Протестите от 14 юни 2013: да видим каква е България седем години по-късно | Новини и анализи от България | DW | 12.06.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Протестите от 14 юни 2013: да видим каква е България седем години по-късно

На 14 юни 2013 България изригна. Поводът беше назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС, но същинската цел беше много по-амбициозна: край на порочното срастване между власт и бизнес. Какво стана, каква е България днес?

Кадър от протестите през 2013

Кадър от протестите през 2013 година

Коментар от Даниел Смилов:

Преди седем години българското общество изригна: по улиците на София и други градове в страната излязоха хиляди хора, които протестираха срещу срастването между политическата власт и определени бизнес интереси. Назначаването на бизнесмена-депутат Делян Пеевски за шеф на ДАНС стана символ на това срастване и беше конкретният повод за протестите. Тяхната цел обаче беше по-амбициозна. Не просто да се отмени едно проблематично назначение, което в крайна сметка бързо беше сторено. Същинската цел беше да се елиминират или поне да се ограничат порочните отношения между власт и бизнес в страната. Да се промени начинът на управление така, че институциите да не се превръщат в инструменти за прокарване на частни интереси.

Разгледайте тази фотогалерия със снимки от протестите през 2013 година:

Тази цел може би е утопична, но все пак стои в основата на всяко републиканско управление - управление, което по дефиниция е насочено към общото дело, към res publica. Седем години след началото на тези протести, които с различен интензитет продължиха месеци наред, е редно да направим известна равносметка. Къде сме сега по отношение на основната републиканска цел - подобриха ли се нещата или в момента са дори по-лоши от преди?

Политиката

Преди седем години БСП управляваше с ДПС с помощта на златния патриотичен пръст на Волен Сидеров. Сега е същото, само че на мястото на БСП основен коалиционен партньор са ГЕРБ. ДПС (с цялата си пъстра бизнес опашка) е де факто член на управляващата коалиция, макар че де юре не е. И имаме конфигурация от цели три патриотични пръста, които служат основно за легитимация на реалната управленска коалиция. От време на време “патриотите” сами осъзнават тази си роля и се оплакват от нея, но без да спират да я изпълняват.

След падането на кабинета “Орешарски” ГЕРБ се върнаха в управлението и възстановиха стария, познат модел. Имаше известна интерлюдия с Реформаторите, но тя приключи още през 2015, когато част от тях станаха колаборатори на модела, а другите напуснаха управлението.

Кадър от протестите през 2013

Кадър от протестите през 2013 година

Редакцията препоръчва

ГЕРБ бяха запознати с този модел на правене на политика от мандата си 2009-2013 година. И през 2014-2015 просто го възпроизведоха без особени корекции. В този смисъл те носят основната отговорност за управлението чрез скрити договорености - и с ДПС, и с бизнеса по-общо. Но вина имат и други. Реформаторите например, защото не защитиха ефективно интересите на онези, които ги пратиха в НС. И защото след като излязоха от управлението, не се споразумяха за общ политически проект.

През седемте години от 2013 БСП така и не реши дали иска отново да замести ГЕРБ в коалиция с ДПС или да смени начина на управление. Силни хора в партията, като Гергов, са за първото: те дори биха управлявали и с ГЕРБ. Корнелия Нинова пък е амбивалентна - тя води други битки, които превърнаха БСП почти в антиевропейска, “патриотична” формация.

Избирането на Румен Радев за президент не беше по план, но в крайна сметка не доведе до реална промяна - както заради неадекватната политика на БСП, така и заради желанието на Радев да я следва.

Бизнесът

В бизнес средата има промени в сравнение с 2013, но за съжаление те не са за добро. Бизнес групата Василев-Пеевски се разпадна, но частта ѝ, която не е в имиграция, е по-интегрирана в управлението от когато и да било. Нарасна влиянието и на Домусчиев, но като цяло концентрацията на собственост и капитал е много голяма. Нещо повече: ГЕРБ загуби изборите през 2013 след сериозни обвинения, че налага политически рекет над бизнеса. Но скандалите с Божков, както и фалитът на КТБ демонстрираха, че малко се е променило във връзката власт-бизнес. Властта дава привилегии (данъчни облекчения или липса на адекватен контрол), а срещу това изисква: подкрепа за “Левски”, дялове на фирми, прехвърлени на посочени от нея лица, медийно влияние и пр. Когато този алъш-вериш по някаква причина се развали, “уважаваният бизнесмен” става “олигарх” и държавата го погва.

Този модел наподобява малко Стамболовата идея за парламентарна демокрация - или си в властта, или си в затвора или в Цариград. Днес са Белград и Дубай.

От гледна точка на конкретни политики правителството на Орешарски беше под много силен натиск да строи големи инфраструктурни проекти като АЕЦ “Белене” и "Южен поток". Причината за това беше, че определени бизнес групи имаха огромен интерес да усвоят част от милиардите по тези строежи, ползата от които за страната е най-малкото спорна. Седем години по-късно “Турски поток” (“Български”, ако искате) се строи и над милиард ще се похарчи за втора, паралелна на първата ни тръба, по която ще текат същите обеми руски газ. По АЕЦ “Белене” също продължават разходите и процедурите, а вече си имаме и два реактора за него.

Нещо повече: ако през 2013 някой беше казал, че ще се ревизира приватизацията и ще се строят държавни бензиностанции, веднага щяха да го разпознаят като Волен Сидеров. Сега това са официалните правителствени позиции.

Кадър от протестите през 2013

Кадър от протестите през 2013 година

Медиите

При медиите нещата значително се влошиха. Бизнесите, с които властта се сраства, овладяха постепенно основни телевизии и се борят в момента за последната сравнително независима. Медийната експертиза на ТV7 се пренесе в мейнстрийма, а шеф на телевизията на партия "Атака" стана шеф на БНТ.

Овладяването на медиите тече и с държавни кампании срещу все по-малкото независими журналисти и издатели. Наказателната репресия срещу тях е сравнима с тази през 2013, ако не и по-силна дори.

Съдебната власт

Процесите в съдебната власт са копие на процесите в медиите. Принципът "ако не сте с нас, ще сте в затвора" изглежда е водещ в политиката на антикорупционните агенции и институции. Мащабите на приложението му се разшириха при новия главен прокурор.

Заключението

На фона на тази мрачна картина въпросът е: защо в момента в обществото няма протестен заряд, след като републиканската идея всъщност не е в по-добра форма, отколкото преди седем години?

Едно възможно обяснение е, че българинът взе да свиква с всичко това. И да се убеждава, че всъщност настоящият модел е управлението по принцип. Нормално е политическият лидер да привика водещи бизнесмени и да им нареди да подкрепят любимия отбор или да рекламират в определена медия. Нормално е също така те да си спестят милиони данъци заради тази си "обществена роля”. Друг начин на правене на политика няма.

В този смисъл анти-републиканизмът е станал норма: той е масовото разбиране за власт, бизнес, медии и правова държава. И не, хората не смятат, че този модел е нещо хубаво. Просто си мислят, че друг модел няма. За тях другото е само утопия.

Затова тези, които искат да се противопоставят на модела, трябва да убедят хората, че са смислена и ефективна негова алтернатива. Критика и описание на този модел вече не са достатъчни - всички го познават и всички знаят, че е дефектен.

Тук оптимистът би припомнил думите на поета: “А може, по-иначе може”.

Реклама