Проф. Кьосев за българското образование: катастрофата не е само в училище | Новини и анализи от България | DW | 15.09.2021

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Проф. Кьосев за българското образование: катастрофата не е само в училище

По света има образователни системи, които намаляват социалните различия. Българската прави обратното – увеличава образователните неравенства на изхода и не способства за равен старт в живота. Проф. Ал. Кьосев пред ДВ:

Първи учебен звънец: по традиция на 15 септември в България започва новата учебна година

Първи учебен звънец: по традиция на 15 септември в България започва новата учебна година

ДВ: 15 септември, букетът за учителката, миризмата на прясно боядисани чинове, радостните деца, които отново се събират след ваканцията... Но тази година май е малко по-различно: учебната година започва стъпаловидно, открива се присъствено в различни дни, родителите, учителите и децата са напрегнати заради мерките срещу болестта. Болестта по хората, но дали самото училище е съвсем здраво, българското училище?

Кьосев: Болен въпрос в болна ситуация, когато сме в началото на четвъртата вълна на Ковид. Здравните политики, които постепенно стават всеобщ консенсус, опазват здравето и живота на хората. Но биологичният живот на хората е беден сам по себе си. Той е интересен, ценен и важен, когато е социален живот, когато хората живеят заедно, когато общуват и се радват, правят неща заедно. И все повече хора се питат за цената на медицинските политики. Обикновено под това се разбира, че губят ресторантьори, хотелиери и някои други бизнеси, които са твърде гръмогласни. А много малко внимание се отделя на това , че се губят други неща, не само пари. В случая: губи се част от фундаменталния опит на едно дете, неговата радост от първия учебен ден, усещането, че по някакъв начин пораства, участва в собственото си изграждане и има около себе си съученици, приятели, учители, които изпитват същото – т.е. има среда, която го поддържа. Това не може да бъде заменено с никакви виртуални средства - нито с "Тиймс", нито със "Зуум". Казвам това и от личен опит. Аз имам син в 10 клас и виждам колко важно е за него това, за което говоря. И колко страда от начина, по който се провеждат учебните занятия. И не е само той. Ние не си даваме сметка, че от тези мерки ще произтекат неврози и депресии, а те всъщност вече са налице. Втренчването в здравето има цена. И няма как да си затворим очите пред тази загуба на символен и екзистенциален капитал. Аз изобщо не казвам, че не трябва да има карантина и мерки - говоря за баланси и за внимателно преценяване кое, как и къде.

ДВ: Освен това за децата в тази възраст всяка изгубена година се умножава многократно.

Редакцията препоръчва

Кьосев: Точно така. Това са социализационни години, които са безценни и не могат да се наваксат по-късно. Не става дума за натрупването на знания, а за натрупване на опит, на социален опит – той е безценното. И какво ще произтече - ние все още не знаем.

ДВ: Нека да си представим, че училището излиза един ден от пандемията, отпадат всякакви мерки и всички са здрави. Но "здраво" ли е самото училище? Само един пример: на последната матура по български език и литература за "Две хубави очи" от Яворов половината абитуриенти получават двойки.

Кьосев: Това без съмнение има връзка с пандемията и с начина, по който се преподава и усвоява материалът. Аз самият като преподавател в Университета имам тъжен опит през последната година и половина. За първи път в своята преподавателска кариера се наложи да скъсам повече от половината курс, при това - четвърти курс. Което не ми е никак приятно. Аз им казах: "Колеги, не си мислете, че ние искаме да ви го причиняваме. Не, ние искаме да научите това, което трябва." Чувам, че при много колеги е така, студентите също се оплакват.  Тоест, катастрофата не е само в училище, и в университета е така. Има преки последствия от карантината и от дигиталния начин на преподаване върху качеството на нашия образователен продукт. От друга страна българското училище и без това има много проблеми. Следя внимателно моя син, който в 8 и 9 клас започна да учи по учебниците от новата програма. Моето впечатление е, че те са прекалено експертни, прекалено научни, пълни са с безсмислена, твърде „терминологизирана“ информация и са правени сякаш за студенти 3-4 курс – това създава проблеми на много деца. Разбира се, има деца с таланти във физиката, в химията, в математиката, в географията - за тях тези учебници са полезни. Те са направени за най-добрите. Но за средните ученици и за учениците, които имат таланти в други области, подобни учебници са просто катастрофа. Ние имаме специалисти по отделни науки, но сякаш нямаме специалисти-педагози и методици, които да направят учебника лесен и четивен за ползване, така че на детето да му бъде приятно и интересно да го чете.

ДВ: А какви хора излизат от българското училище? Много често в обществената дискусия, в която се изказвате и Вие, става дума за голямата склонност на тези млади хора към консумация, че подражават на "мутрите" и на "кифлите", скъпи лимузини, но също така национализъм, татуират си Ботев и Левски по прасците...

