Първи отзиви за немския превод на романа “Разруха” от Владимир Зарев | Начало | DW | 24.03.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Първи отзиви за немския превод на романа “Разруха” от Владимир Зарев

От тази седмица в Германия се продава немският превод на нашумелия роман “Разруха” на българския писател Владимир Зарев. Първата, едва ли не възторжена рецензия излезе днес на най-престижно място – в културната притурка на вестник “ФАЦ”:

default

Германската читателска публика все още очаква големия роман, пресъздаващ драматичния исторически обрат, свързан с края на комунизма, и последвалото обединение на Германия. Ние, пише рецензентът Мартин Халтер, ще чакаме може би вечно това литературно събитие: “Но ето че сега имаме поне “Разруха” на Владимир Зарев, големия роман за промените в България, който се доближава доста до скицирания идеал.”

Авторът на обширната рецензия отбелязва, че промените в България са били “още по-болезнени, объркващи и разочароващи, отколкото другаде”. Това е времето, когато борци и келнери основават банки, когато бивши ченгета и политици от стария режим обезкръвяват държавата, а проституцията и трафикът на коли и цигари са единственият проспериращ бранш. Това е и времето на невиждан цинизъм и морален срив, за които именно става дума в романа “Разруха”.

Мартин Халтер описва доста подробно сюжета, отбелязвайки, че “Разруха” е хроника на упадъка на един писател и на паралелния приказен възход и падение на един нов български бизнесмен. Преди обрата Мартин Сестримски е звезда на литературната сцена, обичан от жените, критиците и дори от властта. След това обаче той остава без работа и надежди, пие бира “Мъжете знаят защо” в Съюза на писателите или се черпи с ракия по приемите на Гьоте-институт и постепенно подпухва от алкохол и самоненавист. Сестримски се срамува и терзае, но за пълен провал или предателство му липсва цинизъм, енергия или просто възможност – докато накрая умира на една пейка в Созопол.

След това авторът на рецензията във “ФАЦ” очертава другата, паралелна половина на двойния роман на Владимир Зарев, в която се проследяват възходът и падението на Боян Тилев. Това е разказ за един дребен служител в ДС, който след обрата по случайност и не без умение изплува отгоре с решаващата помощ на бившия си шеф, наричан просто Генерала. Това е разказ за един човек, който постепенно забравя всичките си скрупули и съмнения, изпадайки изцяло във властта на парите. “Проститутки, които четат Пруст и изнасилват кучета, мазни мафиоти, неподкупни корумпирани министри: всички му лижат краката.” С изключение на жена му Мария, докато Генерала, дори и мъртъв, се оказва по-могъщ от живите.

“Зарев описва с ясновидска дарба и гняв, с мрачен хумор, горчива самоирония и меланхолична тъга моралната разпродажба на България” – пише Мартин Халтер. “Новобогаташите затъват в луксозно затъпяване, старите интелектуалци – в сълзливост, а дребните хорица я карат някак си с дребни мушики и голяма самоизмама. Който не може да си позволи по-изискани удоволствия – шопинг, Chivas Regal, индийско гуру, - се е вкопчил в иконите, евтината водка и прогнилите вчерашни идеали. Самият Зарев също е гаврътнал повече от една “западноевропейска” доза от мачистката бира “Мъжете знаят защо”.”

Мартин Халтер пише, че в този роман “има досадни мъжки фантазии, някое и друго клише и братякарамазовска сантименталност”. Но като цяло, обобщава той, “Разруха” е една великолепна човешка комедия на промяната в българското общество: “Със зъл виц, епичен размах и острия поглед на човек, който няма какво повече да губи, Зарев обрисува конфликтните и същевременно свързващи линии между капитал и интелигентност, дух и пари, гангстерски и образователен роман.”

Заключението на германския рецензент гласи: “Шейсетгодишният Зарев не е вече само заслужил герой на българската литература, а разказвач от европейски ранг – неговата “Разруха” обнадеждава и засвидетелства литературната европейска зрялост на България.”