Примерът на Америка | Новини и анализи по международни теми | DW | 11.07.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Примерът на Америка

Който иска да опознае Америка, нека слуша кънтри. Това е музиката на обикновените хора, онези, които отстояват изконните американски ценности и които в Европа може би бихме нарекли работническата класа.

default

Те ходят в неделя на черква, носят с гордост пушката си и винаги сами поправят пикапа си. Това са добродушни, сърдечни хора, които за закуска предлагат сандвичи с фъстъчено масло. Те никога няма да вземат да искат социална помощ, нито пък ще изберат някой, само защото им обещава държавни подаяния.

Америка току-що изживя един уникален консумативен бум. Американският политик може да се запита, за какво са нужни разпределителните функции на социалната държава, когато всеки е в състояние да си купи всичко, когато в цялата страна огромни супермаркети от рода на Уол-Март предлагат всичко на безумно ниски цени? Консумативната революция подобри из основи качеството на живота на средните и ниските слоеве в Америка. Налага се заключението, че пълноценният консумативен живот може да мине и без държавна помощ.

На това място европейците с право ще кажат, че все пак не трябва да забравяме онези 42 милиона американци, които не могат да си позволят медицинска застраховка, а дори и Уол-Март не им подарява лекарствата. Само че в Америка това не е достатъчно за политическа съпротива. В САЩ и без това никога не е имало класова борба както в Европа, въпреки че една борбена левица, развяваща байрака на европейския социален модел, съществува и в Америка – например в Калифорния, Върмонт или Масачузетс.

Невижданият бум от времето на Бил Клинтън, който превърна потреблението за години напред в основен стълб на народното стопанство, налага своя отпечатък върху политическия дебат. Въпросът какво сближава и разделя хората отвъд доходите и географията бе поставен отново на дневен ред и хитри стратези стигнаха до извода за разделението между червена и синя Америка: онези от червена Америка пазаруват в Уол-Март, като за три долара могат да си купят цяла вечеря, докато другите, от синя Америка, които живеят по крайбрежията и в големите градове, си поръчват за три долара едно кафе-лате-гранде в “Старбъкс”.

Не толкова парите, колкото начинът, по който човек ги харчи, правят американците републиканци или демократи. Трябва може би човек да е гостувал на Уорън Бъфет, втория най-богат човек на света, за да се убеди, че в Америка богатството не притежава онзи дискриминиращ идеологическа аспект, както в Европа. Хората обичат възрастния мултимилиардер, защото той все още живее в своята стара къща в Омаха, Небраска, а най-голямото му удоволствие през лятото – като на повечето американци – е да изяде една голяма пържола някъде на открито. Или пък човек трябва да посети Бетонвил, Арканзас, където Сам Уолтън основа веригата Уол-Март и изгони своите вицепрезиденти, защото си строят прекалено показни къщи.

Не всичко, което Америка прави, е правилно или по-добро. Вярно е, например, че в полето на здравеопазването тази страна силно изостава и все още не може да наложи така необходимата реформа. Смущаващо е също така, че повечето американци смятат европейския икономически модел за загубена работа. Затова е още по-важно Америка да има равностойни в икономическо отношение партньори. А това ще стане само когато европейците, въпреки оправданата критика по адрес на Америка, проявят готовност и да научат нещо от Америка – непринудения подход към успеха, да кажем, или убеждението, че добре свършената работа заслужава добро възнаграждение.