Кьосев: Смятам, че някъде в средата на 1990-те години България преживя културна катастрофа. Тя беше видима в резултатите от "Пърлс" и "Пиза", двете големи изследвания за грамотността на учениците. Накратко казано ситуацията изглеждаше така: децата на 10-11 години имаха добри резултати, а юношите на 15-16 години бяха в ситуация на образователна катастрофа и минаваха все по-назад и по-назад в световните класации. Тоест, между 11 и 15 години се случва нещо. Кое е то? Ние знаем кое е тогава: пубертетът. А той е възраст, в която се напуска сферата на твърдите авторитети, ценности и ориентири, които се предлагат от семейството и училището, и се навлиза в една момчешка и момичешка среда, където те се налагат вече от външния свят. Вече той задава различни рамки на това кое е ценно и важно, а не семейството и училището. И ето, тъкмо в тази ключова възраст нашите ученици губят мотивация, защото външният свят им внушава друго. Той внушава, че социалният успех не зависи от твоите резултати в училище, а се дължи на други пътища към успеха. Юношата гледа как хора малко по-възрастни от него, на 19-20 години, вече карат ламборджинита и други скъпи коли, разполагат с пари и вещи, заобиколени са от девойки... Това без съмнение бяха ролеви модели, които 1990-те години определяха какво значи „успех“  в българското общество и доведоха до цялостен културен спад и мутризация. Аз много се надявам, че този процес вече отминава и постепенно става ясно, че образованието е важно, определящо.  Надявам се, че възниква нова мотивация на българските ученици.

ДВ: А какви други проблеми има българската образователна система? Вие сте специалист в тази област.

Кьосев: Да, ние правим такива изследвания. Образователната система във Финландия, в Швеция или в Норвегия, в Северна Европа намалява социалните различия. Ако ученикът е встъпил в образователната система с определен тип социални характеристики от доходите и статута на своето семейство, тоест ако на входа на образователната система има някакви неравенства, на изхода те намаляват и децата получават повече шансове за равен старт в живота. Има други образователни системи, между тях българската, унгарската и германската, които за съжаление увеличават образователните неравенства на изхода. В България това е особено видно. Ако си в добро училище, престижна гимназия, имаш огромни шансове. Но ако си в някое забутано училище, недай боже в ромски район, то тогава шансовете ти са много по-малки. Това е тъжно, но е факт, трябва да си го признаем. Известно е, че родителите са склонни да дадат мило и драго и огромни пари, за да попадне тяхното дете в добро училище. Това е огромен проблем на българската образователна система, който трябва да бъде изкоренен.

ДВ: Вие наблюдавате растящата популярност на национализма сред младите хора и пишете за нея. На какво се дължи тя?

Професор Александър Кьосев

Професор Александър Кьосев

Кьосев: Национализмът не е рожба само и единствено на образователната система. Обаче българската образователна система повтаря определени националистически митове, а опитите преподаването по история и по литература да бъде реформирано в тези точки се натъкват на остра съпротива в обществото. Колкото и да е странно, влизането на България в ЕС отприщи мощна национал-популистка вълна и днес хората не желаят техните патриотични символи да бъдат оспорвани по какъвто и да било начин. Това превръща патриотизма в повърхностна нагласа, макар че българската култура е сложна и исторична, има своите собствени интелектуални дебати и диализи между автори и произведения, които създават дълбочина и драматизъм на патриотичните символи. Всичко това се губи, символите стават плоски, героите се превръщат в емблеми и татуировки - и може да се каже, че патриотичната култура придобива визуален статут, тя става „очевидна“, никой вече не се пита с дълбочина и драматизъм „а какво значи да си българин?“ И хората я защитават не с идеите и произведенията, а с образите на Ботев и на Левски, с пояси, навуща и развети 80-метрови трибагреници. Те наричат това традиция и смятат, че то е най-важното. А то не е никаква традиция – и патриотизмът става плосък, гръмогласен, щастлив и агресивен, често пъти и ксенофобски. Това, което е най-ценно в българската културна традиция, изчезва, губи се интелектуалният ключ към него, децата и юношите не винаги разбират за какво става дума. Разбира се, това се дължи и на още много други неща. Преживяваме дигитална и визуална революция, която подменя Гутенберговата галактика, а класическите навици за четене се променят: четенето става бързо, на кванти, с ниска и „скачаща“ концентрация на вниманието, комбинира източници на информация, а не чете текстове докрай, не се опитва да прониква в неочевидни нива на смисъла, смесва се с други канали на информация – аудио и визуални. С две думи, класическото четене като основна културна компетентност на модерната епоха до известна степен деградира. А това, което се случва с българското публично пространство, този национал-популизъм, е ефект от горното – както от спадането на основи културни компетентности, така и от комбинацията между ненужна експертност (по химия, физика, биология, география и пр.) и преподаването на навични националистически митологии (по история и литература) в училище.

ДВ: Нека накрая да пожелаем на българските ученици за 15 септември нещо хубаво. Какво може да бъде то?

Кьосев: Да им пожелаем да са основно на живо в училище, да общуват повече, да се радват и да изпитват любопитство към света. Да изпитват истински трепет, когато научават нещо ново и интересно. А доброто българско училище, добрите български учители (има такива без съмнение) могат да направят престоя в училище вълнуващ и интересен, така че да не е „престой“, а приключение в интелектуалния смисъл на думата. Ето, това да им пожелаем.

Още по темата в това видео:

Учителят Тео: "Да си приготвят една тетрадка с 1000 листа голям формат"

Подобно съдържание