Протестите в Русия продължават. Клати ли се столът на Путин? | Новини и анализи от Европа | DW | 02.02.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Протестите в Русия продължават. Клати ли се столът на Путин?

Десетки хиляди руснаци излизат по улиците, за да се обявят против задържането на Алексей Навални. Това ли е началото на края на Путин?

Може ли да падне Путин? Могат ли протестите да срутят властта в Русия? Такива въпроси си задават тези, които са проследили сцените на насилие по руските улици. Полицията използва палки и електрошок срещу протестиращите и арестува над 5000 души.

Повечето експерти смятат, че властите са реагирали прекалено остро, почти алергично - което говори, че в Кремъл са изнервени. Според директора на либералната фондация "Санктпетербургска политика" Михаил Виноградов, множеството на улицата не може самó да предизвика смяна на властта. Той твърди, че везните ще се наклонят едва тогава, когато се разклатят властващите елити, тоест висшите чиновници около Путин, високопоставените военни и тайните служби. Когато в Русия стават политически сътресения, това винаги се дължи на сблъсъци вътре в органите на властта, казва Виноградов. "Но в момента такъв разлом няма," уточнява той и сравнява сегашните улични демонстрации с масовите протести от лятото на 2019 година, преди изборите за столичен парламент в Москва. Тези протести не промениха нищо.

Очакват се още протести. Но до какво ще доведат те?

Сегашните демонстрации имат експлозивен потенциал, смята от своя страна независимият политолог Аббас Галямов. В интервю за ДВ той твърди, че тактиката на полицията е била като на защитници на замък, заобиколен с ров. Според него силите на реда сякаш се били снижили зад стените на замъка, изтеглили моста и просто чакали нападението на врага. Политологът смята, че независимо от твърдите си действия, полицаите изглеждали изненадани и демотивирани. И обратно: критиците на Кремъл демонстрирали особено силна мотивация. "А когато властниците минават в дефанзива, следващите протести могат да бъдат още по-многочислети," обобщава Галямов.

И дори по-мощни, прогнозира Иля Грашенков от Центъра за развитие на регионалната политика, независима политическа фондация със седалище в Москва. Грашенков констатира, че сегашните протести "стигат надълбоко", че ядрото на протестиращите е много "по-активно", отколкото при минали масови демонстрации. "Те съзнателно поемат риска да бъдат арестувани или бити. И все пак излизат на улицата. Мнозинството от тези хора истински симпатизират на Навални и настояват за неговото освобождаване. Този протестите ще кулминират в политически искания."

"Умното гласуване" може да пропука системата

Но не те ще съборят Путин, смята Аббас Галямов. В това отношение той споделя възгледа на Михаил Виноградов: решаваща е ролята на властовите елити. "Разбира се, че демонстрантите няма в един хубав ден да превземат Червения площад и да изхвърлят Путин от Кремъл. И все пак протестите показват, че хората са недоволни от елитите. А един ден това ще подкопае и лоялноста на самите елити (към Кремъл, бел. ред.). И тогава те също ще се разбунтуват."

Сегашните протести може да не доведат до конкретни резултати и Навални да си остане зад решетките. Въпреки това демонстрациите все повече политизират страната и могат да променят решението на потенциалните избиратели на Путин. През есента руснаците ще гласуват за избор на нова Дума. Политическите наблюдатели очакват, че така нареченото "умно гласуване", което измисли Алексей Навални, този път може да даде плодове. Целта на "умного гласуване" е да се отнемат колкото е възможно повече гласове от управляващата партия "Единна Русия". Навални призовава руснаците да гласуват за всевъзможни партии, независимо колко са малки и беззъби, да гласуват за всичко друго, но не и за "Единна Русия". За Навални е важно само едно: партията на Путин да изгуби опората си и един ден да падне от власт.

Подобно съдържание

Реклама