1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: dapd

Пъпоумието на гърците

2 април 2012

Когато се погледне в огледалото, гъркът вижда винаги Александър Велики, никога Карагьоза. Но колкото повече съзерцава пъпа си и изтъква величието на своите предци, толкова по-неудобно се чувства в собствената си кожа.

https://p.dw.com/p/14W27

Гърция, лятна приказка. Поколения от титани на европейския дух са се прекланяли пред това видение. Етимологията винаги е фигурирала на видно място в тяхното култово превъзнасяне на елинизма. Така е при Хайдегер, който уверява, че "да се философства е възможно само на немски и на гръцки", така беше и във филма "Моята голяма, луда гръцка сватба", където според главата на семейството японската дума "кимоно" нямало начин да не идва от гръцката chimona (сняг).

Днес обаче е актуална една дума, която определено не е от гръцки произход: "банкрут" идва от италианския израз banca rotta. Светът никога няма да може да изплати духовния дълг, който дължи на гърците. Днес обаче въпросът е ще могат ли гърците да изплатят чудовищния си паричен дълг към света?

Какво става в сърцето на гърка?

Днешният болник на Европа се намира край Егейско море. Гърците се чувстват обидени - може би затова, защото голямото им уважение към Европа, и особено към германците, днес не е вече реципрочно.

Ала кой би могъл да каже какво става в сърцето на гърка? Може би именно един грък, философът Никос Диму, чиято афористична книга от 1975 година "Нещастието да си грък" днес отново служи за ориентир на мнозина: "Колцина са гърците, които са виждали собствения си лик в огледалото? Когато се погледне в огледалото, гъркът вижда винаги Александър Велики, никога Карагьоза, онзи ленив и крадлив герой от фолклорния театър на сенките", пише Диму.

Akropolis Griechenland Pathenon
Фиксирани в пъпа сиСнимка: Fotolia/photossee

Още по времето на военната хунта Диму се подлага на мъките на самопознанието: "Ние се опитвахме да докажем расовата чистота на нашето племе. Мразехме се, защото не бяхме високи и руси, и нямахме "гръцки профил". Мразехме и съседите си, защото приличахме на тях". Авторът е съгласен, че книгата му е мъчение за всеки грък, но същевременно подчертава, че просто иска да помогне на сънародниците си да живеят според делфийската повеля "Познай себе си".

Тази повеля пронизва цялата антична философия. Тя произлиза от храма на Аполон в Делфи, където прословутият фалически камък Omphalos маркира "пъпа на света". Само че гърците имат не само антично, но и православно наследство. Първоначално понятието Omphaloskepsis или "съзерцаване на пъпа" обозначава молитвената медитация на византийските монаси, следовници на исихазма. Според техните противници обаче това било просто "пъпоумие". Така "съзерцаването на пъпа" придобива своето запазило се и до днес отрицателно значение.

Никос Диму продължава: "Гърците гледат на собствената си държава като на турска провинция. И са прави". Това става в контекста на новоелинизма, който пък е отроче на филелинизма. "Баварците, филелините, объркаха напълно народа в амбицията си да ни придадат нов облик. Изведнъж стана очевидно, че потомците на древните гърци по никакъв начин не могат да бъдат прости балкански селяни".

Как ли бих се чувствал, ако бях грък?

Griechenland Aristoteles Denkmal in Stagira
Бремето на историятаСнимка: picture-alliance/Rainer Hackenberg

Дискурсът на гърците върху самите тях показва, че ги измъчва не само сравнението в пространството, но и сравнението във времето. Колкото повече изтъкват величието на своите предшественици, толкова по-неудобно се чувстват в собствената си кожа. Диму описва сънародниците си като комедианти, които се изживяват пред европейците като антични герои, притежаващи и голяма склонност към преувеличение. "Гъркът по принцип не се съобразява с действителността. Той живее два пъти над възможностите си, обещава три пъти повече от онова, което може да спази, и обикновено знае четири пъти повече от онова, което всъщност е научил".

Разбира се, националните стереотипи, колкото и да са освежаващи, не са решението, а част от самия проблем. Освен това не само гръцката психопатология е болезнено фиксирана в пъпа си. И не само гърците тегнат под бремето на историята си. Затова не би било излишно, когато ние, негърците, се погледнем в огледалото, да си помислим: "Как ли бих се чувствал, ако трябваше да понеса това, което понасят днес гърците?"

АГ, НЦ, ДП, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Парламентът в София

България: как "лошите" и "добрите" биха могли да се разберат

Даниел Смилов
Даниел Смилов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ

Към началната страница