Провалиха се защитниците на Истанбулската конвенция? | Новини и анализи от България | DW | 07.08.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Провалиха се защитниците на Истанбулската конвенция?

Срещу т.нар. Истанбулска конвенция бе пуснат механизмът на лъжата, който действа безотказно не само в България. Засега той печели референдуми и избори, но не се знае докъде може да стигне, смята Ясен Бояджиев.

Също както и самата Истанбулска конвенция, решението на КС за нея предизвика диаметрално противоположни оценки. Онези, които смятат, че под благовиден предлог конвенцията проправя път за гей браковете и „третия пол“, за да разбие семействата и да отклони децата от правия път, са във възторг. Другите, според които КС е доразвил и легализирал тази лъжа, за да изпълни политическа поръчка, са отвратени. Като брой първите имат явно превъзходство над вторите.

Различни мнения или "алтернативни факти"

Има обаче и една малобройна, но ясно разграничима, трета група. Тя се опитва да заеме неутрално-помирителна позиция, като по всякакъв начин избягва да коментира въпроса по същество. Някои например твърдят, че в „дебата“ около конвенцията липсвало желание за разбиране на другия. Те припомнят, че признаването на правото на различно мнение е важна либерална ценност, и изразяват надежда, че сега, след като КС е освободил политиците от ангажимента за приемане на конвенцията, ще настъпи време за конструктивен и спокоен диалог.

Тази надежда е наивна и лицемерна, защото дебат е възможен само когато различните „мнения“ боравят с едни и същи факти. А позицията срещу Истанбулската конвенция е изцяло базирана не върху факти, а върху измислици. Случаят силно напомня за онзи говорител на Белия дом, който в противоречие с очевидните факти обяви, че присъствието на церемонията по встъпването в длъжност на Доналд Тръмп е било рекордно. И най-вече за последвалия коментар на съветничка на президента, според която, говорителят не бил излъгал, а просто бил представил „алтернативни факти“. Така и българските помирители около Истанбулската конвенция, всъщност, призовават да бъде признато правото на някой да лъже. А самите те работят в полза на тази лъжа, превръщайки я в легитимна гледна точка.

"Заслужено поражение"

Има и друга разновидност на неутралния подход към темата. Нейните представители по същество стоварват цялата отговорност за провалената ратификация на конвенцията не върху позорното решение на КС, нито върху онези които излъгаха или позволиха да бъдат излъгани за нейното съдържание, а върху нейните защитници. Тяхното „поражение“ било заслужено, понеже не обяснили достатъчно ясно за какво става дума и така не успели да формират „функционално обществено мнозинство“ в подкрепа на конвенцията. Вместо това се държали високомерно и обидно.

Да, по принцип винаги е добре да има повече и по-достъпни обяснения. Може и наистина някой с нещо да е обидил някого. Но като цяло това твърдение не е вярно. Защото тонът на отсрещната страна съвсем не бе по-толерантен. И защото всичко бе обяснявано безброй пъти до втръсване. И строго експертно и научно, и по-простонародно, текст по текст. Обясняваха юристи, социолози, политолози, философи, че дори и богослови. Включително хора, които не одобряват, да кажем, гей парадите или еднополовите бракове, но това не им пречи добросъвестно да четат текста и да оценяват фактите.

Безброй пъти бе обяснено, например, че понятието „джендър“ се използва в конвенцията в един-единствен, социологически смисъл –  свързан с онези, обективно съществуващи във всяка общност и променящи се във времето, стереотипни представи за модела на поведение на двата биологични пола. Както и че това понятие се въвежда единствено, за да бъдат защитени жените от малтретиране, когато се отклоняват от тези стереотипни модели. Това обяснение пък бе подкрепено с безброй конкретни и съвсем достъпни примери – например за това, че на територията на Европа (за разлика от други места по света) жената не може насила да бъде затваряна, омъжвана или дори осакатяван, само защото така повеляват традициите в някоя консервативна религиозна общност.

Ясен Бояджиев

Ясен Бояджиев

Безброй пъти бе обяснено (а и всеки, който чете внимателно, би го забелязал), че т.н. сексуални малцинства се споменават един-единствен път (при това не в самата конвенция, а в обяснителния доклад към нея), и то в един-единствен смисъл - за да се подчертае, че по отношение на домашното насилие всички човешки същества са равни и на територията на Европа никой не може да бъде дискриминиран, като държавата му откаже предвидената в конвенцията защита. Което ще рече, например, че полицията е винаги и еднакво длъжна да се отзове при побой вкъщи – все едно дали пребитият е жена или мъж, дете или възрастен, здрав или болен, християнин или мюсюлманин, ром, българин или чужденец, хетеросексуален или хомосексуален... Не става дума за никаква „джендър идеология“, за никакви еднополови бракове и никакви „привилегии“.

Механизмът на лъжата

Тъй че, причината не е в липсата на обяснения. Има ситуации, в които обясненията не помагат. (Даже, колкото повече обясняваш, толкова по-подозрителен ставаш.) И „провалът“ на конвенцията не е провал на нейните защитници. Нито тяхна отговорност. Отговорността е на онези, които задействаха механизма на лъжата (познат напоследък и под други имена - „фалшиви новини“, „хибридна война“). Той е прост, но ефективен – измисляш си някаква заплаха (колкото по-страшна, толкова по-добре), приписваш я на някакъв таен заговор, сочиш враговете (сред тях задължително и авторитетите, които могат да те опровергаят) и я пускаш по пропагандните канали, за да я повтарят хиляди пъти. Ефективността на този механизъм може да зависи от различни фактори. Може, например, да се изследва защо българинът е особено податлив точно по въпросите на пола. Възможно е и нечии политически грешки да имат значение. Във всеки случай обаче, използващите този механизъм разчитат на нещо много по-банално: на елементарната сметка, че делът на хората, които ще прочетат толкова дълги текстове, ще проучат кой термин на кой език какво означава, ще проследят съответните връзки и ще засекат „информацията“, за да открият лъжата, е крайно незначителен в сравнение с дела на останалите.

Този механизъм е съществувал винаги. Приложението му през миналия век, например, завършва с катастрофални последици за целия свят. Днес, хиляди пъти по-мощен заради новите технологии, той отново е на мода. Засега проваля конвенции, печели референдуми и избори. Но не се знае докъде може да стигне. Въпросът как може да бъде спрян, засега няма отговор. Не ми се иска да мисля, че единственият начин е „функционалните мнозинства“ да се опарят, за да се поучат от грешката си.

Накрая, да не пропуснем: в случая с Истанбулската конвенция се провалиха политиците, които се отказаха да се борят за нея, за да си нямат ядове. За тяхна информация: напоследък конвенцията бе ратифицирана в католическа Хърватия (април, 2018) и в православна Гърция (юни, 2018), въпреки протестите и в двете страни.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама