Проблемът с ромските къщи | Новини и анализи от България | DW | 15.10.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Проблемът с ромските къщи

Проблемът с незаконните постройки в ромските квартали е познат отдавна. Често обаче властите ги събарят точно преди избори. Какво се случва в България? И каква е ситуацията в гетата в Италия, Унгария и Франция?

В сряда в Европейския парламент (ЕП) се проведе изслушване по проблемите със събарянето на ромски къщи и постройки в четири държави: България, Унгария, Франция и Италия. Предлагаме Ви обобщение на казаното по време на срещата.

Какво се случва в България?

Проблемът с ромските къщи в България беше представен от адвокат Даниела Михайлова от неправителствената организация "Инициатива за равни възможности". По данни на организацията голяма част от ромските къщи в страната са построени незаконно и през последните 7 години властите са започнали да издават предписания за събаряне на постройките, които са започнали да бъдат изпълнявани наскоро – действия, които често са обвързани с предизборната обстановка в страната.

Ето и точните данни: в Гърмен от лятото досега са съборени общо 14 къщи, без да е предоставено алтернативно жилище на засегнатите. Във Варна са съборени 46 къщи, оставяйки без дом около 400 души. 90 от тях са настанени във временни жилища с официален капацитет до 35 човека. В Пещера са издадени 4 предписания за събаряне.

Как подхожда Унгария?

В рамките на изслушването в ЕП беше представена и ситуацията в Унгария. Ето и един пример от там: в североизточния град Мишколц с население от 168 хиляди души живеят 900 роми. Местната администрация от години прилага разнообразни средства за тормоз спрямо 13-те района, обитавани от представители на ромския етнос. Инструментите за това включват принудително извеждане от къщите и настаняване в по-лоши условия, прекратяване на договорите за общински наем, покачване на цената на този наем, редовни проверки на хигиенната служба, последвани от глоби и заплахи за принудително извеждане.

Фондация "Масаг", която представи тези данни в Брюксел, твърди, че част от ромските жители са напуснали района, заминавайки или в друга част на страната, или в чужбина.

Ромските проблеми на Франция

Френският случай (както и италианския,т за който ще стане дума по-долу) е особен с това, че се разтурват временни жилища на новопристигнали, а не къщите на хора от коренното население на страната. Оставените без дом обаче също са роми по произход – само през 2014 година тези действия на властите са засегнали над 13 000 души. За разрушаването на техните колиби и бараки са били отпуснати между 30 и 40 милиона евро.

Данните от Франция, цитирани по време на изслушването в Европейския парламент, са на коалицията от неправителствени организация "Romeurope". В годишния й доклад се посочва, че през първото тримесечие на 2015 година всяка седмица са били "извеждани" по 150 човека, а през лятото този процес е набрал такава скорост, че вече става дума за разтурването на един ромски "лагер" на ден. Само за сравнение: през 2014 средно се е разтурвал по един ромски лагер на всеки два дни и половина.

"Нищо не се промени, след като Франсоа Оланд смени Никола Саркози на президентския пост", пише в доклада на френската неправителствена организация "Гласът на ромите". Авторите му твърдят, че откакто ЕС е заел по-критична позиция по въпроса за извеждането на ромите от домовете им, това е довело до обратна реакция във Франция: правителството е приело документ, който уж регулира условията, в които разрушаването на "временни лагери" е възможно, но по същество този документ се е превърнал в "наръчник за прогонването на ромите".

Bulgarien Zerstörung von Romahäusern

Българското село Гърмен: събаряне на ромски къщи

Разрушаването на италианските гета

"Извеждането" на ромите от Италия продължава да е факт, независимо от това, че властите формално са се дистанцирали от този подход. Твърдението принадлежи на асоциация "21 юли", която работи за интеграцията на ромското малцинство в страната. Според доклада на организацията, представен пред Европейския парламент, ромите биват гонени с предизборни цели – италианските политици знаят, че ще спечелят повече гласове, ако покажат "твърда ръка". Това обяснява и защо страната е прочута най-вече с разрушаването на "гетата" в Милано през 2011 и в Рим през 2013 – и в двата случая акциите са извършвани по време на предизборна кампания.

Веднъж започнали, гоненията продължават и по-нататък: през 2013 и 2014 година в Милано са проведени 299 акции по извеждане на общо 4486 роми. Що се отнася до столицата Рим, от 1 януари 2013 година до 30 септември тази година са били проведени 306 такива акции. Освен в тези два града, в Италия са били проведени общо 100 акции за последната година и половина.

Подобно съдържание