Проф. Антоанета Христова за протестите, най-лошия вариант и най-опасното в политиката на Радев | Новини и анализи от България | DW | 01.09.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Проф. Антоанета Христова за протестите, най-лошия вариант и най-опасното в политиката на Радев

"Най-опасното в политиката на Радев е нежеланието да се съобрази с отредените му функции и откровеният му стремеж да стане президент на опозицията, вместо да е президент на нацията", казва за ДВ проф. Антоанета Христова.

Антоанета Христова

Проф. Антоанета Христова

ДВ: Проф. Христова, какво очаквате да се случи на 2 септември?

Проф. Христова: Предполагам, че на 2 септември на улицата ще излязат хора предимно от средите на политическите партии, които са активно опозиционни - БСП и ДБ, както и хора, които носят силен протестен заряд предвид посланието към протестиращите за въстание. Не пренебрегвам обаче опасността от ексцеси, които могат да бъдат предизвикани от платени групи младежи с черни фланелки и бръснати глави. Призивите за въстание винаги носят потенциал за агресия, реваншизъм и крайни емоции. Подобни призиви могат да повлияят на хора и у нас, и в чужбина, които са силно неудовлетворени, които имат необходимост да запазят собствената си самооценка, търсейки виновните извън себе си. Също и на такива, които са имали свои собствени планове за кариера в политиката, но тя досега не се е случила. Всички други, които имат своите идеи за промяна, макар и неформулирани досега, не носят агресивни настроения. Липсата на образователно усилие за изграждане на ценностна система сред младите хора, която да им помогне да разграничават самостоятелно истината от фалша, също ги прави уязвими спрямо посланията за бунт. Именно този разнобой в нагласите и оценката на организационното лидерство на протеста, както и съмненията за възможността да бъде манипулиран, може да редуцира силата му и го прави трудно прогнозируем. В същото време най-удачното за подобен бунт време като че ли отмина, защото такава възможност обикновено е налице през първите дни на протеста.

Редакцията препоръчва

ДВ: Какви са шансовете за успех на заплануваната конституционна реформа? И как ще реагират протестиращите?

Христова: Не мога да преценя шансовете за успех на предлаганата от управляващите конституционна реформа, тъй като обществен дебат за необходимостта от смяна на действащата конституция все още не се е състоял, а философията за подобна промяна остава загадка. Но какъвто и дебат да започне в момента, за протестиращите той е без значение - те не приемат нищо, освен оставки. Тяхната мантра, че парламентът не е легитимен, противоречи на действителността - ние имаме законно избрано и действащо Народно събрание. Добре е да се отбележи, че точно при управлението на премиера Борисов бе засилено гражданското участие в управлението - само тези, които не протестираха, не получиха решения на проблемите си. И точно тази психология на управлението е в основата на сравнително дългото пребиваване на сегашните управляващи във властта, въпреки че този подход не предполага яснота по отношение на стратегическите приоритети. От друга страна при сегашното правителство тези приоритети като че ли възникват от само себе, ако се вгледаме в резултатите: финансова стабилност, гарантирана национална сигурност и добри межународни отношения, както и изграждането на националната инфраструктура като основна дейност в профила на ГЕРБ.

ДВ: Как оценявате реакцията на управляващите в отговор на протестите?

Христова: През първите дни на протестите обществото и управляващите просто изчакваха развоя на събитията в опит да разграничат инициаторите от участниците. След това бе възприета тактиката да не се провокира по никакъв начин реакция от страна на протестиращите и да не се отговаря на провокации, което, според мен, е заслуга и на управляващите. Последва силният ход на премиера Борисов да предложи свикване на Велико народно събрание за изработване на нова конституция. Но Борисов и обкръжението му се оказаха неподготвени за цялостната реализация на идеята. Защото тя изисква много по-продължителни интелектуални усилия от страна преди всичко на подготвени експерти на фона на несъстоялия се обществен дебат. Все пак такъв дебат би могъл да се случи при надпартиен и отговорен подход от страна на участниците в процеса, защото сега могат да се очертаят новите перспективи на бъдещото ни развитие. За това се изисква огромно експертно и психическо усилие, в основата на които да е отговорността към държавата. Големият проблем обаче е, че може би никой от опозиционните играчи не може да надскочи егоцентричната си гледна точка. Имам предвид именно тях, защото управляващите подадоха ръка.

ДВ: Каква подкрепа имат, според Вас, протестиращите сред българските избиратели и сред опозиционните партии?

Христова: Всички изследвания сочат, че тя е висока и това е напълно нормално предвид оценката за поредица от сериозни пропуски в отделните секторни политики. Когато обаче стане дума за формите на протеста и съмненията за манипулация, съотношението се обръща: виждате, че управляващите все още водят в избора на гласоподавателите. В момента по-голямата част от негласуващите и неподкрепящите протеста се страхуват да не дойде нещо по-лошо от това, което е сега.

ДВ: Какво, според Вас, ще се случи на следващите избори, независимо дали ще са редовни или предсрочни?

Христова: Очаквам да бъде конституирано много „шарено“ Народно събрание, което няма да е в състояние бързо да излъчи управляваща коалиция. Ще се формира крайно неустойчива парламентарно представена политическа среда, което много ще затрудни вземането на важни за нацията решения. Единствената светлина в подобен тунел виждам в евентуално решение за свикване на Велико народно събрание, което да реши дилемата каква точно България е нужна на нейните граждани. А може би идва времето и на експертно правителство. Големият страх е от организиране на изборите от президента Радев, защото има съмнения за смяна на посоката за развитие на страната. Протестният вот най-вероятно ще бъде „усвоен“ от „Да, България“ на Христо Иванов и от партията на Слави Трифонов, а сред потърпевшите от този отлив на избиратели ще бъде главно БСП и по-малко ГЕРБ. Смятам обаче, че Трифонов ще бъде изненадан от значително по-ниските си изборни резултати в сравнение с тези, които сега дават социологическите сондажи. Не очаквам мобилизация в т.нар. градска десница, която е разединена и силно разочарована от лидерите си, една част от които симпатизират на ГЕРБ, а друга част на крайно леви идеи като тези на „Да, България“. Много важно за прогнозирането на изборните резултати е да се проследят електоралните нагласи сред преселилите се в столицата и големите градове хора в активна възраст, които срещат трудности в реализацията си. Тези „столичани в повече“ може би ще наклонят везните в полза на опозицията срещу ГЕРБ. Най-лошият следизборен вариант е сформирането на ляво популистко правителство, което да осуети необходимите ефективни икономически и социални политики на фона на продължаващата короновирусна пандемия.

Румен Радев

Радев сред привърженици

ДВ: А как виждате ролята на президента Румен Радев?

Христова: За съжаление още от началото на мандата си президентът се ориентира към изяви, които способстват за разделението на нацията. Ще посоча за пример развитата от Радев идея за превръщането на България в президентска република.

Най-опасното в политиката на Радев обаче е нежеланието да се съобрази с отредените му по конституция функции и отговорности и откровеният му стремеж да се превърне в президент на опозицията, вместо да бъде президент на нацията.

*****

Вижте и това видео от архива ни:

Вижте видеото 02:00

Толкова много хора, колкото никога досега

Подобно съдържание

Реклама