Процесът, който разкри ужасите на Аушвиц | Новини и анализи от Европа | DW | 19.08.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Процесът, който разкри ужасите на Аушвиц

Преди 50 години във Франкфурт на Майн приключва първият съдебен процес за концлегера Аушвиц. Светът узнава истината за потресаващите престъпления, част от които остават и до днес ненаказани.

Отговорът на обвиняемия предизвиква възмущение в съдебната зала. "Аз не съм убивал. Изпълнявах заповеди", казва Вилхелм Богер, който е отговарял за "разпитите" в политическия отдел на лагера Аушвиц. Вилхелм Богер е и изобретателят на т.нар. "люлка на Богер". Това е особено садистичен уред за мъчения. Ръцете на жертвата се завързват зад краката. Между коленете и ръцете се прокарва железен прът, чиито краища се поставят върху две срещуположни маси. По този начин жертвата увисва с главата надолу. И "разпитващият" нанася брутални удари по незащитените гениталии на жертвата. Изявлението на Вилхелм Богер е показателно за всички обвиняеми. Няма и следа от покаяние или чувство за вина. За първи път след 1945 година процесът за Аушвиц прави достояние на широката общественост целия ужас на Холокоста.

Аушвиц - синоним на Холокоста

На 27 януари 1945 година Червената армия достига концлагера близо до Краков и заварва там 7 000 затворници. Малко по-рано нацистите са разстреляли или изпратили на Запад т.нар. "маршове на смъртта" - по-голямата част от общо 60 000 концлагеристи. Между 1940 и 1945 година в националсоциалистическите лагери за унищожение са загинали 1,1 милиона души. Всичко е документирано педантично. Тези престъпления на нацистите са били табу за германската общественост почти 20 години. И най-вече за германското правосъдие. Навремето мотото гласи: "Да оставим миналото настрана!" Духът на ерата Аденауер (първият канцлер на федералната република от 1949 до1963 г.) се определя от широко разпространена амнезия или от ревностна денацификация.

Deutschland Auschwitzprozess in Frankfurt am Main Wilhelm Boger

Обвиняемият Богер: "Изпълнявах само заповеди"

Самият процес за Аушвиц става възможен благодарение на случайността. През 1958 година един журналист се запознава с бивш концлагерист, който изнесъл от горящия полицейски съд във Вроцлав почти овъглени документи. Журналистът получил документите и ги препратил на хесенския главен прокурор Фриц Бауер. Прокурорът веднага осъзнава ценността на случайната находка. В документите педантично са описани разстрелите в Аушвиц, имената на убитите, имената на извършителите и причините за екзекуциите. Документите са подписани от коменданта на лагера Рудолф Хьос и от Роберт Мулка, един от главните обвиняеми в по-сетнешния процес. Документите откриват за първи път възможност за наказателен процес срещу много лица на различни постове в нацистката йерархия. И Фриц Бауер е човекът, който организира първия и най-голям до днес процес за престъпленията на Холокоста пред германски съд.

Фриц Бауер - бащата на процеса

През април 1959 година федералният съд дава пълномощия на съда във Франкфурт на Майн и на прокурора Фриц Бауер да водят всички дела за Аушвиц. Социалдемократът Фриц Бауер е от еврейски произход и навремето е арестуван и хвърлен в затвора от нацистите. След затвора успява да замине в Швеция. През 1949 година той се завръща в Германия от изгнание. В качеството си на главен прокурор в Брауншвайг и Франкфурт Фриц Бауер се посвещава на една основна цел - да преследва нацистите по съдебен път. И то не за да търси мъст, а за да покаже пред обществеността целия ужас на нацисткия режим.

Auschwitz Soundgalerie Flash-Galerie

Между 1940 и 1945 г. в Аушвиц са избити над един милион души. Повечето от жертвите са евреи

Много политици и юристи смятат Бауер за безродник. По време на процеса той не се изявява лично, но като главен обвинител подкрепя непрекъснато своите прокурори. Бауер е един от малцината неопетнени от нацисткото минало юристи и много често се чувства в неизгодно положение. "Когато излизам от кабинета си, имам чувството, че влизам в чужда вражеска страна", описва той веднъж ситуацията.

Процесът за Аушвиц започва през 1963 година, защото едва през 1958 е създадена Централната служба за разследване на нацистките престъпления в Лудвигсхафен. Обвинението е затруднено да намери и свидетели. Много от бившите концлагеристи, преживели Холокоста, не искат никога повече да стъпят на германска земя.

Свидетелства на зверствата

Процесът за Аушвиц започва на 20 демеври 1963 година. 18 години след края на Втората световна война той конфронтира германците с едно минало, за което повечето от тях не искат и да знаят. В съдебната зала започва дело № 4 Ks 2/63 срещу Роберт Мулка и другите обвиняеми. Мулка е адютант на коменданта на лагера и е най-възрастният от общо 22 обвиняеми. Съдебните заседания продължават общо 183 дена, цели 20 месеца. Обвинителният акт е от 700 страници. Прокуратурата предава на съда и 72 досиета. Над 360 свидетели дават показания за чудовищните престъпления в концлагера. 248 от тях са бивши концлагеристи. Съставът на съда отива и в Полша, за да види на място Аушвиц. От политическа гледна точка това е абсурд, тъй като Европа вече е разделена на Изток и Запад. Но Международният комитет за Аушвиц успява да убеди правителството във Варшава. По този начин съдът оборва някои от показанията на обвиняемите, които непрекъснато твърдят, че не са знаели нищо за убийствата в лагера.

Fritz Bauer

Фриц Бауер

Закъснялата присъда

На 19 август 1965 година съдът във Франкфурт произнася присъдите. Залата е препълнена. През изминалите 20 месеца във Франкфурт са пристигнали 20 000 наблюдатели на процеса. Процесът за Аушвиц предизвиква особено силен интерес в чужбина. Присъдите все пак коригират до известна степен казаното от преживелия Холокоста писател Ралф Джордано за "втората вина", т. е. за десетилетния провал на западногерманското правосъдие при юридическото преосмисляне на миналото.

Главният обвиняем Роберт Мулка е осъден на 14 години затвор за "съучастие в убийства". Шестима от обвиняемите получават доживотни присъди, а трима души са оправдани. Съдът постановява, че престъпленията са били наказуеми и според националсоциалистическото право. След Франкфуртския процес германското правосъдие като че ли изгуби плама си в преследването на нацистки престъпници. Историкът Андреас Ейхмюлер изчислява, че от общо 6500 есесовци в Аушвиц, са осъдени едва 29. Трябва да минат още 40 години, преди "лъжата за Аушвиц" - твърдението, че там не се били избивани хора - да бъде обявена за престъпление. От април 2005 година това твърдение се смята за престъпление и подбуждане към омраза.

Редакцията препоръчва

Реклама