Радев трябваше да е „несистемен играч“. Но не е. | Новини и анализи от България | DW | 18.01.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Радев трябваше да е „несистемен играч“. Но не е.

Той трябваше да е „несистемен играч“, който ще обяви война на системата. Но след година на „Дондуков“ 2 е пределно ясно, че Румен Радев само ще симулира антисистемност. А това го прави част от системата, пише П. Паунова.

Политическата му кариера тръгна от един телефонен разговор, започващ с “Добър ден, казвам се Корнелия Нинова и искам да Ви поканя за кандидат-президент на БСП”. Промотиран от левицата като “несистемен играч”, нямащ нищо общо с родната политическа действителност, Румен Радев влезе на "Дондуков" 2 с висок рейтинг и с очакването да се противопостави, така да се каже, на политическия картел.

Това, че в предизборната кампания беше обещал разследване за “кемтрейлс”, не разколеба избирателите му, а победата му маркира първата изборна загуба на ГЕРБ и доведе до оставката на кабинета "Борисов 2". 

В началото на мандата му наблюдателите предрекоха, че президентът ще бъде равно отдалечен от партиите и, образно казано, ще избере страната на народа без да се бои от конфликти с издигналата го БСП - защото е самостоятелен и независим играч. 

Но случи ли се тази прогноза? За да си отговорим на въпроса нека си припомним думите на заместничката му Илияна Йотова, която - още по време на кампанията - го беше предупредила, че “и най-малкото движение срещу партията (БСП – бел.авт.) няма да му бъде простено”. Дали заради тази закана или по друга причина, президентът не просто не изглежда равно отдалечен от политическите партии, но и показва ясни пристрастия. Което не е нищо ново - в средата на мандата си неговият предшественик Росен Плевнелиев призна, че симпатизира на ГЕРБ.

Лесните му битки

Сигурно ще кажете, че изразяването на симпатии е проява на дребнавост. Но има и други неща около Радев, които трябва да ни смущават. Те дори не са свързани толкова със скандала около бойната авиация, който е откровено лобистки. Два ясни проблема можем да изведем покрай свадата между Радев и Цветанов: избирайки за свой вербален противник заместника на Бойко Борисов, а не самия Борисов, президентът - без да иска - легитимира премиера като държавник и обединител от ранга на президента. Защото именно Борисов призоваваше (поне за пред обществото) да няма конфронтация между партията му и президентската институция.

От друга страна Радев уж демонстрира безкомпромисност и готовност да влезе в сблъсък с т.нар. силни политически фигури, с което създаде очакването, че тръгва срещу политическата омерта, а не само срещу Цветанов. Той обаче не просто не го стори, а дори подкрепи омертата. В същото време държавният глава дотук се възползва от правото си на президентско вето само над закони, които не се харесват на БСП.

Несъстоялите се битки

Bulgarischer Präsident Rumen Radev und die Vorsitzende der oppositionellen Sozialistischen Partei BSP Kornelia Ninova (BGNES)

Диктуват ли на Радев от "Позитано"?

Скандалните промени в НПК и ЗСВ Радев подмина разсеяно - впрочем както разсеяно се отнесе и БСП. Основните възражения срещу промените в НПК бяха, че прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта към Специализирания наказателен съд го превръща в някакъв извънреден съд, какъвто конституцията забранява. Освен това няма нито един издържан аргумент и за целесъобразността на тези промени, които обаче дават възможност въпросният Специализиран съд и спецпрокуратурата да се превърнат в инструмент за политическа саморазправа.

В ЗСВ пък бяха въведени кариерни бонуси за членовете на предишния ВСС, който доказа нееднократно, че служи вярно на главния прокурор, и който следваше безропотно всички команди, издавани през изданията на Делян Пеевски. Радев не просто не уважи аргументите на редица юристи, той ги подмина тихо и с мълчание, възприемайки поведението на БСП, ДПС и ГЕРБ по тези теми. 

Че няма да бъде антисистемен играч, а напротив - ще подкрепя системата на главния прокурор, премиера и Пеевски стана ясно още в началото на мандата му. В предизборната си кампания Радев се беше обявил за смела съдебна реформа, но по-късно се “поправи”, че тя трябвало да бъде съобразена с мнението на главния прокурор. 

Boiko Borissov Rumen Radev (BGNES)

Радев само симулира антисистемност

Думите в случая обаче са по-малката беда. По-голямата са действията на президента. Така например той отказа да подпише указа за избора на нов председател на Върховния административен съд (ВАС) с аргумента, че “новият съдебен съвет трябва да препотвърди избора на Чолаков”, с което Радев бетонира избора на статуквото.

Системният президент

Ето защо първата година от мандата на Румен Радев очерта безкомпромисно профила на президента – симулация на антисистемност и поредица институционални услуги за социалистите. Ако към това прибавим и странните назначения на свързаните с БСП Петър Кичашки и Борислав Цеков, които бяха глобени за злоупотреба с лични данни покрай подписки за референдуми, а също и подчертаните симпатии на държавния глава към Русия, става ясно, че Румен Радев ще се придържа стриктно към заръките на партията.  

По-големият проблем обаче е симулацията на антисистемност, с каквато заявка той се качи на високия държавен пост. А тази симулация ясно си личи от лесните противници и битки, които президентът си избира, за да поддържа легендата за себе си. Дълбоките води на родното задкулисие – явната обвързаност между управляващи, медиите на Пеевски и репресивния апарат - изглежда няма да бъдат битка на антисистемния Радев. Което го прави част от системата.

Подобно съдържание

Реклама