Простодушните откровения на г-жа Радева | Новини и анализи от България | DW | 18.12.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Простодушните откровения на г-жа Радева

Румен Радев отново успя да привлече внимание. Но този път чрез съпругата си, която даде интервю за голяма телевизия. С простодушните си откровения президентшата се опита да се хареса на "народа". И сигурно е успяла.

Коментар от Петър Чолаков:

"Той ни шамари ежедневно, а излиза, че ние водим война", заяви премиерът Борисов по адрес на президента. А Цветан Цветанов не пропусна да постави под съмнение легалното финансиране на кампанията, довела Радев на „Дондуков” 2. Но г-н Радев трябва да бъде нащрек не само в конфликта с управляващата партия ГЕРБ, а и в отношенията си с ракетата-носител БСП. Социалистическата партия ще го използва, докато ѝ е изгодно. Но бързо може да се обърне срещу него, ако установи, че се опитва да дезертира. Или ако привиди някаква друга заплаха в неговите действия. Може обаче да се окаже, че върховният главнокомандващ трябва да се опасява не толкова от козните на политическите си опоненти, колкото от гръмките изяви на неговата „домашна ПВО” Десислава Радева.

"Една от нас"

Не може да се отрече, че житейската спътница на г-н Радев изобщо не се притеснява от общественото внимание. Тя определено не е почитател на медийната сянка. Примери много - като се започне от широко коментираните ѝ постинги във Фейсбук, скандалите с нейния автомобил, участието ѝ на конференцията в Катовице и се стигне до последното ѝ интервю за bTV. Ред въпроси поставя и назначаването на Радева за пиар на ВВС, когато техен шеф е сегашният президент. И ако екшънът с лимузината на президентшата подлежи на интерпретации (тоест, дали няма опит чрез нейното дискредитиране да бъде „ударен” съпругът ѝ), то собствените ѝ слова могат да обезоръжат и най-ревностните фенове на авиатора.

В интервюто за bTV г-жа Радева говори без задръжки за своята младост, за натрупания опит като работничка в рибоконсервна фабрика, като манекенка, припечелваща по 10 лева на ревю, като стажант-танцьорка на кючек („циганите ме учеха как да играя кючек, но една от тях, след много учене, ми каза: нищо няма да стане от теб, ни тука имаш, ни тука”). Разказва и за познанството си с шоумена Слави Трифонов, започнало в Студентски град на „филия мас и щафета салам".

Тук трябва да кажем, че някои от предшественичките на г-жа Радева също предизвикваха противоречиви коментари. Твърди се например, че Антонина Стоянова е сред прототипите на напористата Първа дама от романа на Алек Попов „Мисия Лондон”. Да припомним накратко, че президентшата в романа на Попов си беше поставила заветната цел да впечатли дълбоко английската кралица, а готвачът на посолството поднесе на тържествената вечеря в чест на кралицата любимите водни птици на Нейно Величество. Бедни, бедни посланико Варадине, какъв пожар ти дойде до главата…

Но да оставим трагичната участ на птиците и да се върнем към интервюто на г-жа Радева. С тази своя изява тя очевидно се опитва да се хареса на публиката. Или казано по-старомодно - „на широките народни маси”. Внушаваните от нея добродетели са скромност, непретенциозност и непридирчивост („никой не ми прави кафето сутрин”, „няма и щатен готвач”, „дрехи, прически, гримове - всичко е от заплатата на Румен”, „не ми се иска втори мандат”, „не ми се иска и първи” и т.н.). Изобщо: Лайквайте ме, аз съм като вас! Поне за част от аудиторията думите ѝ имат обратен ефект. Защото по този начин по-бдителните избиратели трудно ще бъдат спечелени за каузата. В същото време обаче нейните закачки едва ли ще увредят сериозно популярността на авиатора. Нещо повече: може дори да я увеличат.

Петър Чолаков

Петър Чолаков

Какво "селектираме" като елит

Тук на помощ идва политически некоректната „теорема” на професора депутат Иво Христов за „80-те процента дебили”. Което, според мен, е глобален тренд. Преди няколко години мои колеги от Македония, дошли на гости в България, купиха няколко екземпляра от „Мисия Лондон”. Гледали били филма, така разбрали и за романа. Смяха се много. Закачки, радостно бълбукане, възклицания: „Ееех, същото като при нас!”. Все по-често именно това „селектираме” като елит. А като говорим за София и Скопие, лесно можем да стигнем и до Вашингтон.

И още нещо. Г-н Борисов (също пораснал с филийки с мас, докато ритал топка в махалата) и г-н Радев са сходни като политически продукт. И спокойно можем да допуснем, че ако към днешна дата имаше г-жа Борисова, тя може би щеше да е много близка по манталитет на г-жа Радева. Впрочем, дали не е време да се разходим до Барселона?

Накратко: тандемът Радев и Радева ще ни радва и занапред. Продължавайки оттам, докъдето г-н Борисов стигна сам.

Редакцията препоръчва

Реклама