Провокациите на Сарацин | Начало | DW | 28.02.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Провокациите на Сарацин

Новата книга на Тило Сарацин е отпечатана в огромен тираж. Явно очакванията на издателеството са, че "Новият терор на добродетелта" ще се продава точно толкова добре, както и предишните творения на скандалния автор.

default

Тило Сарацин на представянето на новата си книга

В новата си книга Сарацин, прочул се с някои свои ксенофобски тези, де факто обявява, че в Германия не съществува свобода на мненията. В страната господствала "диктатура на политическата коректност", в която строго се следяло какво е разрешено да се казва и какво не. От гледна точка на Тило Сарацин, това води до принудителна унификация на мненията, до нещо като "духовен социализъм" - и то както в политическо, така и в езиково отношение. Германия била ръководена от нещо като "картел на мненията", чиято политическа ориентация била предимно лява, екологична и социална. Въпросният картел освен това бил убеден, че е пазител на една "по-висша, морална истина".

Диктатура на политическата коректност?

Поводът за тези унищожителни оценки са някои от собствените преживявания на Сарацин по повод предишната му книга, озаглавена " Германия се самоунищожава". В нея авторът изразяваше провокативните си тези срещу мигрантите в страната и най-вече срещу турската общност, обявявайки я за изостанала и нежелаеща да се интегрира.

И сега Сарацин притопля част от старите си тези за мигрантите, обявявайки, че западните общества се ръководят от някакво полурелигиозно желание за унифициране на различията с цел постигане на политическа коректност. В новата си книга той формулира и 14 аксиоми, които, според него, доказват наличието на диктатура на политическата коректност. Тези аксиоми били постоянно възпроизвеждани и от средствата за масова информация.

Symbolbild Altagsrassismus Rassismus Sarrazin Protest

Със своите тези Сарацин успя да си навлече гнева на мнозина

Така например той се дразни от тезата за равенството между хората. Твърди, че различните им способности се дължат на различия във вродения им интелект, а не на разлики в образованието и възпитанието, което са получили. Сарацин протестира и срещу възгледа за еднаквата значимост на отделните култури. По-конкретно той твърди, че ислямът не може да бъде наречен "култура на мира" и че не обогатява културния живот в Германия. Освен това според него мъжът и жената по рождение имат различна интелигентност, а западната култура превъзхожда всички останали по света. Не на последно място Сарацин твърди, че развиващите се страни сами са виновни за изостаналостта и бедността си. По отношение на актуалния в Германия дебат за притока на бедни роми от Източна Европа, Сарацин обявява, че политически коректното обозначение "синти и роми" само прикрива същинския проблем, без да го решава.

Сарацин в ролята на жертва?

Самият Тило Сарацин се вижда в ролята на жертва на тази "политическа коректност". И явно тази роля му се нрави. Но жертва ли е всъщност той? 69-годишният днес Сарацин е следвал икономика, заемал е различни високи постове в германското министерство на финансите, бил е и член на борда на Германската централна банка. Казано по друг начин: той едва ли е от хората, които нямат възможност да изкажат мнението си пред обществото. Тъкмо обратното, възможностите му да участва в съставянето на общественото мнение са значими. Тъкмо с тези възможности впрочем Сарацин печели и своите милиони.

Редакцията препоръчва