1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Анастас Герджиков
Проф. Анастас ГерджиковСнимка: BGNES

Какъв е шансът проф. Герджиков да стане президент

Георги Лозанов
4 октомври 2021

Какви са шансовете проф. Анастас Герджиков да стане следващият президент на България? Ако подложим кандидатурата му на изпитания SWOT-анализ, ясно се очертават поне четири силни страни. Но има и най-малко три минуса.

https://p.dw.com/p/41Dm5

Коментар от Георги Лозанов:

Несъмнено интригата на последните дни беше кого ГЕРБ ще издигне/подкрепи за президент на България. Като залогът им в случая е по-висок от битката за поста, защото изборът на кандидат трябва да е насрещен ход в друга много по-драматична битка - с Румен Радев, превърнал се в основния политически враг на Бойко Борисов. Интригата се задълбочи още повече заради предизвикателството на Радев към Борисов - да се яви лично срещу него. Тоест, сам да тръгне на почти сигурна политическа смърт.

В такъв контекст печеливш ход ли е включването на проф. Анастас Герджиков в президентската надпревара като трети връх в очерталия се триъгълник Радев-Борисов-Герджиков? И какво ще е търсенето на „новия продукт“, появил се на нашия политически пазар? За отговора ще използвам изпитания в маркетинга SWOT-анализ с неговите четири елемента: силни страни, слаби страни, възможности и опасности.

Силни страни

Плюсовете започват от това, че проф. Герджиков има вид на президент - като осанка и публично поведение с една обезоръжаваща доза спокойствие, която създава надежда, че ще върне президентската институция в конституционните ѝ граници и ще я извади от партийните битки за власт. Професорът специално демонстрира липса на апетит за власт със заявката си, че отсега се отказва от втори мандат.

Негова силна страна, разбира се, е и образоваността му, която е привилегия не само сама по себе си, но и като отговор на нарастващите очаквания за промяна в политическата селекция от „харесва ми-не ми харесва“ към „знае-не знае“. Така че най-после политиката да престане да бъде „махленска разправия", а да зависи от експертността, културата, знанията и уменията на кандидатите. В този смисъл кандидатурата на ректора на Софийския университет може да се приеме като експеримент в каква степен суверенът е готов да припознае фаворита на академичната общност като свой фаворит.

Безпартийността също е силна страна в президентските избори. Естествено, нито тя, нито „буферът“ на инициативните комитети свалят подозренията за скрити зависимости - в случая от ГЕРБ. В това отношение неочакван пиарски ефект за Герджиков предизвика Татяна Дончева, на която ѝ се наложи публично да му се извини за невярното си твърдение, че под неговото ръководство Софийският университет е направил Бойко Борисов доктор хонорис кауза. Не само защото конкретно го оневинява от подобен слагачески жест, но и защото обезсилва негативния тон в предизборната кампания, от който той определено се пази. Герджиков срещу Радев - за разлика от Борисов срещу Радев, е перспектива за позитивна кампания без компромати.

Силна страна на Герджиков е също така, че той не е „теренен играч“ с проявени корупционни мотиви, с каквито подозрения обикновено е атакуван „шлейфът“ на ГЕРБ. Опитите да се реанимират попътни скандали от ректорското му ръководство не получават търсената предизборна акустика.

Слаби страни

Минус е, че Герджиков не се вписва в силно политизираното в момента българско общество и не излъчва отчетливи политически послания. Предпочита безадресното рамково говорене, което може да е присъщо на ректора, но не и на кандидата за президент. Вътрешно противоречиво и някак несамоотвержено е, когато си тръгнал да покоряваш един от върховете на политическата система, да твърдиш: „Аз не съм политик, не мисля и не говоря като политик“. Особен дефицит тук е липсата на мнение за исканията на протестите от миналата година - за проблемите, които ги предизвикаха, както и за промените, към които водят. Тишината по тези въпроси няма как да не се разчете като ангажимент към ГЕРБ и щадене на статуквото.

Друга слаба страна е отсъствието на собствен електорален таргет. Неубедително е да се обръщаш към всички и да се надяваш всеки да те подкрепи, най-малкото защото се изправяш срещу Радев, който от предишните избори има твърд електорат с тенденция да нараства. В резултат от това Герджиков се е насочил към две групи избиратели, едната от които трудно ще го припознае, а другата не е негова. Ясно е, че той ще разчита, независимо дали го огласява или не, на избирателите на ГЕРБ. Те обаче ще могат ли да си представят един университетски професор в ролята на техен президент, след като досега образоваността не е била приоритет в политическите им предпочитания? Далеч по-лесно би им било да е военен или спортист и вероятно полковник Невяна Митева, която е и двете, е предложена за вицепрезидент именно за да ги стимулира. А и вотът на немалка част от тях е клиентелистки и те едва ли ще привидят някаква полза да гласуват за Герджиков, особено ако трябва специално да отидат до урните на втори тур.

Анастас Герджиков и Невяна Митева
Инициативен комитет издигна кандидатурата на проф. Анастас Герджиков и Невяна МитеваСнимка: BGNES

Герджиков заявява също така, че ще търси подкрепа в „дясно“, с което се нарежда в дългата редица на политиците, които искат и нерядко успяват да присвоят вот от ДБ - като Радев, Трифонов, Манолова и пр. Но този път има кандидат в лицето на Лозан Панов, с когото „градската десница“ ценностно е дълбоко свързана и е водила общи битки. Затова той може и да успее да концентрира вота ѝ.

Възможности

Засега най-вероятната възможност, особено след усложняване на отношенията между Радев и БСП, е професорът да стигне до втори тур и там генералът да го победи. Това би било достойна загуба за ГЕРБ, която в настоящото им състояние изглежда им върши работа.

За да бъде достойна и за Герджиков обаче, а и за да му донесе повишен обществен рейтинг след надпреварата, в предизборната кампания той трябва да покаже независимост от ГЕРБ. Иначе ще компрометира не само президентската си кандидатура, но със стара дата и автономността на университета, защото ще излезе, че е бил в топли връзки с бившите управляващи.

Опасности

Ако Герджиков загуби, опасността е да не е успял да изрази собствени идеи и политическа позиция в предизборната кампания и да се е превърнал в „спаринг партньор“ на Радев, което в резултат да увеличи самочувствието на генерала, че може да упражнява власт извън конституционните си правомощия. И във втория си мандат необезпокояван да се преживява като най-важния човек в държавата.

Георги Лозанов
Георги ЛозановСнимка: BGNES

Ако все пак спечели, което много ще зависи от пропорцията в десния вот между „за“ и „срещу“ Радев, опасността е да започне да се отплаща на ГЕРБ за подкрепата с изпълнение на техни партийни поръчки.

Доскоро голямата опасност беше Радев да няма срещу себе си реални съперници и да спечели почти служебно. След кандидатурите на Анастас Герджиков и Лозан Панов това се промени.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Знамената на САЩ и Русия

Врагове ли са демокрацията и национализмът?

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ

Към началната страница