Първанов - лидер на обезправените? | Новини и анализи от България | DW | 29.07.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Първанов - лидер на обезправените?

Георги Първанов няма нужда от повече флиртове със Запада. Ветото му върху промените в Закона за дипломатическата служба е първа крачка в новата му политическа кариера, пише в коментара си Александър Андреев.

Президентът крие своите мотиви зад Конституцията

Президентът крие своите мотиви зад Конституцията

Дали върнатите от Първанов промени наистина нарушават конституцията или не – по това трябва да се произнесе Конституционният съд. Да, така наречената „лустрация” създава сериозни юридически проблеми в онези страни, които са я въвели по някакъв повод. Същото важи и за различните закони (или фирмени политики), с които се ограничават професионалните права на определени групи хора.

Protest gegen den bulgarischen Präsidenten Georgi Parvanov

Първанов симпатизира на своите бивши колеги

Имат ли право например осъжданите за педофилство или блудство да работят като учители? Законна ли е практиката на авиокомпаниите да подбират стюардеси само под определена възраст? В нарушение ли са онези работодатели, които не приемат кандидати за работа с алкохолни или нарко-проблеми? Вариациите по темата могат да продължат още дълго. Така че нека изчакаме решението на Конституционния съд. Пък след него да се готви Европейският в Страсбург...

Сътрудник сътруднику око не вади

В момента ми се струва по-важно да говорим за мотивите на Първанов. Скритите мотиви, които се спотайват в сянката на красивата легалистична лексика. Без особено мисловно усилие всеки би стигнал до първия от тях: българският президент, който сам е бил сътрудник на ДС, вероятно симпатизира на хората със същия биографичен избор от годините на НРБ. Нещо повече: той навярно смята, че офицерите и сътрудниците на Живковата политическа полиция са служили добросъвестно на държавата, включително и като дипломати. Ерго: че днес не заслужават някакъв си младок да ги изхвърли на улицата.

Подобно мислене, разбира се, не издържа никаква критика в днешно време. Ще спомена само два от многобройните аргументи. Първо: хора, които преди 1989 година са шпионирали тогавашния „враг”, днес трудно могат да разчитат на доверието му; а недоверието към тях като дипломати се пренася автоматично и върху държавата България. Второ: хора, които във функцията си на служители или сътрудници на ДС, по професионално определение са нарушавали законите на чужди държави и правата на българските граждани, в момента е по-добре да си потърсят друго поприще, извън дипломацията. Да не говорим за евентуалните им някогашни (или продължаващи) зависимости от Москва, които също не са особено благоприятни като „акредитация” в страните от ЕС и НАТО.

Wahl in Bulgarien

Ще се подлъжат ли избирателите?

От какво се нуждае Първанов?

Но Георги Първанов сигурно прави сметки и отвъд своите предполагаеми симпатии към ДС-контингента. Мандатът му изтича, така че флиртовете с ЕС и с НАТО вече са излишни. Трябва му друго: ядро от последователи и съмишленици, с чиято помощ да се върне на политическата сцена. И сплотяваща идея, чрез която да разшири това ядро. Сегашният му бунт срещу „реваншизма” изцяло се вписва в тази концепция. Защото обидените и разочарованите в България са много. Да, повечето от тях нямат нищо общо с ДС, но на един следващ етап акцентът незабелязано може да се премести. И да се окаже, че сегашният президент защитава не само „обезправените” дипломати, но и всички останали обезправени – жертвите на приватизацията, на социалното разслояване, на бандитизма, на корупцията и на какво ли не още.

Дали ще се подлъжат българските избиратели? Ето, на този въпрос дори и Конституционният съд не може да отговори.

Редакцията препоръчва

Реклама