Путиновата война в Сирия | Новини и анализи по международни теми | DW | 30.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Путиновата война в Сирия

Засилената руска активност усложнява ситуацията в Сирия, вместо да я облекчава. Русия се разпростира извън основната си сфера на влияние. И това може да промени световната политика, твърди в коментара си Николас Бусе.

Пред Общото събрание на ООН Обама и Путин представиха два трудно съвместими възгледа за бъдещия ред в Сирия. Американците смятат, че Асад е проиграл своята легитимност, защото ръцете му са изцапани с много кръв. Руснаците пък искат да го подкрепят, защото режимът в Дамаск е гарант за тяхното влияние в страната и в един по-голям конфликт, чийто изход е от голямо значение за политическото бъдеще на арабския свят. Общият интерес в борбата срещу "Ислямска държава" засега изглежда не е достатъчен за преодоляването на различията. А това е лоша новина за Сирия.

Изгледите за стабилизиране на Сирия не са добри, след като двете големи чуждестранни сили, които се намесват в конфликта, нямат обща линия на поведение. Защото става дума не само за борбата срещу джихадистите. По същество Сирия се превръща в арена на конкурентния спор между Иран и Саудитска Арабия за регионално влияние, а руснаците еднозначно застанаха на страната на Техеран. За разлика от времето на Джордж Буш, американците вече не водят политика за военна смяна на режима. Но като съюзници на Саудитска Арабия, те са от другата страна на барикадата. Така в течение на четири години вътрешният регионален конфликт се превърна в глобален. А безуспешните досега посреднически усилия на ООН го усложняват още повече. И докато военната обстановка не се промени категорично, а за това няма изгледи, дипломацията не може да допринесе много за решаването му.

С навлизането си в Сирия Путин разширява значително руския радиус на действие. От края на Студената война насам Москва не се е ангажирала толкова силно в друг регион на света. След 1991 година Русия концентрира своето влияние върху региони, които или принадлежаха към Съветския съюз, или бяха традиционни нейни съюзници в Източна Европа, на Балканите или в Кавказ. Войната в Грузия и интервенцията в Украйна представляваха ескалация, но се разиграваха на обичайния терен. С влизането си във войната в Сирия Путин изявява претенциите на Русия да се превърне в световна сила. Съвсем в смисъла на Путиновата политика за възраждане на руската мощ.

Obama Putin: Das Treffen am Rande der UN-Vollversammlung

Путин и Обама - на срещата им в края на сесията на Общото събрание на ООН

Какви са переспективите?

Не бива обаче да надценяваме руските възможности. Понастоящем военният ангажимент на Путин в Сирия е ограничен, също както и този на американците. Путин също си е извякъл поука от многото провалили се интервенции през последните години и знае, че директната намеса в един отдалечен и чужд конфликт може да бъде много рискована. Споменът от провала в Афганистан все още не е избледнял в Русия. Това развитие не е завръщане към Студената война и твърдото противопоставяне на системите. Връзките в моногополюсния свят, който постепенно възниква, са комплексни. Това се наблюдава и в отношенията между САЩ и Русия. Двете велики сили си сътрудничиха плодотворно в спора за ядрената програма на Иран, обединени от взаимния интерес да не допуснат възникването на нова ядрена сила. Но разпростирането на Русия извън основната ѝ сфера на влияние без съмнение има потенциал да промени глобалната политика.

През последните 25 години САЩ и европейците имаха свобода на действие в международната политика. Те постоянно работеха за изграждането на свободни общества, макар и с променлив успех. Путин, от своя страна, се стреми към завръщане в кръга на глобалните играчи чрез съюзи с авторитарни режими от Китай до Венецуела. Асад също се вписва добре в тази колекция. А това може да стесни полето за действие на западната външна политика през идните години. Германските политици реагираха на всичко това със забележително късогледство. Връх на това късогледство беше предложението на вицеканцлера Зигмар Габриел за отмяна на украинските санкции, за да се направи сделка с Путин в Сирия. Някои изявления от Берлин събуждат впечатлението, че неколцина приятели на Русия само това и чакат, за да приобщят най-сетне отново Путин в кръга на великите сили.

Политиците трябва да разглеждат трезво стратегическите въпроси и с оглед на бежанската криза. Най-късно от това лято Германия има фундаментални собствени интереси в сирийския конфликт. Не може да се очаква, че Путин ще ги реши вместо нас. Дори нашите съюзници не споделят изцяло берлинската позиция. Американците и французите имат проблем не с бежанците, а с тероризма. Тоест Германия трябва да се ангажира много по-активно. Както каза преди време Франк-Валтер Щйнмайер: "Световната политика не може да се коментира от тъчлинията!". Това важи в пълна сила и за Сирия.

Николас Бусе, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание