите", посочва авторът и дава пример с добилото печална слава изявление за "ромските жени с инстинкт на улични кучки", изречено от депутат от ПФ. "Очевидно в българския парламент можеш да изречеш подобно нещо и това да си остане без последици", учудва се авторът.

В статията си той разказва, че в България ромите са дискриминирани и на трудовия пазар. "Ако въобще си намерят някаква работа, то това ще е или като улични чистачи, или като работници на полето", пише той.

"Резултатите от преброяването на населението през 2011 година сочат, че 60% от ромите на възраст над 15 години се безработни", пише по същата тема и австрийският "Дер Щандарт", от чиято статия става още ясно, че след краха на комунизма през 1989 поне две поколения ромиса израснали без образование и в пълна бедност. "Основните им проблеми днес са социални и икономически. Ако тези хора имаха възможност да водят нормален живот, те едва ли биха обърнали внимание на радикалните групировки", казва пред австрийското издание пазарджишкият имам Яшар Сали. "Жителите на ромския квартал "Изток" се чувстват изоставени от държавата и се смятат за жертва на "икономически геноцид"", допълва той.

Пред списание VICE режисьорът и журналист Андреас Кунц изтъква, че въпреки това ромите са по-скоро безразлични към проявите на дискриминация и изолация. "Това кореспондира с техния манталитет - те се опитват да избягват конфликтите по тази линия. В противен случай в България би настъпил истински ад, ако ромите решат да излязат на барикадите", гласят думите му.

Пред същото издание мнението си споделя и социологът Алексей Пампоров. "В България съществуват между 60 и 70 различни ромски кланове, които не се чувстват като една общност. Затова и те не са обединени в някаква обща организация или движение, които да защитават техните права", посочва Пампоров. "Към това се прибавя и проблемът на малкото работещи в страната ромски неправителствени организации, които нямат пари, за да развиват дейност и често се провалят", казва още той.

Паул Донербауер посочва в публикацията си за VICE, че преди страната да бъде приета в ЕС, в нея са се изсипали много пари за проекти, които обаче са отишли в касите на фиктивни организации и в крайна сметка са потънали в нечии чужди джобове.

Roma in Bulgarien bei Sofia

Неграмотността - единият от големите проблеми, свързани с ромите

Масовата необразованост на ромите е централният въпрос в дебата за тъй нареченото социално изключване. "Образованието може да помогне на ромите да се интегрират в българското или други европейски общества", казва по този повод Пампоров. Той припомня, че при социализма българските роми са били много по-добре интегрирани - имали са работа и са ходели задължително на училище. "Днес над 10 на сто от младите роми са неграмотни", посочва социологът.

Главният мюфтия на София също вижда в образованието ефективно средство - включително срещу радикализирането. "Ако е вярно, че бедността води до радикализиране на масите, тогава българските роми щяха отдавна да са се радикализирали. Но, според мен, те не са. Мисля, че за ромите това не важи. Освен това много ромски семейства са смесени - техният състав е християнско-мюсюлмански", посочва мюфтията пред журналиста от VICE.

След краха на комунизма през 1989 година много радикални религиозни групи откриха потенциални привърженици сред ромското население, пише по същата тема австрийският "Дер Щандарт". "Немалко български мюсюлмани заминаха за Турция или страни от Близкия изток, за да изучават религия. По-късно те се завърнаха с усвоени чужди обичаи и ритуали, които и до днес стават причина за раздори и конфликти между новите и старите имами", посочва изданието и припомня случая със задържаните мюсюлмани в Пазарджик, обвинени в разпространяване на радикални идеи.

Антициганизмът на българите

В своята статия Паул Донербауер подчертава, че от множеството интервюта, които е провел в България, му станало ясно, че никой в действителност не вярва, че мюсюлманските ромски общности се радикализират. "По-скоро става дума за единичен случай, пораздут от медиите и използван от популистките партии за тяхната пропаганда", пише той и добавя: "Случаят Пазарджик трябва да бъде взет насериозно и да бъде разбран като сигнал, че ромите най-накрая трябва да получат полагащото им се право на интеграция в българското, но и в европейското общество. Този случай обаче не бива да създава паника, защото паниката води до едно предварително масово осъждане на цялото ромско малцинство."

"Не опасността от ислямистка терористична дейност е най-същественият и опасен проблем в България, а дълбоко вкорененият в широките народни слоеве антициганизъм на българите", твърди отново Паул Донербауер и завършва статията си с цитат от от Андреас Кунц, който казва: "Почти 80 на сто от българите не смятат ромите за хора. И няма никакво значение в случая дали те са мюсюлмани или не."

Подобно съдържание