Пропаганда по български | Новини и анализи от България | DW | 17.01.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Пропаганда по български

Афоризми, пламенни речи и пропагандни слова - това чул колегата Георги Папакочев по време на една агитационна конференция, провела се броени дни преди ядрения референдум.

В препълнения голям салон на БАН леви политици, енергийни експерти, кметове на заинтересовани общини, изтъкнати гости от ФОРАТОМ и МААЕ, политолози и дори двама журналисти се обявиха пламенно за развитие на ядрената енергетика в България и апелираха за изграждането на втора българска АЕЦ.

Аутизъм и политика

След като присъстващите чуха от трибуната, че проектите „Белене” и „Козлодуй” не трябва да се противопоставят и че „и двата ще имат място в българската енергетика”, че страни като Германия „правят много голяма грешка, като се отказват от ядрената си енергетика”, че „България е на завидно място в света по качество на своя научен потенциал при експлоатацията на ядрени мощности” и че „интелектуалната мощ на нацията е в състояние да се справи с ядрените проблеми”, дойде ред на афоризмите. След като припомни, че „на Изток нищо добро в историята на човечеството не е ставало благодарение на мнозинството, а само благодарение на скромни научни малцинства”, известният интелектуалец Любен Дилов-син обясни, че „политиците са особен вид аутисти” - понеже години наред твърдяли, че проблемът с централата е прекалено сложен, за да се реши от правителството, а сега настоявали мнозинството българи да го решат със своето „да” или „не”.

Предреферендумно ограмотяване

Atomkraftwerk Grafenrheinfeld

Форумът, за който става дума, е бил организиран от Булатом, съвместно с община Белене и БАН

Допустимо ли е това? Да, ако си човек, който вярва в колективната правота на индивидуалното невежество, или пък ако си човек, който вярва, че много хора са прави само защото са много - отговори си сам журналистът и поясни, че сега, в дните преди референдума, специалистите са принудени да се занимават основно с „ликбез”, което означавало ликвидация на безграмотността по темата за ядрената енергетика. А по повод рисковете Дилов цитира думите на 77-годишния американски космонавт-ветеран Джон Глен, който на въпроса как се чувства в совалката „Дискавъри” отговори навремето така: „Що за наивно питане! Единственото, което знам в момента, е, че съм седнал в ракета, сглобена от 2 милиона части, които са били изработени от различни фирми на най-ниската възможна цена. Как мога да се чувствам според вас?”.

Малко хора - големи централи

Според прогнозите на Световната банка, през 2050 година населението на България ще се е свило с цели 43%, което означава, че българите ще са едва 4,5 милиона души. В тази връзка Дойче веле попита един от чуждестранните гости на форума - Ханс-Холгер Рьогнер, доктор на науките от университета в Карлсруе и бивш ръководител на отдел в МААЕ, дали е разумно една бедна и свиваща се демографски държава да инвестира средства в огромни и скъпи ядрени мощности. „Да, действително демографските перспективи са едно от нещата, които трябва да се имат предвид например при решаването на проблемите с мениджмънта на подобна централа в дългосрочен план. От друга страна българската промишленост и инфраструктура са остарели и предстои да бъдат подменени, което ще изисква много ток. Така че, независимо от бъдещите демографски тенденции, новата АЕЦ ще е необходима за осигуряването на тази електроенергия”, убеден е д-р Рьогнер.

А отпадъците?

Atomkraftwerk Bulgarien Belene

Какви ли ще са резултатите от референдума?

В големия салон на БАН всички агитираха гръмко за развитие на националната ядрена енергетика, но тихомълком бяха подминати въпроси като каква е опасността от аварии, каква ще бъде реалната цена на тока от новата АЕЦ през следващите години, както и къде в България ще бъде складирано отработеното ядрено гориво и кое българско населено място би позволило край него да бъде изградено подобно хранилище?

Не стана дума и за това дали е разумно БАН да бъде използвана като база за политическа агитация в полза на едната страна в референдума. Но в приповдигнатата атмосфера на форума тези въпроси се оказаха незначителни. По-важно беше да се проведе поредното пропагандно мероприятие, което, както вече споменахме, ще остане в историята под името „ликбез” - ликвидиране на безграмотността.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Реклама