Първо либерализиране на неизбежната отбрана. А после курсове по стрелба ли? | Новини и анализи от България | DW | 09.05.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Първо либерализиране на неизбежната отбрана. А после курсове по стрелба ли?

Парламентът прие на първо четене закона, иницииран от т.нар. "патриоти", за либерализиране на неизбежната отбрана. Явно властта тотално се е провалила в осигуряването на ред и сигурност и сега залага на саморазправата.

Инициативата на Обединени патриоти се роди след случая с д-р Димитров, който уби човек при опит за кражба в гаража му

Инициативата на "Обединени патриоти" се роди след случая с д-р Димитров, който уби човек при опит за кражба в гаража му

"Обединените патриоти" успяха да вкарат предизборно закона за либерализиране на неизбежната отбрана. На първо четене парламентът прие инициираните от национал-популистите промени в Наказателния кодекс, според които отбраняващ се гражданин няма да носи наказателна отговорност за действията си, когато "нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище", както и когато "нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем". 

Ако в българския парламент имаше истинска опозиция, тя вероятно щеше да отбележи, че щом едно управление разчита на саморазправата, то тотално се е провалило в осигуряването на обществен ред и сигурност. Само че опозиция няма.

Брутализъм. Във всички идеи на "патриотите".

Ако т.нар. "патриоти" продължат да бъдат необходими за крепене на правителството, те едва ли ще спрат дотук. Вероятно на следващите избори ще се улесни носенето на оръжие, на по-следващите ще се организират курсове по стрелба за бабите по селата и още, и още... 

Във всичките идеи на тези хора присъства брутализъм. Ако ще решават въпросите на здравеопазването, първото, за което се сещат, е да вкарат в затвора някакви лекари или инвалиди-мошеници. Ако ще ходят в Европейския парламент, неизменно обещават, че ще тропат по масата, ще се инатят, ще отказват всякакви преговори и компромиси. Така е и в сферата на правосъдието - единственото, което им хрумва, е да увеличават наказанията.

През миналия век в Англия бесели на площада домашните помощници за едно откраднато пени - с тези свои думи Валери Симеонов изложи интересна визия за правото. Той можеше да се позове и на други времена - например когато са разпъвали хората на кръст или са ги набивали на кол. Можеше да се позове и на някои ислямски страни, в които и днес все още режат ръце. Да, съществува и такава версия на правосъдието, прилагана в предмодерните общества. Те не са достатъчно добре организирани, което не позволява на властта да улавя всеки нарушител - повечето престъпници никога няма да бъдат осъдени. Но пък който бъде хванат, се подлага показно на ужасни мъки за назидание. Новото време променя този модел: благодарение на все по-добрия контрол, наблюдението, териториалните регистри, научните методи и пр., тенденцията е все по-голяма част от нарушителите да се залавят. Затова пък наказанието губи своя зрелищен характер: осъденият потъва в затвора, не чуваме за него, забравяме го. От историята знаем, че този втори модел е далеч по-успешен.

Връщане към Средновековието?

Очевидно провалът на българските институции кара популистите да мечтаят за връщане към Средновековието. С тази разлика, че показните наказания днес се случват не на площада, а в медиите, които препредават неуморно кадри като белезниците на Десислава Иванчева. Няма съдебно решение, което да не е оспорвано, осмивано, посрещнато с улични протести, а това кара политиците зрелищно да затягат законите. Законът като отмъщение - не е ли това оксиморон?

Да, темата за отмъщението се завърна в нашето общество. Помагат холивудските трилъри, в които героят обикновено губи доверие в полицията и се хваща сам да изтреби негодниците; помагат социалните мрежи, които подкопават всякакви авторитети. Какво ни чака, когато вместо в доверие и разум започнем да живеем в страх и омраза? Виждаме го в Америка - в тази свръх-въоръжена страна периодически някой изперква, нахлува в някое училище и изпозастрелва децата. Само си представете как ще си ходим на гости, ако знаем, че онзи е в правото си да ме убие, понеже съм проникнал в имота му след залез слънце - дали пък вчера нещо го ядосах? Редовият български расист вероятно си представя, че по този закон българите ще могат да избиват ромите. Но нека се опита да си представи и другата хипотеза - роми избиват българи, например рокерите, дошли да ги тормозят в гетото. Когато всички започнат да се избиват, няма да е по-добре. Редът в обществото предполага омиротворяване на междучовешките отношенията. А нагласите на българските законодатели вървят тъкмо в обратната посока.

Ивайло Дичев

Ивайло Дичев

Популизмът в правото е много опасен

Учените отдавна са установили, че увеличаването на наказанията не води до намаляване на престъпността - тя е резултат от системното и организирано действие на правоохранителните органи. Смъртното наказание не намалява престъпленията, а отвързва дееца от човешкия свят и го радикализира, защото няма какво да губи. Въоръжаването на населението не помага на слабите да се защитават, точно обратно - то помага на силните да налагат волята си, защото именно те умеят да си служат с оръжие.

Надявам се, че между първо и второ четене този законопроект ще бъде отменен или поне съществено редактиран. През 1997 Конституционният съд отмени един опит за разширяване на неизбежната отбрана. Главното е да разберем, че популизмът в сферата на правото е изключително опасен. Там трябва водещ да е разумът, а не страстите и политическата пропаганда.

 

 

Реклама