1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: picture-alliance/AP Photo/USHMM

"Пътят на плъховете": как избягаха нацистките главорези

Оливер Пипер
27 февруари 2020

Хиляди нацистки главорези се спасяват след Втората световна война по т.нар. "Път на плъховете" през Италия към Южна Америка. В много случаи с помощта на църквата.

https://p.dw.com/p/3YW8e

Втората световна война приключва официално през 1945 година. Три години по-късно един от най-големите нацистки военни престъпници - Франц Щангл - успява да избяга от затвора в Линц. Бившият есесовец и комендант на концентрационните лагери „Собибор" и „Треблинка" е отговорен за смъртта на близо един милион евреи. Щангл прекосява Австрия и стига до Италия. Целта му е Рим, където е разположен Ватиканът.

„Вие трябва да сте Франц Щангл, вече Ви очаквах", посреща го римският епископ Алоис Худал, който го снабдява и с фалшиви документи. С тях Щангл заминава за Сирия, където изчаква семейството си. През 1951 отпътува от Дамаск за Бразилия. Мъжът, отговорен за едни от най-зловещите лагери на смъртта, години наред работи за „Фолксваген" край Сао Пауло.

Франц Щангл и "Пътят на плъховете"

Австриецът Франц Щангл е един от хилядите нацистки престъпници и колаборационисти, които успяват да избягат с помощта на църквата. Те използват т.нар. „Път на плъховете" - от Инсбрук през Алпите до Южен Тирол, а после през Рим за Генуа. От тамошното пристанище Щангл първо заминава за Сирия, но повечето от останалите нацисти се отправят направо към Южна Америка и преди всичко към Аржентина.

Историкът Даниел Щал от университета „Фридрих Шилер" в Йена казва, че по „Пътя на плъховете" са преминали 90% нацистите, избягали през Алпите към Италия.

Няколко манастира приютяват престъпниците по това трасе, докато те събират пари за пътуването си до Южна Америка. Затова наричат „Пътя на плъховете" също и "Манастирски маршрут". Стига се и до абсурдни ситуации – някои от нацистите се оказват съседи на собствените си жертви, евреи, които в същото време искат да отпътуват за Палестина.

Кои се спасяват по този маршрут?

Даниел Щал разказва, че обитаването на италианските манастири е давало на бягащите нацисти основание да искат от Червения кръст в Рим документи за самоличност. И той ги е издавал масово: до 1951 са издадени около 120 000 подобни паспорта. Според историка, ситуацията е била много хаотична.

Самият Щангл се е лутал из Рим преди да се срещне с австрийския духовник Алоис Худал, който симпатизирал на нацисткия режим. Худал по-късно твърдял, че много от преследваните са били „напълно невинни", поради което той искал „да ги отърве от техните мъчители".

Така с помощта на Католическата църква постепенно се оформя маршрутът за бягство на нацистките престъпници. „Пътят на плъховете" преминавал и през Генуа. По-късно същия маршрут използват и американските тайни служби, за да изпращат шпиони към Съветския съюз.

Списъкът на нацистките убийци, успели да се спасят в Южна Америка, и най-вече в Аржентина, е дълъг. Ето някои от тях:

Адолф Айхман

В документ на Червения кръст под фалшивото име Рикардо Клемент
В документ на Червения кръст под фалшивото име Рикардо КлементСнимка: Getty Images/AFP/HO

Основният организатор на Холокоста бяга в Аржентина през 1950 година под името Рикардо Клемент. По-късно успява да докара и семейството си. От благодарност към Светия престол, помогнал му да избяга извън Европа, протестантът Айхман дори става католик. Известно време той работи като електротехник за „Даймлер-Бенц". През 1960 година е заловен от израелските тайни служби „Мосад". Изправен е пред съда в Израел, където е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 1 юни 1962 година. 

Йозеф Менгеле

"Ангелът на смъртта" Йозеф МенгелеСнимка: Anonymous photographer

Садистичният лекар от Аушвиц, получил прякора „Ангел на смъртта", през 1949 година бяга в Южен Тирол, където му помагат да вземе фалшив паспорт. В документа му пише:  Хелмут Грегор, 38-годишен, католик, механик по професия, роден в южнотиролското село Трамин (Термено). После той успява да избяга в Южна Америка. До края на живота си Йозеф Менгеле живее в Аржентина, Парагвай и Бразилия. На 7 февруари 1979 година, докато плува в морето в района на Бертиога, Бразилия, получава инфаркт и се удавя.

Ерих Прибке

Капитанът от SS, отговорен за избиването на 335 заложници в Италия, бяга под името Ото Папе от Латвия. Той успява да се добере до Аржентина. През 1995 година аржентинските власти го предават на Рим, където три години по-късно е осъден на доживотен затвор. Прибке умира на 100-годишна възраст през 2013 година.

Клаус Барби

Клаус Барби -
Клаус Барби - "Касапинът от Лион"Снимка: picture-alliance/United Archives/TopFoto

Новата самоличност на „Касапина от Лион" е Клаус Алтман от Румъния. С помощта на ЦРУ той получава виза за Боливия през 1951 година. През следващите години получава редица поръчки от американските и германски тайни служби. През 1970 година местонахождението му става известно, а през 1983 година Боливия го предава на Франция, където е осъден на доживотен затвор. Барби умира зад решетките на 25 септември 1991 година от рак.

Валтер Рауф

Изобретателят на мобилните газови камери е отговорен за поне 97 000 убийства. През 1949 година заедно с жена си и двете си деца бяга по „Пътя на плъховете". Първо стигат до еквадорската столица Кито, след това се местят в Чили. През 1963 година Федерална република Германия настоява той да бъде екстрадиран, но чилийските власти отказват, тъй като давността за престъпленията, за които е заподозрян, според чилийското законодателство, е изтекла. Рауф умира от инфаркт на 14 май 1984 година в Чили като заможен собственик на консервни фабрики.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Подобно съдържание
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Ще остане ли Гешев "без закуска" в САЩ?

Посещението на Гешев в САЩ: какво трябва да знаем

Петър Чолаков
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница