Работи ли им се на младите? | Новини и анализи от България | DW | 25.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Работи ли им се на младите?

Трудовата демотивация на младите българи е не само мит, роден през последните години. Тя е сложен комплекс от множество причини - от социални до нравствени, пише Мирела Иванова и дава конкретни примери.

Една от причините за нарастващата безработица в България е “нагласата на мързеливци”, наблюдавана у 270 хиляди българи, се твърди в изследване на “Евростат”. Статистиката отчита, че броят на хората между 24 и 54 години, които са имали готовност да започнат работа, но не са потърсили такава, възлиза на около 175 хиляди.

Младежката безработица стои като тревожен проблем не само в България, но тук тя притежава и характерни особености, наложени от социалната и ценностна безпътица. Още училищната среда и погрешният, твърде остарял модел на средното образование залагат “бомби със закъснител” в бъдещите реализационни полета на младите хора.

“Според ужасно остарелите, неадекватни и дори недемократични програми децата учат някакви абстрактни математики, но нищо за собствените си чувства, за взаимоотношенията между хората, за света, в който живеят. Училището не смята, че трябва да преподава емоционална интелигентност. А то е създадено, за да получат децата истинско гражданско образование. И не е място, където те да бъдат наблъскани с ненужни знания, а да не могат да се справят с живота”, казва в тази връзка психологът Иван Игов.

Грешките по образователния път

Хиперпреувеличеният за българските възможности брой на висшите учебни заведения доразвива грешките на средното образование и така се стига до наличието на множество млади хора с “излишни дипломи”, които нямат идея какво друго да предприемат, освен да чакат “някой да им даде работа”. Липсата на адекватна координация между търсене и предлагане на специалисти, между академични центрове и работодателски организации, е една от причините за младежката безработица, а другата несъмнено можем да видим в разминаването между очаквано и предлагано трудово възнаграждение. Младите хора са с нагласата бързо да решат живота си с една висока заплата - но не защото нямат реална преценка за настоящето, а поради непрекъснатото възпроизвеждане на един сбъркан ценностен модел, който не просто омаловажава почтения, квалифициран и общественополезен труд, но го и обезсмисля.

Последният драстичен пример е назначението в НЕК на момиче без квалификация и качества, но с добри физически характеристики. Не разглеждаме случая като правило, но не е и изключение: външният вид, безскрупулното поведение, политическата или семейна принадлежност все по-често са неправомерните “бонуси” при провеждането на формални конкурси или назначаването на работа. Този тип “мрежа от обвързаности” не просто разочарова младите хора, но ги и деморализира и им създава трайна “нагласа на мързеливци”.

Junge Bulgaren in Sofia, Bulgarien.

Какъв живот ги очаква?

Ако няма работа - да си я създадем

Когато говорим за младежката безработица, трябва да си дадем сметка, че обобщеният ѝ смисъл е фрагментиран и разкъсан от множество разделителни линии. Твърде различни са възможностите за реализация в малките населени места и в големите градове и столицата. Степента на образованост и самоосъзнатост, професионалните умения, предприемчивостта също са от значение.

Не бива да пренебрегваме амбициите на мнозина от младите да реализират собствен бизнес, въпреки огромните административни пречки и разрешителни режими, с които се сблъскват. “Истинската беда е липсата на пари на пазара”, казва Камелия Митова, завършила с отличие УНСС. Тя от години развива шивашко ателие, което дава работа на трима души. Опитът ѝ да разшири дейността си и със собствен магазин обаче не се получава. Но това не ѝ пречи да продължи с целенасочени усилия работата си - и да се чувства като успешен човек.

Вярно, примерите на активни млади хора, които се посвещават на екологично земеделие и животновъдство или разгръщат свои проекти за екотуризъм, създават ІТ-фирми или пък малки, но работещи по европейски образец предприятия, не са безброй, но тях все пак ги има и те заслужават активната подкрепа на обществото и държавата.

Каузите на младите

Не на последно място сме длъжни да обърнем внимание на моралната среда, която не удовлетворява мнозина от младите. Те искат да възприемат реализацията си в България не просто като упражняване на някаква професия, а като посвещение и кауза. Ето как писателят Деян Енев разсъждава по въпроса: “Младите хора много добре знаят кои каузи да защитават - екологията, справедливостта. Протестите от миналата и тази година го доказват. Те са информирани и за тях информацията не е привилегия, тя е живот. Но бих искал от младите малко повече взиране в паметта на народа. Интересът към българската памет ще им донесе неподозирани резерви от устойчивост”.

Накрая ми се ще да кажа, че “нагласата на мързеливци” може да се промени само с общи усилия: чрез конкретни и целенасочени държавни политики, прозрачен трудов пазар, неформален административен ангажимент за промяна на реализационната среда и, естествено - лична, просветена амбиция.

Редакцията препоръчва

Реклама