Провалът на приватизацията | Новини и анализи от Европа | DW | 30.03.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Провалът на приватизацията

Масовата приватизация в Босна, довела през февруари до мощни протести, се оказа пълен провал. Причината: избран бе метод, който се смяташе за най-бърз и най-лесен - без да се помисли, че тази схема няма как да проработи.

Близо 20 години след сключването на Дейтънското мирно споразумение политическите елити в Босна са постигнали съгласие само по една точка: бързото възстановяване на капиталистическия ред. Проблемът е в това, че масовата приватизация, имаща за цел именно скоростното връщане към капитализма, доведе до почти тотална деиндустриализация и увеличи неимоверно зависимостта на Босна от вноса на стоки и услуги. Това на свой ред повиши държавния дълг на страната. При това, залагайки на масовата приватизация, Босна просто изпълни препоръките, отправени ѝ след разпада на Югославия от институции като Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.

Техният съвет бе да се форсира масовата приватизация с цел държавната собственост да се преобрази максимално бързо в частна. На бърза ръка стотици хиляди наемни работници получиха ваучери за дялови участия в "собствените" им фирми - един "икономически експеримент с предимно неблагоприятни последствия", казва Анто Домазет, професор по икономика в Сараевския университет.

Грешните решения

В какво точно се изразява провалът на босненската приватизационна политика? Според икономиста Анто Домазет, цитиран от швейцарския вестник "Нойе Цюрхер Цайтунг", проблемът е свързан най-вече с липсата на мотивация: "Работниците обикновено нямат особен интерес от провеждането на дълбоки реформи", пояснява Домазет. Само че необходими бяха тъкмо такива радикални мерки.

Повечето приватизирани предприятия имат сходни проблеми: остарели технологии, твърде много персонал, високи разходи за труд, слаба конкурентоспособност, както и "отпадането" на онези пазари, на които можеше да се разчита преди разпада на Югославия. С две думи: необходими бяха наистина радикални реформи. Фрагментирането на собствеността чрез ваучери превърна обаче предприятията в недееспособни структури.

Във времената на работническото самоуправление фирмите в Босна, както и в цяла Югославия, не бяха управлявани пряко от централната власт. Като един вид хибриди с елементи на планова, но и на пазарна икономика, те се радваха на относително висока степен на автономност. След разпада на Югославия приватизацията започна твърде късно - заради последствията от войната този процес стартира чак след 1997 година, а решението за раздържавяване на собствеността чрез ваучери бе взето най-вече поради факта, че този метод се смяташе за най-бърз и най-лесен. За съжаление обаче той не се отличава с особена икономическа ефективност.

Bosnien-Herzegowina Proteste

"Гладни сме на три езика" - кадър от протестите в Тузла

Избавлението

Доста бързо пролича, че новите собственици не са в състояние да управляват ефективно и без това малкото налични ресурси. И още нещо: голяма част от тези нови собственици се оказаха твърде податливи на примамливите предложения на съмнителни олигарси и политици. След като провалът на масовата приватизация стана повече от очевиден, Босна започна да залага на публичните търгове - и на търсенето на стратегически инвеститори. Именно по този начин, изтъкват наблюдатели, бяха постигнати най-добрите до този момент резултати. Ето няколко успешни примера: дяловото участие на германската фирма "Хайделберг-Цемент" в циментовия завод в Калкан, навлизането на турския "Хаят Холдинг" в хартиения бизнес на концерна "Натрон" или пък ангажиментът на "Арселор-Митал" в стоманодобивната промишленост в Зеница.

А какво стана с предприятията, които не бяха приватизирани? Имаше опити тези фирми да бъдат санирани под държавен надзор. Но и това начинание завърши с провал. Малкото успешни изключения са предимно в сферата на отбранителната индустрия. "Отказът от приватизация обрече повечето от тези предприятия на бавна смърт", отбелязва икономистът Анто Домазет.

Редакцията препоръчва

Реклама